Присъда № 232 от 02.11.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 232 ОТ 02.11.2023 г. ПО НЧХД №

981/2022 г. НА ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, X СЪСТАВ

Производството по делото е образувано по внесена тъжба от М. И. Г. срещу Г. Х. П., за това че подс. П. на 06.04.2020г. в град Пловдив е нанесъл на М. И. Г., ЕГН: ********** леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, представляващи кръвонасядане на областта на корема, оток и охлузване на лявата подбедрица, оток и кръвонасядане на втори пръст на лявата ръка, изразяващи се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Предявен и приет е за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2000 лв., представляваща претендирани от ч.т.г.и. Г. неимуществени вреди за претърпяната от него лека телесна повреда.

С тъжбата било повдигнато обвинение и спрямо Н. Л. М., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 06.04.2020г., в гр. Пловдив, е казала нещо унизително за честта и достойнството на М. И. Г., ЕГН **********, в негово присъствие, като го е нарекла „насилник“ и „измамник“, като с Разпореждане № 1501/10.03.2022г., влязло в сила на 09.04.2022г., тъжбата в тази част била върната и наказателното производство спрямо Н. Л. М. било прекратено.

Производството пред настоящата инстанция е протекло по общия ред.

В хода на съдебните прения, повереникът на тъжителя прави подробен анализ на събрания доказателствен материал, като намира, че обвинението се явява несъмнено доказано. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи предвиденото в закона наказание, както и да се уважи в цялост предявения граждански иск. Претендира разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. К. оспорва повдигнатото обвинение и не го приема за доказано от обективна и субективна страна. Излага съображенията си за предхождащите отношение между страните, така и съществуващите между подсъдимия и Н. М. други съдебни производства.

След анализ на доказателствата излага аргументи за невъзможност за осъществяване на предложената от частния тъжител фактическа обстановка.

Моли подзащитният й да бъде признат за невинен и оправдан. Претендира разноски. Защитникът на подсъдимия адв. К.-М. изцяло се присъединява към казаното от защитника адв. К..

В хода на производството подсъдимият дава обяснения, като излага своята версия за случилото се. В правото си на лична защита поддържа казаното от защитниците си. В правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г. Х. П. е роден на ****г. в ***, с постоянен адрес: *****, живущ на адрес: *****, б., български гражданин, с висше образование, работещ, неосъждан, неженен, ЕГН: **********.

Ч.т.г.и. М. Г., свидетелката Н. М. и подсъдимият Г. П. работели заедно в агенция за недвижими имоти. Ч.т.г.и. Г. и свидетелката М. живеели на семейни начала, като от съжителството им се родило момиче К. С времето отношенията им се влошили, като двамата се разделили. Св. М. заживяла с подс. П., като междувременно те напуснали и фирмата на ч.т.г.и. Г..

На 05.04.2020 г. св. М. завела детето си да нощува в дома на баща му ч.т.г.и. Г. на адрес *****, като следвало да го вземе на следващия ден.

На 06.04.2020 г. св. М. отишла с личния си автомобил до дома на ч.т.г.и.

Г., за да вземе детето. Между двамата възникнал конфликт във връзка със здравословното състояние на момичето, като ч.т.г.и. Г. не искал да го предаде на майка му. Св. М. позвънила на приятеля си, подс. П., за да поиска помощ от него. Същевременно ч.т.г.и. Г. се качил в жилището си, взел детето, свалил го долу и го качил в своята кола, след което потеглил, а след него тръгнала и св. М. с нейната кола. Двамата спрели на няколко метра от жилището на ч.т.г.и. Г., на задния вход на Синдикалния дом „Борис Христов” и слезли от колите, като конфликтът им продължил. В този момент на мястото пристигнал и подсъдимият П., като конфликтът прераснал във физическа разпра между ч.т.г.и. Г. и подс. П. – двамата започнали да се боричкат и да си нанасят удари един на друг, като взаимно си посягали, дърпали се, удряли се с ръце и крака. В хода на конфликта, ч.т.г.и. Г. нанесъл на подс. П. кръвонасядане и охлузване по лигавицата на горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата, оток в дясната слепоочна област, оток и болезненост в лявата челно-слепоочна област, охлузване на дясната глезенна става, болезненост в дясната гривнена става и силна болка в областта на слабините, а подс. П. нанесъл на ч.т.г.и. Г. кръвонасядане на областта на корема, оток и охлузване на лявата подбедрица, оток и кръвонасядане на втори пръст на лявата ръка. В същото време към паркинга се приближавал свидетелят С. Н., който забелязал поведението на двамата и се намесил, като се опитал да ги спре, като успял да ги разтърве и в един момент те преустановили действията си. Свидетелят Н. забелязал св. Н. М. и малкото дете на мястото, като забелязал, че детето било видимо притеснено, но не плачело и не крещяло.

Междувременно св. М. подала сигнал за случващото се на тел. 112 , след което и конфликтът бил преустановен. Ч.т.г.и. Г. също се обадил на телефон 112 след приключване на конфликта, като на място не бил изпратен полицейски екип. Впоследствие тъжителят отишъл във Второ РУ-Пловдив, където подал жалба. Било образувано досъдебно производство № 478/2020г. по описа на 02 РУ-Пловдив, което с Постановление на прокурор от РППловдив от 01.12.2021г. било спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.

2

По делото е назначена и приета съдебномедицинска експертиза на в. л.

