Решение № 596 от 23.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100500277 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №277/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.Я.. К. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20135672 от 09.06.2021 г постановено по гр.д.№2030/19 г на СРС , 165 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъдят Адвокатско дружество „П., А.И П.“ БУЛСТАТ ******* гр.София и Г. ИЛ. П. ЕГН ********** от гр.София да й заплатят солидарно на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.чл.122 ал.1 ЗЗД, чл.36 ЗАдв и чл.86 ЗЗД ; сумата от 24 000 лева частичен иск от 89 062,55 лева и сумата от 1000 лева частичен иск от 18 787,39 лева лихви за забава ; формирани както следва :

- сумата от 2157,95 лева част от възнаграждение за процесуално представителство по т.д.

№1911/09 г според „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г и сумата от 250 лева частичен иск от 449,87 лева лихви за забава за периода 24.12.2016 г – 10.01.2019 г ;

- сумата от 5796,09 лева част от възнаграждение за процесуално представителство по в.а.д.

№613/09 г според „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г и сумата от 250 лева частичен иск от 459,66 лева лихви за забава за периода 21.09.2014 г – 10.01.2019 г ;

- сумата от 1478,14 лева част от възнаграждение за процесуално представителство по т.д.

№2308/10 г според „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г и сумата от 124,66 лева лихви за забава за периода 14.03.2018 г – 10.01.2019 г ;

1

- сумата от 14 567,82 лева част от възнаграждение за процесуално представителство по в.а.д..№142/10 г според „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г и сумата от 375,34 лева частичен иск от 17 753,20 лева лихви за забава за периода 01.11.2016 г – 10.01.2019 г ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 14.01.2019 г до окончателното им заплащане .

И по частна жалба на Адвокатско дружество „П., А.И П.“ БУЛСТАТ ******* гр.София срещу определение №20169673 от 09.08.2021 г постановено по гр.д.№2030/19 г на СРС , 165 състав , с което е отхвърлено искането на адвокатското дружество от 06.07.2021 г за изменение на посоченото по-горе решение в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като липсват надлежни мотиви . Безспорно е налице споразумение между страните /„разчет и договорки“ от 18.02.2011 г/ , а първоинстанционният съд бърка последици при напускане на съдружник по чл.68 ал.3 ЗАдв и споразумение при свободна договорка между съдружниците . Няма данни дали СРС е правораздавал в законен състав и въззивникът има съмнения дали съдията не е пристрастен . СРС е дал правна квалификация под условие . Въззивникът няма претенции към ликвидационен дял или печалба в годината на напускането /2011 г/ , а претендираните части от хонорари са получени през 2014 г – 2018 г . Не е имало възможност тези хонорари да се отразят в ликвидационния дял и да се оценят , но те са получени по-късно и това е доказано по делото . Други части от „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г са изпълнени от ответниците , като това е било окончателно , а не предварително споразумение . Ответниците са правили опити да уредят дълга си в натура , но въззивникът не се е съгласил . СРС смесва „безподобно“ и вероятно „не случайно“ уредбата на адвокатските дружества и на търговски дружества ; както и не прави разлика между ликвидационен дял и текуща печалба . Споразумението /“разчет и договорки“/ е действително и не се нуждае от решение на ОС на адвокатското дружество . „Поръчкови“ са доводите на съда относно ответника П. , който не е „ментално неадекватен“ . П. не е поръчител , а СРС излага мотиви за поръчителство . Въззивникът не е получавал информация за получените хонорари , за да текат срокове за упражняване на правата й .

Съдът умишлено не се е произнесъл по възражението за прихващане на ответника .

Въззиваемата страна Г.П. е подал писмен отговор , в което оспорва въззивната жалба . Счита , че същата е нередовна , съдържаща недопустими квалификации към районния съдия ; както и молба по чл.248 ГПК . СРС е възприел правната квалификация на ищцата . П. не е солидарно отговорен по споразумението и СРС не е приел приложение на чл.147 ЗЗД . Само месец след по-късно П. е имал само 50 % от дяловете в дружеството . Направени са възражения за погасителна давност . Страна по договорите с клиента е адвокатското дружество и ищцата не може да има претенции за адвокатско възнаграждение от дружеството . Исковете не са признати , а това , че са водени преговори нищо не означава.

Въззиваемата страна Адвокатско дружество „П., А.И П.“ не е подало писмен отговор на въззивната жалба .

В частната си жалба Адвокатско дружество „П., А.И П.“ счита , че определение 2

№20169673 от 09.08.2021 гпостановено по гр.д.№2030/19 г на СРС , 165 състав е неправилно . СРС не е изложил относими мотиви . Делото е с фактическа и правна сложност и адвокатско възнаграждение от 7800 лв с ДДС не е прекомерно . Ако се изчислят адвокатските възнаграждения върху частично предявените размери адвокатското възнаграждение трябва да се определи на 4561,63 лева с ДДС.

И.Я.. К. е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба на адвокатското дружество .Има предявени иск за главница и иск за лихви и СРС е съобразил частично предявените размери . Ищцата не е ставала повод за отлагане на делото .

Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.06.2021 г и е обжалвано в срок на 24.06.2021 г / по пощата/.

Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя на 03.09.2021 г и е обжалвано в срок на 10.09.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивника и жалбоподателя по частната жалба за обжалване на решението и определението на СРС по чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че съгласно императивната норма на чл.68 ал.3 от ЗАдв при прекратяване на участието в адвокатското дружество съдружникът има право на ликвидационен дял съответен на дела му в дружеството , както и на част от печалбата на дружеството за съответната година . Конкретният начин за разпределение на печалбата и на ликвидационния дял се уреждат в дружествения договор . В случая според чл.37 от Учредителния договор на ответника , печалбата на дружеството се формира по реда на ЗСчет, а разпределението на печалбата и изплащането на дивиденти се извършва в 3месечен срок от приемане на годишния счетоводен отчет от общото събрание .

