Решение № 1439 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110204964 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. Й., ЕГН **********, с адрес ***************, срещу Наказателно постановление /НП/ №24-4332-028981 от 27.11.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложена „Глоба“ в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият посочва, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита, поради което представляват основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че актът за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В приложени по делото писмени бележки се изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и 1 направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия G A №979346 от 08.11.2023 г., на мл.автоконтроьор при ОПП-СДВР, е установено, че на същата дата около 02:25 часа, в гр. София, по бул. „Никола Мушанов“, с посока на движение от ул. „Житница“ към ул. „Добротич“ жалбоподателят С. С. Й. с ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №*********, собственост на Б. Р. Л. с ЕГН **********, като при извършената проверка на бул. „Никола Мушанов“ срещу бензиностанция „***“, било констатирано, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от дата 28.10.2023 г. Отделно от това водачът управлявал МПС без поставен обезопасителен колан и не представил свидетелство за регистрация на управляваното МПС.

В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН в ОПП-СДВР била образувана административно-наказателна преписка. С писмо рег. № 4332р-80411 от 23.11.2023 г. материалите по АНП били изпратени на 03 РУ-СДВР, с оглед наличието на данни за осъществен състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Впоследствие материалите били препратени по компетентност на 06 РУСДВР. След извършена проверка от 06 РУ-СДВР материалите били изпратени на СРП.

С постановление на прокурор при СРП от 12.11.2024 г., по пр. пр. № 46283/2024 г. по описа на СРП, е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. В мотивите на постановлението прокурорът посочил, че макар от обективна страна да е осъществен състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, то в процесния случай деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като само формално осъществява признаците на посоченото престъпление и поради своята явна малозначителност не е общественоопасно. Прокурорът разпоредил препис от постановлението да бъде изпратен на ОПП-СДВР, с оглед преценка за извършено административно нарушение по ЗДвП.

След издаване на посоченото постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство е издадено атакуваното наказателно постановление на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалб.С. С. Й., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложена „Глоба“ в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от 2 правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (в редакцията, актуална към датата на нарушението) с отбелязване в автоматизираната информационна система служебно се прекратява регистрация на вече регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Видно от приложените по делото писмени доказателства – справки в Централна база – КАТ за собственост на МПС, съдържащи се в материалите на пр.пр.№ 46283/2024 г., по описа на СРП, процесният автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №********* е собственост на жалб. С. Й.. За същия автомобил има отразена служебна промяна на регистрацията на 24.08.2023 г. с основание : заявление, подадено по електронен път –Док.№ 6398/24.08.2023 г., нотариус 586, поделение сектор полиция Кюстендил. На 26.10.2023 г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано ППС.

Съгласно приложено копие на договор за покупко-продажба на МПС от 24.08.2023 г., нотариално заверен на същата дата от нотариус в район РС – Кюстендил, с рег.№ 586 на НК, Б. Р. Л. и Г. Ю. Л. продават съсобствения си лек автомобил - марка „***“, модел „***“ с рег. №*********, придобит при режим на съпружеска имуществена общност на С. С. Й.. В този смисъл отразеното в акта, и в наказателното постановление, че процесният автомобил към момента на проверката е собственост на Б. Р. Л. с ЕГН ********** не кореспондира на приложените по делото писмени доказателства.

На следващо място, изрично в наказателното постановление е посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана като водач на автомобила, а не като негов собственик.

Видно от посочената справка в Централна база – КАТ р егистрацията на автомобила е била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 26.10.2023 г., което не кореспондира на отразеното в акта и наказателното постановление, че това е станало на 28.10.2023 г.

С оглед на така събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №*********, който 3 към този момент действително е бил със служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, считано от 26.10.2023 г Настоящият съдебен състав не споделя доводите на АНО, изложени в наказателното постановление за липса на нормативно задължение за правоохранителните органи да уведомят собственика за служебната дерегистрация на превозното средство. Предвиденият в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт– волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно – неизпълнение на задължението за регистриране на МПС в двумесечен срок. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт /неизпълнение на задължението за пререгистрация в двумесечен срок/ чрез отбелязването в автоматизираната информационна система – следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК , който подлежи на съдебно обжалване.

Съобщаването на този индивидуален административен акт не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, но според АПК индивидуалният административен акт не поражда действие преди да е доведен до знанието на адресата си, независимо от способа на съобщаването. Едва след това, а при липса на допуснато предварително изпълнение и след влизането му в сила, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация, а ако продължи да управлява МПС ще изпълни състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респективно ще са налице условията за ангажиране на отговорността му по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Нещо повече, макар и прието по различен повод, в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. по описа на ВКС и ВАС, ясно и недвусмислено е отбелязано, че е недопустимо законодателят да предвижда презумпция за знание относно прекратяването на регистрацията по служебен ред от органите МВР, отчитайки отсъствието на процедура и публичен регистър за проверка относно активната регистрация на което и да е превозно средство, достъпна за всеки гражданин, вкл. и за неговия собственик.

По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на вина – умисъл и непредпазливост. Доколкото жалбоподателят не е съзнавал, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, то не е бил налице интелектуалният момент на умисъла, поради което и административното нарушение не е извършено при тази форма на вина. На следващо място съдът намира, че административното нарушение не е осъществено и в хипотезата на небрежност (доколкото предвид липсата на съзнание за факти от обективната страна на административното нарушение, последното не би могло да се извърши при форма на вина самонадеяност (съзнавана непредпазливост). Фактът, че автомобилът подлежи на дерегистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, не обуславя като пряка последица знанието на собственика му, респ. на водача досежно това обстоятелство. С оглед на което и при прилагането на чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от 4

НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисъла на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост". Горното води до извод за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна- поради недоказаност на неговото виновно извършване от жалбоподателя, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН и представлява основание за отмяната на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление /НП/ №24-4332-028981 от 27.11.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя С. С. Й., ЕГН **********, с адрес ***************, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложена „Глоба“ в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ДА СЕ ВЪРНАТ на СРП материалите по пр.пр. № 46283/ 2024 г., по описа на СРП след влизане в сила на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5