Решение № 260236 от 18.11.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........ гр. П., 18.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. ТАШЕВ при участието на секретаря Иванка

Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 528 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила и редовна искова молба депозирана от „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. П. № 3, представлявано от П. Ш. и И. Г., чрез пълномощника си адвокат Е.Т., със съдебен адрес:***, ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. „А. С.“ № 37 А, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 161,80 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено от ищеца в полза на увреденото лице В. Т. И. застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5075/2019 г. по описа на Районен съд – П..

В исковата молба се твърди, че на 02.06.2019 г. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ... по междуселищен път от с. К. към гр. П., в участъка между с. К. и с. З., на около 500 метра преди разклона за републикански път I-8, Т.Г.И. е преминал през необозначена и необезопасена дупка, пълна с вода, в резултат на което са се увредели задна лява гума и джанта на автомобила. Сочи се, че при настъпване на произшествието, увреденият лек автомобил е имал валидна застраховка “Каско Стандарт” в ЗАД „Б. В. И. Г.” АД, сключена на 13.02.2019 г. със ЗП № 4704191300000082 и срок на покритие от 25.02.2019 г. до 25.02.2020 г. В тази връзка, на 03.06.2019 година, в застрахователното дружество постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от В.

Т. И. - собственик на увредения лек автомобил. Излагат се твърдения, че на основание подаденото заявление в ищцовото дружество била образувана щета, а служител на дружеството извършил оглед на автомобила, при който констатирал увреждане на задна лява гума Викинг 225/45R17 DOT 1018 със 70 % остатъчна стойност и задна лява лята джанта 17", 5 болта. Посочено е, че според заключението на оценител от ищцовото дружество, общата стойност на разходите за отстраняване на щетите по застрахования лек автомобил била в размер на 161,80 лева, от която 80 лева за джанта втора употреба, 76,20 лева за гума, след приспадане на процента овехтяване и 5,60 лева за труд за демонтаж и монтаж. С доклад по щета № 470419191928914 от 19.06.2019 година, ЗАД „Б. В. И. Г.” определило на собственика на увредения автомобил да бъде изплатено обезщетение от 161,80 лева. Посочената сума била изплатена на 21.06.2019 г. на собственика на увредения автомобил В. Т. И.. Сочи се, че на основание чл.410, ал.1 от КЗ, с изплащане на обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Излагат се твърдения, че на 23.10.2019 г., общ. С. получила регресната покана, с която била уведомена от „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД за настъпилото застрахователно събитие и поканена да възстанови доброволно изплатеното обезщетение от 161,80 лева.

Поради липсата на доброволно плащане от ответната страна, след получаването на поканата, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д. № 5075/2019 г. по описа на РС П.. Поради депозирано възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирано е становище и писмени бележки, с които поддържат исковата молба и молят съда да уважи иска. Излагат доводи по съществото на спора.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от

ГПК, ответникът Община С. оспорва иска по основание и размер. Счита, че по делото липсват доказателства за това кога, къде и при какви обстоятелства е настъпил пътният инцидент, както и за механизма му. Оспорва твърденията на свидетелите в приложените декларации с оглед тяхната заинтересованост. Счита също така, че твърденията им не са достатъчно конкретизирани и подробни.

Оспорва мястото на настъпване на инцидента предвид близостта му до републиканската пътна мрежа. Твърди, че за да настъпят щетите по автомобила преминаването през дупка на пътното платно е било с висока скорост, несъобразена с пътните и метеорологични условия. Посочва несъответствие в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение по отношение на местоположението на дупката на пътното платно и зоната на повредата.

В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответната община моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост. В подкрепа на изложеното депозира писмени зашита.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложената по делото като писмено доказателство Застрахователна полица № 4704191300000082 се установява, че за процесния лек автомобил към датата на ПТП-то е имало валидна застраховка „Каско Стандарт“ при ищцовото дружество.

От приложената по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ се установява, че свидетелят Т.И. е декларирал, че на 02.06.2019 г. на пътя село К.-гр. П., при управлението от негова страна на лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ..., собственост на В.

Т. И., е настъпило ПТП при следните обстоятелства „валеше проливен дъжд и платното беше наводнено в една от локвите попаднах в дупка, на която скъсах задна лява гума и изкривих джантата – лява джанта алуминиева“. Горното се установява и от декларация изходяща от В.

Т. И., ЕГН **********.

По делото е приложена кореспонденция между В.И. и ответното дружество, в която е посочено, че „относно щета във връзка с настъпило събитие на 02.06.2019 г. и пострадал автомобил „Мерцедес” с peг. № ..., пътувах с автомобила от с. К. посока с. З. и П., на около 500 метра от разклона на стария път за С. се намира въпросната дупка“.

От страна на свидетеля Т. И. – управлявал процесния лек автомобил е изпратено до ищцовото дружество Заявление от 03.06.2019 г., за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, в което са посочени обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то, както и схема на разположението на лекия автомобил и дупката причинила имуществените вреди.

По делото са приложени документи удостоверяващи собствеността на процесното МПС, както и неговата техническа изправност.

