Решение № 259 от 09.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100500036 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174 със седалище и адрес на управление „Лехнер Йодьон“ №6 Н-1095 Будапеща, Унгария, чрез пълномощник адв. К. П. И. съд. Адрес гр.София срещу Решение № 4023 от 12.11.2025г., пост. по гр.д. № 6528/2025г. по описа на ВРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.", с рег. №01-10-140174, чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. клон България" КЧТ със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Искър, жк зона Летище София, сграда ИВТ дължи на К. Я. Я. с ЕГН ********** с адрес **** сумата от 400 (четиристотин) евро - обезщетение, на осн. чл.7, ал.1, б"б" от Регламент 261/2004 на Европейския парламент за полет W64502 по направление Лондон (Лутън) - Варна на 30.03.2025 г. с час на излитане по разписание 21.05ч. местно време и час на кацане на 31.03.2025г. в 02.30ч. местно време, поради отклонение при кацане на полета, осъществено в гр. Бургас вместо в гр. Варна, наложило премаршрутиране на пътника до крайната точка на пътуването с автобус, довело до пристигане в крайната дестинация - Варна с повече от три часа закъснение, поради което му се дължи обезщетение като при отменен полет, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (09.04.2025г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по ч.гр.д. 4614/2025г. по описа на РС- Варна, 12 състав, 1 поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане 31662/04.08.2025г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно.

Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че превозвачът не е положил цялата необходима грижа за да се запознае с актуалните метеорологични условия във Варна и съответно да предотврати значителното забавяне на полета до това летище, а непредпазливо (ако действително не е поискал информацията) или самонадеяно (ако поисканата и получена актуална информация е сочила действително понижение на видимост до 500 м с тенденция за влошаване, доколкото видно от представения с превод на български език МЕТАР след 22:30 часа (координирано универсално време), т.е. 00:30 часа на 31.03.2025 г е започнало влошаване на мъглата до видимост до 200 м.) е започнал пътуване, като е допуснал, че може да не го завърши в планирания по разписание краен пункт.

Оспорва се, че по този начин операторът на превоза е лишил и пътниците от принципната възможност като доброволци (по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Регламента) да получат облаги от даденото съгласие да летят за Бургас с уговорен автобусен трансфер до Варна или да упражняват избора си да достигнат до Варна само със самолет, но с премаршрутиране след изчакване на летище Лутън или с друг полет на следващ ден с пренощуване за сметка на превозвача. Сочи се, че от доказателствата по делото става ясно, че в 22:52 часа координирано универсално време въздухоплавателното средство е било в готовност за кацане на летище Варна като полетът се е снижил към летище Варна и е предаден контрола над полета от София контрол на Варна подход.

Посочва се, че след снижение за кацане на летище Варна, поради намалена видимост на летището, полет WZZ516 започва изчакване в района на Девня и едва час по-късно, в 23:46 часа координирано универсално време полет WZZ516 каца на летище Бургас. Позовава се на параграф 14 от Регламент (ЕО) №261/2004 г., а именно : “Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач”.

