Решение № 401 от 08.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000502982 по описа за 2023 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4804 от 14.09.2023г. постановено по гр. д. № 4428/2022г. по описа на СГС, ГО, 13 с-в, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на С. Х. Р. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.203, ал.1, вр.чл.202, ал.1, т.1 вр.чл.282, ал.2 вр.чл.20, ал.3 и 4 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 22.12.2020г. Присъда №40/19.09.2018г. по НОХД №157/2018г., на Специализирания наказателен съд, потвърдена с Решение № 9/07.05.2020г. АСпНС, както и с Решение №169/22.12.2020г., ВКС, Първо НО, както и и сумата от 4906.60 лв. имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи - неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2020г. до окончателното им изплащане и сумата от 3709 лв. - разноски по делото, съобразно уважената част от иска на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над сумата от 120 000лв. до претендираната в размер на 300 000лв., както и за имуществени вреди над размера от 4906.60 лв. до претендирания такъв от 8000 лв., като неоснователни. С. Х. Р., е осъден да заплати по сметка на СГС разноски в размер на 266 лв.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец С. Х. Р. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 120 000 лв. до пълния претендиран размер от 300 000 лв. неимуществени вреди. Посочва, че СГС правилно е приел за установено, че в резултат на повдигнатото му обвинение и незаконното наказателно производство, продължило почти 8 години, С. Р. е търпял силни негативни емоции, изразяващи се в: изпитване на стрес, срам, дискомфорт, накърняване на доброто име, честта и достойнството му, като е отчел и обстоятелството, че е заемал отговорна позиция като кмет на община Павел баня, а престъплението, в което е обвинен - „Превишаване на властта и правата с користна цел, от което са могли да настъпят немаловажни вредни последици, се е отразило тежко върху доверието и мнението на неговите съграждани. Счита, че така присъденият размер на обезщетението е несправедлив и не съответства в пълна степен на претърпените болки и страдания от него. Въпреки че свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, както и приетата по делото СМЕ, са напълно кредитирани от съда, очевидно същият не е анализирал същността им задълбочено, предвид занижената стойност, на която е оценил тези вреди, а именно 120 000 лева. При обсъждане на правнорелевантните обстоятелства при исковете по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ и видно от доказателствата по делото, се установява, че развитието на цялото наказателно производство, личността на ищеца, професионалното му развитие и заемана длъжност предполагат много по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера, доколкото изискванията на обществото към лица, заемащи определени професии, изискванията за почтеност и спазване на законите са завишени в много голяма степен, съответно интензитетът на неимуществените вреди е също в много по-висока степен. Съдът неправилно е определил размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е счел, че отстраняването от длъжност е за кратък период от време - три месеца, както и че няма данни да не е могъл да се реализира професионално вследствие накърненото му име след незаконното обвинение. Действително, е била взета най - леката мярка за неотклонение „Подписка’". Въпреки това, ноторно известно е, че всяка една мярка за неотклонение, по дефиниция, по един или друг начин, в една или друга степен ограничава правата на личността и по същество е израз на държавна репресия. Изтъква факта, че освен „Подписка“, спрямо него е била взета и мярка за процесуална принуда по чл.69, ал. 1 НПК, а именно - „отстраняване от длъжност“, с която същият е бил отстранен от длъжността - кмет на община Павел баня, поради повдигнато обвинение за извършено престъпление по служба - „Превишаване на властта и правата с користна цел, от което са могли да настъпят немаловажни вредни последици“. Намира за неправилни констатациите на съда по отношение на приетото по делото заключение на СМЕ, че заболяванията на ищеца не са следствие на незаконното обвинение. От една страна, съдът е приел, че незаконното преследване безпорно е довело до влошаване здравословното състояние на г-н Р., както и че стресът категорично е водещ фактор за задълбочаване на здравословните проблеми, а от друга, изцяло е игнорирал заключението на вещото лице, в крайните си 2 изводи. Последното е недопустимо неглижиране на събраните доказателства, още повече, дори съдът да счита, че не е установена причинно - следствена връзка между неоснователното наказателно преследване и заболяванията, то е приел, че наказателното производство категорично е допринесло за задълбочаване на здравословните проблеми.

