Решение № 3806 от 28.10.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3806 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110111823 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.4 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр.чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Е. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК ***, чрез пълномощника юк.

П. Е. претендира от съда да постанови решение срещу А. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***, съдебен адрес /посочен във възражението/: ***, чрез адв. И. Ю. - САК, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца С. С.: главница 7822,68 /седем хиляди осемстотин двадесет и два и 0.68/ лева, договорна лихва/възнаградителна/- 1630,93 лева за периода от 20.112010г. - 02.04.2012г. и наказателна лихва /за забава/- 419,21 лева за периода от 20.112010г. 14.05.2012г., произтичащи от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ от 09.03.2007г., и извлечение от счетоводните книги на банката към дата 15.05.2012г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /16.05.2012г./ до 1 окончателно изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №6565/2021год. на ВРС, 35 състав.

Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящия процес и заповедното производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Подава исковата молба, поради дадени указания по ч.гр.д. 8629/2023 г. на 8-ми състав при ВРС, като от данните установява, че става дума за предявяване на установителен иск във връзка с възражение по ч.гр.д.

6565/2012г. на 35 състав.

Моли съда да приеме, че исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК е подадена по повод възражение по ч.гр.д. 6565/2012г. на 35 състав.

На 09.03.2007г. е сключен ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ между „*** (България)" ЕАД /понастоящем „***" АД/ и А. А. А., ЕГН **********.

По силата договора за кредит, банката е предоставила на длъжника кредит в размер на 10 150 /десет хиляди сто и петдесет / лева, като същият е изцяло усвоен за рефинансиране на задължения, изброени в чл.1 от договора.

Договорено е ползваният кредит да се олихвява с лихвен процент, определен в договора за кредит в размер на 7,70 % ГЛП за периода на договора.

Кредитополучателят се задължава да погаси задължението си на 120 /сто и двадесет/ месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 20.04.2007г. всяка от тях в размер на 121,54 лева. Дължи се и еднократна комисионна за управление в размер на 0,75 % върху размера на кредита.

Първата вноска е с различен размер /по-голям/ поради по-дългия период на ползване от датата на отпускане до първата падежна дата.

Цялото задължение към датата на сключване на договора е в размер на 14585,33 лева. ГПР - 8,16 %.

Размерът на начислената договорна лихва за целия срок на договора 4435,33 лева.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.04.2012г., като е прието, че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на основание чл. 10 от договора, допустима съобразно действащото законодателство и практика към датата на подаване на заявлението и издаване на извлечението 2 от счетоводните книги на банката.

Към датата на подаване на настоящия иск непогасеното задължение по кредита включва:

1/ главница - 7822,68 /седем хиляди осемстотин двадесет и два и 0.68/ лева,

2/ договорна лихва/възнаградителна/- 1630,93 лева за периода от 20.112010г. - 02.04.2012г. и

3/ наказателна лихва /за забава/- 419,21 лева за периода от 20.112010г. 14.05.2012г., 4/ законната лихва, начислена от датата на подаване на заявлението съда - 16.05.2012г. до датата на изплащане на задължението, 5/ разноски по заповедното производство.

Към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК съгласно извлечение от счетоводните книги на банката просроченото задължение е възлизало на 16 бр. неплатени месечни вноски и забава повече от 150 дни.

Кредиторът /заявител/ „*** (България)" ЕАД /понастоящем „***" АД/ е предприел съдебни действия за събиране на задължението като последователно е образувано ч.гр.д. 6565/2012г. на 35 състав - РС Варна и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 20.06.2012г.

Въз основа на същите е образувано ИД 89/2012г. по описа на ЧСИ Л. Т..

На 20.01.2015г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Е. М." ЕООД, с ЕИК *** е придобило вземането спрямо длъжника от „*** (България)" ЕАД /понастоящем „***" АД/, произтичащо от описания по-горе договор за кредит. Вземането е индивидуализирано по основание и размер в Приложение 1 към договора за цесия, като цедираното вземане спрямо ответника е посочено по пера.

След прехвърляне на вземането по ИД са искани и предприемани действия, годни да прекъснат давността.

Делото е преобразувано по нов номер 2019***0400133 на същия ЧСИ преди изтичане на давностния срок за погасяване на вземането.

На длъжника е връчена ПДИ. След връчване на ПДИ длъжникът е подал 3 възражение срещу заповедта за изпълнение, за което е уведомен на 14.08.2023г.

Горното поражда правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, ЗА КОЕТО Е ИЗДАДЕНА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по ч.гр.д. 6565/2012г. на 35 състав - ВРС, за следните непогасени от длъника суми:

1/ главница - 7822,68 /седем хиляди осемстотин двадесет и два и 0.68/ лева,

2/ договорна лихва/възнаградителна/- 1630,93 лева за периода от 20.112010г. - 02.04.2012г. и

3/ наказателна лихва /за забава/- 419,21 лева за периода от 20.112010г. 14.05.2012г., 4/ разноски по заповедното производство. по ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ от 09.03.2007г., и извлечение от счетоводните книги на банката към дата 15.05.2012г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /16.05.2012г./ до окончателно изплащане на сумата.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК , ответникът А. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. И. Ю. от Софийска адвокатска колегия, ***, тел.: ***, Съдебен адрес: ***, - адв. И. Ю. от САК, тел.: ***, депозира отговор на исковата молба.