Б., от която се установява, че при инцидента, станал на 06.04.2020г., на ч.т.г.и. Г. му е било причинено кръвонасядане в областта на корема, оток и охлузване на лявата подбедрица, оток и кръвонасядане на втори пръст на лявата ръка, които по отделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Вещото лице е дало заключение, че травматичните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане със или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, налице е пряка причинно-следствена връзка между твърдяните факти и настъпилите увреждания, които по своята морфологична характеристика отговорят да се причинени по начин и време така, както са описани в тъжбата. Установява се и че травматичните увреждания на тъжителя по предната лява половина на корема – овално кръвонасядане, е високо разположено и може да се причини при нанасяне на удар с крак или ръка, свита в юмрук, в тази област; травматичните увреждания по предната повърхност на лявата подбедрица – травматичен оток и охлузване, е възможно да се получат както от нанасяне на удар с крака върху твърд тъп предмет, така и от удар с твърд тъп предмет, а именно при нанасяне на удар с крак; отока и кръвонасядането на средната и крайна фаланга на втория пръст на лявата ръка е причинено при удар или притискане с или върху твърд тъп предмет във втория пръст на лявата ръка, като вещото лице изключва механизма на нанасяне на тези телесни повреди да е при защитните действия на подсъдимия, описани от св. М.. От заключението е видно и че травматичните увреждания на ч.т.г.и. Г. и подс. П. са причинени при взаимните действия между самите тях.

По делото е назначена и допълнителна СМЕ на в.л. Б., от която се установява, че при инцидента, станал на 06.04.2020г., на подс. П. му е било причинено кръвонасядане и охлузване по лигавицата на горната устна, охлузване по лигавицата на долната устна, оток в дясната слепоочна област, оток в лявата челно-слепоочна област и охлузване на дясната глезенна става, които по отделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Вещото лице е дало заключение, че травматичните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане със или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие. По отношение на травматичните увреждания върху ч.т.г.и. Г., вещото лице е посочило, че по отношение на овалното кръвонасядане по предната лява половина на корема, ако подсъдимият е вдигал крак до това ниво и са били в непосредствена близост или е нанасял удари с ръце, свити в юмруци, то същият е можел да причини тези увреждания, като в противен случай е невъзможно тъжителят да се е удрял в него с такава сила, че да си ги причини; по отношение на травматичните увреждания по предната повърхност на лявата подбедрица – травматичен оток и охлузване, е посочено, че е възможно да се получат както от нанасяне на удар с крака в твърд тъп предмет, например вдигнатата подметка на подсъдимия, така и от удар с твърд тъп предмет в тази област, а именно при нанасяне на удар с крак; отока и кръвонасядането на средната и крайна фаланга на втория пръст на лявата ръка е възможно при нанасяне на 3 удари от страна на тъжителя на подсъдимия в областта на слепоочието или челото. Вещото лице е дало заключение и че травматичните увреждания на ч.т.г.и. Г. са разположени в анатомични области, които същият може да достигне с ръце и теоретично е възможно сам да си ги причини, но на практика е трудно възможно поради инстинкта за самосъхранение.

Установява се по делото, че с Присъда от 28.03.2022г. по НЧХД № 2414/2020г. по описа на ПРС, XI н.с., влязла в сила на 29.03.2023г., ч.т.г.и. Г. е бил признат за виновен в това, че на 06.04.2020 г. около 12:30 часа в гр.

Пловдив на паркинг, находящ се на гърба на Дом на културата „Борис Христов“ с адрес ул. „Гладстон“ № 15 и задната страна на блок с адрес ***, е причинил на Г. Х. П. с ЕГН ********** лека телесна повреда, представляваща кръвонасядане и охлузване по лигавицата на горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата, оток в дясната слепоочна област, оток и болезненост в лявата челно-слепоочна област, охлузване на дясната глезенна става, болезненост в дясната гривнена става и силна болка в областта на слабините, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК вр. чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1250 лв., като го е оправдал по повдигнатото обвинение да е извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Установява се и от Решение по гр.д. № 4181/2020г. на РС-Пловдив и Решение по в.гр.д. № 1421/2021г. на ОС-Пловдив, че спрямо ч.т.г.и. Г. е била издадена заповед за защита от домашно насилие във връзка с процесния конфликт.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните на съдебното следствие доказателствени материали, а именно:

- обясненията на подсъдимия П.;

- показанията на свидетелите Н. М., К. П., С. Н.;

-писмените доказателства и доказателствени средства – копия на съдебномедицинско удостоверение № 278/2020 г., Постановление от 01.12.2021г. на РП-Пловдив за спиране на наказателно производство по ДП № 478/2020г., съобщение от 02.12.2021г. за спиране на наказателно производство, съдебномедицинско удостоверение № 274/2020 г., Решение по гр.д. № 4181/2020г. на РС-Пловдив и Решение по в.гр.д. № 1421/2021г. на ОСПловдив, амбулаторен лист, служебна бележка изх. № 452/29.05.2020г., писмо от Дирекция „Национална система 112“, с рег. № 105850-607/23.09.2022 г., Присъда по НЧХД № 2414/2020г. на РС-Пловдив, потвърдена с Решение по ВНЧХД № 90/2023г. на ОС-Пловдив съдържащите се в приобщеното по делото писмени доказателства от ДП № 478/2020г. по описа на 02 РУПловдив, справка за съдимост;

4

- заключенията на СМЕ на в.л. Б. и допълнителна СМЕ на в.л. Б.;

- приобщените с оглед веществени доказателства – диск, находящ се на л. 84 от съдебното производство и диск, находящ се на л. 9 от приобщеното ДП № 478/2020г. по описа на 02 РУ-Пловдив.

При обсъждане на доказателствената съвкупност, съдът на първо място съобрази преките доказателствени източници, и по-конкретно показанията на свидетелите-очевидци М. и Н. и обясненията на подсъдимия П..

По отношение на обясненията на подсъдимия, съдът съобрази, че същите имат двояка природа – те представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни находки по делото и подробния им анализ.

Разпечатката съдържа 37 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7252e732-039f-448b-b95d-475cad6d72d8