От приложените по делото доказателства – Опис-заключение по претенция и доклад по щета № 470419191928914 се установява видът и състоянието на повредената гума и джанта – Viking 225/45/R17 DOT 1018 70 % и алуминиева джанта, както и размера на щетата – 161,80 лева.

От преводно нареждане от 21.06.2019 г. на Банка „ДСК“ се установява, че ищцовото дружество е превело по сметка на собственика на процесния лек автомобил – В. Т. И. сумата в размер на 161,80 лева.

От писмо от „ОПУ“ гр. П. с изх. № 53-00-641/05.08.2019 г. се установява, че процесният път, където е станало застрахователното събитие не е част от републиканската пътна мрежа и не се стопанисва от „ОПУ“ гр. П..

От приложеното по делото писмо с изх. № 18-00-1403-001/04.10.2019 г. от общ. П. се установява, че пътят, на който е настъпило ПТП-то е общиснки, обслужващ общ. С., а не общ. П. и се поддържа от кмета на общ. С..

По делото са приложени регресна покана по щета № 470419191928914 изходяща от дружеството ищец и адресирано до общ. С., получена на 23.10.2019 г., в която са описани обстоятелства, при които е настъпило ПТП-то, че са изплатили застрахователното обезщетение в размер на 161,80 лева, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ встъпват в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и има право на иск, както и че молят общ. С. да възстанови горепосочената сума. Към регресната покана е приложен и снимков материала на процесното МПС.

За изясняване на фактическата страна на спора в качеството на свидетел е разпитан Т.Г.И.. От показанията му се изяснява, че именно той е управлявал лек автомобил „Мерцедес” с peг. № ..., собственост на сина му В.И., когато пътувал от с. К., посока с. З. и гр. П.,.

Споделя, че тогава имало силна буря с много проливен дъжд, че в следствие на дъжда по платното имало много вода, от която не можел да види състоянието му.

Посочва, че на около 500 метра или повече, попаднал в голяма дупка и чул силен трясък. Малко, след което отбил на стария път за гр. С. в посока с. З., като усетил силни вибрации на колата. Сочи, че тогава забелязал, че задна лява гума била спукана/скъсана и джнтата била изкривена, която била алуминиева. Изяснява, че отишъл при застрахователя, където били направени снимки, след което синът му – В.И. получил обезщетение. Споделя, че подписа на първата декларация на лист 9 от делото е положен от него, а на втората от сина му В.И.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователно, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.

От прието и неоспорено от страните заключение по назначената и допусната съдебно-автотехнчиеска и оценъчна експертиза се установява, че произшествието е настъпило на хоризонтален и прав участък от пътя неравен, с налична дупка с големи размери и дълбочина в дясната половина на пътното платно, че платното за движение в мястото на произшествието има асфалтова настилка, която в момента на произшествието е била мокра и наводнена, като наличната дупка е била незабележимо препятствие. Вещото лице сочи, че няма обективни технически данни, по които скоростта на автомобила да може да се определи по изчислителен път.

Затова, като има предвид механизма на ПТП, характера и разположението на повредите от удара по автомобила, както и факта, че се касае за пътен участък извън населено място и тежките пътно-климатични условия приема, че скоростта е била ниска и не по-висока от 60 км/ч. Относно механизма на получаване на повредите по МПС, посочва, че по задната лява гума и джанта са настъпили при движение на автомобила с ниска скорост, в резултат на което е настъпило пропадане на задната лява гума в препятствие - дупка на пътното платно, съчетано с удар, деформация и срязване/спукване на гумата от притискането в джантата. От удара е настъпило локална деформация на джантата и нарушение на покритието й, както и че получените повреди по автомобила и описани в щетата на „Булстрад”, съответстват да са получени по изяснения механизъм на произшествието.

Налице е причинно-следствена връзка между нанесената щета на задната лява гума и джанта на автомобила и изяснения механизъм на произшествието. Посочил е, че необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 223,86 лева с включен ДДС.

В проведеното съдебно заседание вещото лице заявява, че поддържа депозираното заключение, като прави следните уточнения: При изготвянето на експертизата е приел нещата, съобразно материалите на делото и в частност разпит на Т.И. и Декларация за настъпване на застрахователното събитие по полица „Каско Стандарт“ изготвена от Т.И., водач на автомобила и преподписана от собственика на автомобила В.И.. Вещото лице заявява, че към заключението е приложил снимков материал от огледа, които е направен от дистанция 400- 500 метра от въпросното кръстовище, от който се установявало, че в момента в дясната лента нямало нарушение на целостта на пътното платно, но личали стари ремонтни дейности извършени по запълването на дупки в същата лента. По отношение на схемата посочена в Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, отправено до ищцовото дружество, при която разположението на дупката е посочено в дясната част на лекия автомобил, вещото лице изясни, че е възможно при лоша метеорологична обстановка, при която неравностите по пътя са запълнени с вода, при маневриране от страна на водача, за да преодолее определени локви вода, технически предната дясна гума да не попадне в дупката. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.