Решение № 165 от 18.08.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Ловеч, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200412 по описа за 2023 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К №6187026 издаден от ОД на МВР Ловеч на Е. И.

И., ЕГН ********** от гр. София, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 17.05.2022 год. в 11.20 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, с.

Микре, с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс 3 км. или 3 %. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4574675, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че нарушението е извършено с л. а. ******, с регистрационен номер ********, както и че при разрешена скорост от 50 км.ч. е установена скорост от 66 км. ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 16 км.ч.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от Е. И. И. чрез адв. Х. Н. от САК, в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв моли да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като моли да се отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, и издаден в нарушение на административно производствените правила и материалния закон. По отношение на материалния закон, счита, че приложените към административно наказателната преписка материали, най-вече кадрите заснети от АТСС за контрол на трафик на скоростта във 1 всички кадри, които са приложени по делото се намират два автомобила, неговия и автомобил на друг водач. Излага, че от приложения като доказателство по делото Протокол към приложение № 10 се вижда, че АТТС е работила в двоен режим на приближаване и отдалечаване. Излага, че АНО е следвало да прецени налице ли са достатъчно доказателства от които да се направи преценка кой е извършител на заснетото нарушение. Твърди, че от фактическа гледна точка, предвид на това, че двете МПС-та са заснети в кадър и са с различен вектор на движение, АТСС макар да е пригоден за работа в отдалечаващ и приближаващ обект, когато в зоната за контрол се движат две МПС-та в противоположна посока, системата не може да даде категоричен отговор кое от двете МПС-та е нарушител на определената максимална скорост на движение. В тази връзка, счита, че не е доказано по категоричен и безспорен начин извършеното от него нарушение. На следващо място твърди, че е допуснато нарушение на административното производствените правила изразяващо се при вземане на решение за налагане на административно наказание при условията на рецидив. Сочи, че направеното в обжалвания ЕФ описание, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №4576675, не отговаря на обективната истина, което се установявал от представеното по делото решение на РС Търговище, с което въпросния фиш бил отменен с влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка моли съда да отмени обжалвания ЕФ и му присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер ако съдът прецени, че може да бъде определен такъв.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 66 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11, т.е. превишение от 16 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за процесния участък, който е населено място – землището на с. Микре е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично 2 изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 69 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. –16 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената. Правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в населено място. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като правилно въпреки направеното словесно описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 66 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - АТСС „ARH CAM S1”, одобрено на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип 3 средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 21-С-ИСИС от 13.07.2021 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 11743с0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 22.05.2023 г.

4

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят като в случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. С редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 година е допълнена легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП , а освен това е дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и системи" - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП . Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. Прочита на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП налага извод, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението. Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. В нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ 5 заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС.

Разпечатката съдържа 24 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7252199f-5441-4b28-b081-76b84e8f5cb5