Намира предявените искове за допустими и неоснователни.

Излага следното становище по обстоятелствата, на които се основават предявените искове и прави възражения против исковете в следния смисъл:

За претендираните с исковата молба вземания в полза на „*** (България)" ЕАД е издадена Заповед за изпълнение от 17.05.2012 г. по чл. 417 от ГПК ч.гр.д. № 6565/2012 г. по описа на PC -Варна, 35-ти състав.

Издаден е и изпълнителен лист от 20.06.2012 г., въз основа на който е образувано изп.дело № 89/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т., per. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Варна.

Вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, са цедирани от „*** (България)" ЕАД на ищцовото дружество по настоящето дело „Е. М." ЕООД, съгласно договор за цесия от 20.01.2015 г.

С молба от 29.04.2015 г. „Е. М." ЕООД е поискало да бъде 4 конституирано на мястото на първоначалния взискател по посоченото изпълнително дело, а с молба от 26.06.2015 г. - да бъде извършен опис и оценка на движимите вещи на длъжника.

Ответникът обаче не е бил уведомен за сключения договор за цесия. В исковата молба липсва и подобно твърдение на ищеца. Единствено е представено такова писмо, което няма дата, не е подписано и не съдържа данни да е връчено на ответника, поради което оспорва същото и моли съда да не бъде приемано като доказателство по делото, тъй като не е подписано, а само и единствено заверено с ел .подпис от процесуалния представител на ищеца към дата 14.09.2023 г.

В хипотезата на претенция, произтичаща от договор за цесия, вземането става изискуемо след като длъжникът е бил уведомен за сключения договор за цесия и при липса на такова уведомяване за наличието на вземането на цедента не е настъпил правопораждащия факт - уведомяването на длъжника.

С оглед на това всички действия, извършени от „Е. М." ЕООД са невалидни, поради липсата на завършен фактически състав на цесията и вземането на „Е. М." ЕООД не е било изискуемо. В тази връзка и всички предприемани по изп.дело № 89/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т. се явяват невалидни, доколкото към момента на извършването им договорът за цесия не е бил породил правния си ефект за „Е. М." ЕООД. В исковата молба се сочи, че по същото изп.дело били искани и предприемани действия, годни да прекъснат давността, без да се конкретизират същите по вид и момент на искане и/или предприемане, но дори и това да е вярно, същите не са годни да прекъснат давността, доколкото са били искани от нелегитимиран субект, чиито права все още не са били възникнали по договора за цесия.

Не му е известно поради каква причина е било прекратено изп.дело № 89/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т..

Едва с връчената на 13.06.2023 г. Покана за доброволно изпълнение изх.

№ 1058 от 25.05.2023 г. по изп.д.№ 2019***0400135 по описа на ЧСИ Л. Т., ответникът е информиран, че през 2019 г. срещу него е заведено това изпълнително дело, като дори тогава не е надлежно уведомен за сключения договор за цесия.

С оглед на горното, към момента на образуване на изпълнителното дело през 2019 г. от една страна по отношение на взискателя „Е. М." ЕООД не е бил 5 настъпил ефекта на цесията. От друга страна, към момента на образуване на това изпълнително дело - 2019 г. със сигурност са били изминали повече от 6 години от издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителни лист.

Съгласно Решение № 118/12.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2288/2018 г. по описа на ВКС, II т.о., при подобно бездействие 5-годишната погасителна давност относно вземането следва да се счита настъпила, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК не прекъсва давността, а предприемането на действие по образуването на изпълнително производство и връчване на заповедта на длъжника е станало след повече от 6 години от издаването й, т.е. при наличие на бездействие на кредитора в посочения период.

Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявените срещу ответника А. А. А. искове, като му бъдат присъдени направените по делото разноски, както в настоящото така и в заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът,редовно призован,не се явява,не изпраща представител. По съществото на спора, процесуалния представител на ищеца изразява становище в писмена форма.

В съдебно заседание ответникът,редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По съществото на спора,процесуалния представител на ищеца изразява становище в писмена форма.

По допустимостта на иска: Няма спор между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №8629/2023год. на ВРС се установява, че е прието възражението на длъжника срещу издадената в производството по ч.гр.д.№6565/2012год. на ВРС, 35 състав издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и предоставена възможност на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването.

Разпореждането за предявяване на иск е редовно връчено на заявителя на 14.08.2023год. На четиринадесети септември 2023год. е подадена исковата молба, с която са предявени исковете,предмет на разглеждане по настоящото дело. Тъй като исковете са предявени в указания от заповедния съд срок, същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – 6 по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетия по делото изп.лист,който е издаден на 20.06.2012год. се установява, че е издаден въз основа на заповед 3215/17.05.2012год. по частно гражданско дело №6565/2012год. на ВРС, 35-ти състав. С изпълнителния лист ответникът е осъден да заплати на „*** /България/“ЕАД, следните суми: