Решение № 6257 от 17.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6257 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100502272 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 5154 от 29.12.2021 г. СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 40906/2021 г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Овергаз Мрежи“ АД срещу С. К. К., че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 678,81 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2018 г. до 18.12.2020 г. до недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. **** със законната лихва, считано от 01.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 297,73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.10.2018 г. до 25.01.2021 г., като е отхвърлил предявените искове за сумата от 12,00 лв., представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за 2018 г., за сумата от 12,00 лв. за 2019 г. и за сумата от 12,00 лв. за 2020 г. и за 8,60 лв.-такса за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за 2019 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата С. К. К. в 1 частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че същото е недопустимо.Излага доводи, че съдът е уважил исковата претенция срещу нея, като се е позовал на разпоредби на ОУ за продажба на топлинна енергия, които предвиждат, че при неизпълнение на задължението за уведомяване на промяна на собствеността, стойността на доставената енергия се дължи от предишния собственик, без да уважи възражението й, че през почти целия исков период тя не е собственик на имота и се е произнесъл на непредявено основание.Твърди, че на 07.11.2018 г. е отчуждила процесния имот, за което ищецът е могъл да направи проверка в публичните регистри на АВп преди предявяване на иска.Друго основание за недопустимост на решението е, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са посочени фактически обстоятелства, свързани с твърдяното неизпълнение, а същите са конкретизирани едва с молба в последното съдебно заседание.

Въззиваемият-„Овергаз Мрежи“ АД оспорва въззивната жалба.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и събраните по делото доказателства.Твърди, че е доказал при условията на пълно и главно доказване съществуването на договорни отношения между страните, от които произтича твърдяното от него право, както и че ответникът е собственик на газоснабдения имот и има качеството на потребител на природен газ.В самата въззивна жалба се съдържа волеизявление, че ответницата е била собственик на процесния имот през исковия период.От приетите експертизи е установена и доставката на топлинна енергия, измерването й в съответствие с нормативната уредба.Налице е и влязло в сила съдебно решение на ОССилистра за предходен период.Дори и да се установи, че за част от процесния период ответницата не е била собственик на имота, тя отново е задължено лице, защото е нарушила разпоредбата на чл.15 от ОУ и е недобросъвестна, поради което не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Овергаз Мрежи” АД 2

/с предишно наименование „Софиягаз“ ЕАД/ твърди, че по силата на чл.39, ал.4 ЗЕ е правоприемник на „Енергоконсулт“ АД, което дружество продава топлинна енергия при ОУ за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, с които се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между продавача и потребителите за битови нужди в сгради-ЕС и самостоятелни сгради, ползващи топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.Съгласно чл.2 от ОУ купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване.Твърди, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр.София, ул. ****, аб.№ 0011006730 и има качеството на потребител на топлинна енергия.Твърди, че между същите страни е налице влязло в сила съдебно решение на ОС-Силистра, гр.д.№ 200/2018 г. за предходен период, по което съдът е приел, че ответницата е клиент на топлинна енергия и е длъжна да заплаща потребена такава.По силата на споразумение, сключено на 01.09.2011 г. между „Енергоконсулт“ АД, „Овергаз Мрежи“ АД и Б.К. като представител на собствениците на обекти в ЕС в гр.София, ул. ****, ищецът, считано от 01.09.2011 г., замества „Енергоконсулт“ АД по всички права и задължения, произтичащи от договори за покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, подписани между купувачитепотребители на топлинна енергия за битови нужди и „Енергоконсулт“ АД по договорите за покупко-продажба на топлинна енергия.Купувачите са приели „Овергаз Мрежи“ АД да поеме всички права и задължения на „Енергоконсулт“ АД по договорите за покупко-продажба на топлинна енергия, като всички неизпълнени финансови задължения на купувачите за главници, лихви и неустойки, считано от датата на заместването, са дължими към „Овергаз Мрежи“ АД и следва да бъдат изпълнявани по сметка на газоразпределителното предприятие.Съгласно

ОУ ищецът като правоприемник на „Енергоконсулт“ АД се е задължил да доставя на купувача С. К. К. топлинна енергия за отопление до процесния топлоснабден имот, топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване срещу задължението на купувача да приема и заплаща топлинната енергия и извършването на услугата дялово разпределение.Съгласно чл.21 от ОУ месечните дължими суми се заплащат в срок от 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, след което продавачът има право да предявява възражения за 3 начислените месечни суми за топлинна енергия в 15-дневен срок.Съгласно чл.27, ал.1 от ОУ продавачът е длъжен да издава фактура за дължимите суми за съответния месечен период, в която фактура е посочен срокът за начислените по нея суми.При неплащане на задълженията в срок купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на изплащане на ползваната топлинна енергия.Ищецът се позовава на разпоредбите на чл.153, ал.1 ЗЕ и & 1, т.2а от ЗЕ и твърди, че ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия.Топлинната енергия до процесния имот е реално доставена, потребена и измерена.Дяловото разпределение е извършено от фирма за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. К. К., че му дължи сумите по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 12779/21 г. на СРС, 43 с-в, както следва: 2 678,81 лв.-главница за топлинна енергия за периода 01.09.2018 г.-18.12.2020 г., 297,73 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.10.2018 г.-25.01.2021 г., 12,00 лв., представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за 2018 г., за сумата от 12,00 лв. за 2019 г. и за сумата от 12,00 лв. за 2020 г. и за 8,60 лв.-такса за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за 2019 г., 12,00 лв., представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за 2018 г., за сумата от 12,00 лв. за 2019 г. и за сумата от 12,00 лв. за 2020 г. и за 8,06 лв.-такса за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за 2019 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Ответницата е оспорила предявените искове с твърдения, че от 07.11.2018 г. не е собственик на процесния имот и не е в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и че не е получавала процесните фактури.Направила е и възражение за погасителна давност.

На 22.04.2021 СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 12779/21 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми срещу С. К. К..Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 14.06.2021 г.Исковата молба е подадена на 13.07.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

С нотариален акт № 8 по н.д.№ 380/2018 г. е оформен договор, по силата 4 на който на 07.11.2018 г. С. К. К. е продала на Л.Д. К. апартамент № 6, находящ се в гр.София, жк ****.Видно от нотариален акт № 177 по н.д.№ 314/2007 г. ответницата е придобила имота на 13.07.2007 г.

От заключението на приетата ТЕ е установено, че общият топломер в АС е преминал периодична метрологична проверка съобразно изискванията на ЗИ със заключение за съответствие.Сумата за потребена топлинна енергия, изразходена през процесния период, възлиза на 2 391,50 лв. с ДДС, която е без просрочени или неплатени предишни сметки, без изразходвания за периода извън процесния период и без лихви.

От заключението на ССчЕ на вещото лице В.П. е установено, че няма извършени плащания по процесните фактури.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителни установителни искове, тъй като ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по чл.410 ГПК и същите се явяват допустими.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, тъй като ответницата е била собственик на процесния имот през периода 13.07.2007 г.-07.11.2018 г., като след този момент собственик на имота е дъщерята на ответницата.Съдът се е позовал на действащите между страните ОУ /чл.49, ал.3/ и е приел, че поради неизпълнение на задължението на ответницата да уведоми ищеца за промяна на титуляра на правото на собственост задълженията се заплащат от предходния собственик.Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответницата за погасителна давност.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на 5 топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.В този смисъл е и чл.2 от ОУ на ищцеца.

Разпечатката съдържа 27 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/725571cc-1565-4daa-82fd-82f82f3591f1