Решение № 21 от 21.01.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Свиленград, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200984 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000423 от 27.09.2024 година на ВПД Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на М. В. В. с

ЕГН ********** от гр.*************************************** за нарушение на чл. 483, ал.

1,т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.6,предл.1 вр с чл.638,ал.4 вр с чл.638,ал.1,т.1 вр с чл.461,т.1 от КЗ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 800 лв.

Жалбоподателят М. В. В. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като се твърди,че обжалваният е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя при условията на повторност,доколкото в обжалваният акт била посочена такава. Счита,че липсвали обективните и субективни признаци на същото,а отделно от това описаната фактическа обстановка била неясна,непълна и невярна,а що се отнася до наложеното наказание,въззивникът намира същото за незаконосъобразно и несправедливо,като подробно се мотивира в насока за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АНО. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .

Претендира присъждане на направените по делото разноски, присъдени по реда на чл.38 от ЗАДв.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. В. В. не се 1 явява.За него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В условията на евентуалност моли съда да намали размера на наложеното наказание до минимално предвидения от закона размер,доколкото липсвала повторността.Представя писмени бележки.

АНО (въззиваемата страна) - ВПД Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 01.09.2024 година св. Д. Г. Г. и св.Т. А. Д., изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград, когато около 18,22часа на ул.Страшимир Дочков до МБАЛ Свиленград, забелязали лек автомобил „БМВ “, модел Х5 с рег.№ ************ ,който се движел в посока кръстовището с ул.Сан Стефано.

Полицейските служители спрели процесния лек автомобил ,като при извършената проверка посредством система инсталирана в таблет, св. Д. Г. Г. установил,че лекият автомобил е собственост на водача жалбоподател и че за лекият автомобил нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ ,въпреки че МПС не е било спряно от движение и съответно било регистрирано на територията на Р.България.

Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите, св. Д. Г. Г., съставил против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия GA с № 176333 от същата дата.

Това процесуално действие извършил и с участието на св. Т. А. Д., който присъствал на проверката.

В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя като собственик на МПС-то,като липсата на гражданска отговорност на автомобилистите ,било установено посредством АТСС.

А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицирал с разпоредбата на чл. 483, ал. 1,т.1 от КЗ, която вписал за нарушена.

В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението.

АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не е вписал възражения против констатациите изложени в него .

2

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, ВПД Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград е издал процесното Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000423 от 27.09.2024 година,с което на М. В. В. с ЕГН ********** от гр.******************** за нарушение на чл. 483, ал. 1,т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.6,предл.1 вр с чл.638,ал.4 вр с чл.638,ал.1,т.1 вр с чл.461,т.1 от КЗ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 800 лв..

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 14.11.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

Видно от приложената към АНПр след съставянето на АУАН е сключена от собственика на МПС-гражданска отговорност на автомобилистите за процесното МПС,касателно за периода считано от 01.09.2024г.-21,30ч. до 31.08.2025г.

Към АНПр е приложена е и справка относно собствеността на процесното МПС.

Материалната компетентност на ВПД Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград да издава НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетата по делото Заповед № 1253з-26/19.01.202 2 година на Директора на ОДМВР - Хасково.

По АНПр е приложена и справка за нарушител/водач,видно от която срещу него има издадени ЕФ , НП и ЗППАМ, като е приложен и Картон на НП.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Д. Г. Г. и Т. А. Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Д. Г. Г. и Т. А. Д. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР – Хасково и РУ Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и 3 случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –– Заповед № 1253з26/19.01.202 2 година на Директора на ОДМВР - Хасково ,справка за процесното МПС и справка за собственика му ,както и справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.

84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510007825 от 26.11.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява частична основателна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.

4

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. ”а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.

647, ал. 2 от КЗ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Що се отнася до дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение,съдът намира следното:

Задължителна застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ.

От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

Не е спорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, подробно описано погоре, като не бил изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ - да сключи договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

С оглед на това съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за извършено административно нарушение по цитираната правна норма.

При издаването на НП обаче и прилагането на санкционната норма на чл.

638, ал. 6 във вр. с ал. 4 и във вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ , материалният закон е приложен неправилно.

Това е така, защото ал. 6 от цитираната правна норма предвижда глоба или имуществена санкция в размер на 800 лева при "повторно" нарушение по ал. 4 от същата норма.

Алинея четвърта пък предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размерите по ал. 1 и то само за собственика на МПС, за което не е бил сключен договор за ЗЗ "ГО" и когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на същото това моторно превозно средство.

5

В конкретния казус обаче процесното нарушение не е било установено с АТСС, т. к. ако беше така, то против жалбоподателят щеше да е издаден електронен фиш, а не АУАН и след това НП, каквито всъщност са били издадени при установяване на нарушението.