Ликвидационният дял се изчислява на база на имуществото на дружеството , включително и на бъдещите вземания , към датата на прекратяване на участието в дружеството .

Според СРС в случая ищцата е освободена от адвокатското дружество с протокол на ОС от 21.03.2011 г и е взето решение да й се изплати дела . Отношенията на напускащия съдружник и адвокатското дружество не могат да се уредят с гражданско-правна сделка с управителя . В случая в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г не е уговорено да се заплаща процент от бъдещи приходи /платени адвокатски хонорари/. Липсва и решение на ОС на адвокатското дружество за подобно изплащане на бъдещи приходи и подобно споразумение не поражда правни последици . Ответника П. не е поръчител или солидарен длъжник по 3 споразумението , защото за това липсва изрична уговорка .

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .

Няма данни СРС да е бил в незаконен състав . Обвиненията на въззивника /който освен това е и адвокат/ към районния съдия и към ответниците са ирелевантни за изхода на спора . Не са формулирани относими юридически аргументи .

Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е законосъобразна . Евентуални процесуални нарушения при одобряване на доклада или липсата на /подробни/ мотиви сами по себе си не обосновават неправилност на решението на СРС . Първоинстаницонният съд е допуснал на ищцата множество доказателства , а същата няма доказателствени искания във въззивната жалба . Настоящият съд трябва да се произнесе по съществото на спора при наличните доказателства , а не да проверява дали мотивите на СРС са неясни и/или непълни .

Въззивникът изрично заявява , че няма претенции към ликвидационен дял или печалба в годината на напускането /2011 г/ , като една от причините за това е , че евентуалните му претенции към датата на исковата молба 14.01.2019 г са погасени по давност . Позовава се на „свободни договорки“ между съдружниците в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г /чл.9 ЗЗД/. Според т.2 от протокол на извънредно ОС на съдружниците на адвокатското дружество от 21.02.2011 г е взето решение да се изплати на ищцата стойността на дружествения дял и част от печалбата на дружеството .

Много правилно първоинстанционният съд е цитирал в мотивите си уредбата на чл.68 ал.3 от ЗАдв , според която при прекратяване на участието в адвокатското дружество съдружникът има право на ликвидационен дял съответен на дела му в дружеството , както и на част от печалбата на дружеството за съответната година . В ЗАдв и в учредителния договор на процесното адвокатско дружество не е изрично уреден начина , по който се изчислява ликвидационния дял , а в чл.37 от учредителния договор е посочено само как се разпределя на печалбата . Въпреки това по аналогия на уредбата на чл.125 ал.3 ТЗ и на тази при останалите търговски дружества трябва да се счита , че ликвидационния дял има винаги парично изражение , като за целта трябва да се изготви счетоводен баланс и да се изчисли паричната стойност на ликвидационния дял . При изчисляване на ликвидационния дял се вземат предвид всички активи и пасиви на адвокатското дружество към датата на напускане на съдружника , включително и на бъдещите вземания , ако има данни , че такива ще възникнат .

Трябва да се има предвид , че независимо от лаконичната уредба на чл.68 ал.3 ЗАдв , тази норма трябва да се счита за императивна , както е императивен и чл.125 ал.3 ТЗ - решение №224 от 10.09.2010 г по т.д. № 765/2008 г, ТК , ІІ ТО на ВКС и решение №120 от 10.07.2012 г по т.д.№781/11 г на ВКС , II ТО. Недопустими по чл.68 ал.3 ЗАдв ще са уговорки , които предвиждат лишаване на съдружника от ликидационен дял или от съответната част от печалбата на дружеството ; както и такива , които противоречат на смисъла и целта на 4 института на прекратяване на членството в дружеството . Именно такава „уговорка“ твърди , че постигнала ищцата – вместо да получи ликвидационен дял и печалба и така да се уредят окончателно отношенията между страните , според ищцата – макар и напуснала адвокатското дружество – тя има право „да продължи да участва в дейността му“ , както и да получава части от бъдещи адвокатски възнаграждения , без това да е „част от печалба“ и без да се отчитат евентуални разходи в дружеството. Очевидно е , че такава уговорка би противоречала на закона – чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.68 ал.3 ЗАдв и не би породила правни последици . Само на това основание – ако се приеме , че все пак е имало уговорка за бъдещи печалби в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г – процесните искове са неоснователни .

Отделно , според настоящия съд процесната клауза в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г няма претендирания от ищцата смисъл –че й се дължат проценти от бъдещи хонорари по дела на „Кооперация Панда“ срещу „Глобул“ . В споразумението е посочено , че се дължи 12 % от постъпилия адвокатски хонорар , а не от адвокатските хонорари , които тепърва ще постъпят . Меродавно е външно изразеното в „разчет и договорки“ от 18.02.2011 г , а не вътрешното убедение на ищцата , още повече , че както тя правилно отбелязва няма данни страните по това „споразумение“ да не разбират смисъла на уговорките - същите са адвокати с дългогодишна практика и би трябвало прецизно да боравят с юридическата терминология . Както се посочи , в т.2 от протокол на извънредно ОС на съдружниците на адвокатското дружество от 21.02.2011 г е взето решение да се изплати на ищцата стойността на дружествения дял , а не е вземано решение за друг начин за уреждане на отношенията .