Сочи се, че в действителност пътниците са пристигнали на летище Варна с възможно най –кратко закъснение поради предприетите необходими мерки от ответника. Сочи се, че ако въздушният превозвач бил отменил полета преди излитане, пътниците са щели да останат до другия ден в Лондон, и е щяло да пристигнат до Летище Варна с много по-голямо закъснение. Счита се за неправилен извода на първоинстанционния съд, че за пътниците би било предпочитано да останат в Лондон (в чужда държава), вместо да се приберат в България, вкл. и за ищеца, доколкото подобно твърдение не е въвеждано от него в хода на съдебното производство. Оспорват се изводите на исковия съд, че безспорното наличие на извънредни обстоятелства не изключва отговорността на въздушния превозвач, доколкото превозвачът не бил положил цялата необходима грижа, за да се запознае с актуалните метеорологични условия във Варна и съответно да предотврати значителното забавяне на полета до това летище, а непредпазливо или самонадеяно е започнал пътуване, като е допускал, че може да не го завърши в планирания 2 по разписание краен пункт.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в цялост, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна К. Я. Я. чрез пълномощник адв. С. А. К. депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Като се позовава на практика на СЕС сочи, че събитието, което е довело до отмяна, респ. закъснение с три и повече часа, би било извънредно обстоятелство единствено и само когато, от една страна, същото не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач, а от друга страна, поради своето естество или произход се намира извън ефективния контрол на последния, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай. Сочи, че лошите метеорологични условия не представляват обстоятелства, които са неприсъщи за ежедневното упражняване на дейността на превозвача, като сами по себе си лошите метеорологични условия не биха могли да бъдат обхванати от понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004. Въздушният превозвач обичайно експлоатира самолетите си при условия, в т.ч. метеорологични, които са трудни, дори екстремни. Затова се твърди, че решението на капитана е субективно и не означава непременно, че е прието в следствие на наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента, а преценката следва да се извърши от съда за всеки конкретен случай с оглед събраните по делото доказателства и задължителните тълкувания на съда на ЕС. Оспорва се, че отмяната на полета е в резултат на непредвидени обстоятелства, като се настоява, че същото се дължи на лошо планиране, доколкото не са били взети всички разумни мерки, за да се избегне възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се е сблъскал, да доведат до отмяна, респективно закъснения с повече от три часа.

Въззиваемият моли за потвърждаване на съдебния акт, както и за присъждане на разноски във въззивната инстанция.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса и подлежи на разглеждане по същество..

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

3

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Пред Районен съд Варна е предявен иск от К. Я. Я. с ЕГН ********** срещу „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174 със седалище и адрес на управление „Лехнер Йодьон“ №6 Н1095 Будапеща, Унгария, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл. 7, ал.1, б.б от Регламент 261/2004г. на Европейския парламент, за установяване дължимостта на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за полет W64502 по направление Лондон (Лутън) - Варна на 30.03.2025г. с час на излитане по разписание 21.05ч. местно време и час на кацане на 31.03.2025г. в 02.30ч. местно време, поради отклонение при кацане на полета, осъществено в гр. Бургас вместо в гр. Варна, наложило премаршрутиране на пътника до крайната точка на пътуването с автобус, довело до пристигане в крайната дестинация - Варна с повече от три часа закъснение, поради което му се дължи обезщетение като при отменен полет, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (09.04.2025г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по ч.гр.д. 4614/2025г. по описа на РС- Варна, 12 състав, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане 31662/04.08.2025г.

Не е било спорно между страните по делото, че между тях е бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет № W64502 по направление Лондон- Варна; че ищецът се е явил на гишето за регистрация в часа, посочен от въздушния превозвач, като полетът е изпълнен както следва на 30.03.2025 г. е излетял от 20.10 ч. /местно време Лондон/ и е кацнал 01.53 ч.

/ местно време Варна/; полетът е пренасочен и кацнал на летище Бургас; от летище Бургас до гр. Варна ищецът е превозен с автобус, като крайния момент на пристигането му в гр. Варна е с повече от три часа закъснение от часа, в който полетът е следвало да кацне в гр. Варна.

Установено е, че полет # 4502 WZZ516 320 HA-LYT Лутън – Варна с планирано време на заминаване от летище Лутън, Великобритания на 30.03.2025г. в 20.05 часа местно време, е излетял в 20.10 часа, местно време във Великобритания, и е кацнал, при планирано време на пристигане 23.55 часа на летище Варна, местно време във Великобритания, или 01.55 часа на 31.03.2025г. местно време в България, в 01.53 часа местно време в България на летище Бургас. Не се спори, че самолетът е достигнал гр.Варна, като след снижение за кацане на летище Варна, поради намалена видимост на летището изчаква известно време в района на гр.Девня. Поради мъглата полетът е бил пренасочен към резервното летище Бургас.

Не е оспорено твърдението на ищеца, че авиопревозвачът е извозил пътника от летище Бургас до крайната дестинация летище Варна, като същият е пристигнал във Варна в 06.00 часа сутринта на 31.01.2025г.

Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали са налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори да се били взети всички необходими мерки, освобождаващи ответника, като опериращ превозвач, да заплати на ищеца обезщетението по чл. 7, т.1, б.б. от Регламент (ЕО) 261/2004г.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да 4 бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.