Моли за увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли исковете изцяло респ. да намали техния размер. Посочва, че атакуваното решение е изброило общо, но бланкетно, без преценка на значението им, някои от елементите, влияещи върху обезщетяването, но без да даде отговор на въпроса, защо определеният краен размер се явява справедлив, т.е. доколко съответства на водещият общ критерий за справедливост, който е останал недефиниран в решението и прави невъзможно проследяване на изводите на съда в посочената насока. Съдът не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения размер на обещетение. Не са налице доказателства за понесени от ищеца поражения в психоемоционалната, социална сфера и здравословно състояние. Твърди, че тези негативни чувства и преживявания, ако са били налице, не са били предизвикани по никакъв начин от обективни действия на ответника, извън предвидените в НПК процесуални способи за доказване на извършеното деяние. Те са проява единствено и само на субективното усещане на ищеца. Размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не е в съответствие с принципа за справедлива обезвреда заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. На следващо място, претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено и с икономическия стандарт в страната. Общата продължителност на воденото наказателно производство, не е прекомерна/ а е в разумния срок Затова моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Оспорва решението и в частта за имуществени вреди, като твърди, че адвокатският хонорар се определя по съразмерност на уважената част на иска.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът С. Х. Р., твърди, че на 09.02.2013 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № БОП-39/2012г. по описа на сектор БОП-Стара Загора за престъпление по чл.203, ал.1, вр.чл.202, ал.1, т.1 вр.с чл.282, ал.2 вр.с чл.20, ал.3 и 4 НК. С привличането му е взета мярка „Задържане под стража“ за 72 часа, а също така и мярка за процесуална принуда по чл.69, ал.1 НПК- „отстраняване от длъжност“ , с която е отстранен от длъжността си като кмет на община Павел баня. Вследствие многократното връщане на делото на досъдебна фаза, твърди, че производството е продължило 8 години, след което окончателно е бил оправдан по повдигнатото обвинение. Вследствие незаконосъобразно обвинение да е извършил 3 престъпление от общ характер е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, дискомфорт, срам, изпитвал е силен стрес, довел до здравословни проблеми, незаконното обвинение се е отразило на личния и професионалния му живот. Ищецът се чувствал унизен, спрял да се храни нормално, отслабнал, загубил предишната си енергия и желание за живот, самочувствието му е спаднало, приятелите му са се отчуждили от него, както и той от тях. Отделно наказателното производство предизвикало редица коментари в Павел баня, където живеел и негативен отзвук сред познати, приятели, колеги, широката общественост и е изкривило представата за ищеца като човек и личност. Посочва, че размерът на претендираните имуществени вреди е формиран вследствие отстраняването му от длъжност, поради което не е могъл да упражнява трудова дейност за месеците февруари, март, април и май, като претендира сумата от 8000 лв./по 2000 лв. за всеки месец/ нереализиран доход за това време. Претендира сумата от 300 000 лв. , представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и сумата от 8000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода 14.02.2013 г. - 16.05.2013 г., ведно с лихва върху обезщетенията от 22.12.2020 г. до окончателното им изплащане.

Ответникът Прокуратура на Р.България оспорва исковете, като твърди недоказаност на твърдените неимуществени вреди - липса на доказателства за претърпени болки и страдания, унижения и стрес, депресия, безсъние и потиснатост, страх от осъдителна присъда, уронване честта и достойнството му в обществото. Твърди, че претенциите са недоказани и по делото не се е установила пряка причинна връзка между незаконно повдигнатото обвинение и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Производството се е забавило не по вина на Прокуратурата, тъй като последващите връщания на делото в досъдебна фаза и честотата на съдебните заседания, са зависели изцяло от съдебния състав. Твърди, че на ищеца е била наложена най - леката възможна мярка за неотклонение- подписка, поради което за него не са произлезли толкова големи вреди или неблагоприятни последици върху обичайния му начин на живот.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че ищецът е привлечен като обвиняем на 09.02.2013г. за престъпление по служба, а именно чл.203, ал.1, вр.с чл.202, ал.1, т.1 вр.с чл.282, ал.2 вр. чл.20, ал.3 и 4 НК, видно от постановление за привличане по ДП№ БОП- 39/2012г. по описа на сектор БОП-Стара Загора. Бил е задържан в срок от 72 часа, считано от 09.02.2013г. с оглед осигуряването му за производство пред ОС-Стара Загора, във връзка с искане по реда на чл.64, ал.1 НПК. С протоколно определение по ЧНД № 94/14.02.2013 г., е била взета мярка за процесуална принуда по чл.69, ал.1 НПК, а именно „отстраняване от длъжност“, с която ищецът е бил отстранен от длъжността си като кмет на община Павел баня. Това определение на Окръжен съд- Стара Загора е потвърдено с решение на Апелативен съд- Пловдив от 21.02.2013г. по ВЧНД №80/2013г., а с определение от 16.05.2013г. същата е била отменена.

Видно от Разпореждане № 2204 от 29.11.2013г. обвинителният акт е бил внесен в съда и е образувано НОХД №520/2013г. по описа на ОС- Стара Загора. След това делото е 4 прекратявано четири пъти и връщано в досъдебна фаза, /така Разпореждане №2204/29.11.2013г., Разпореждане №1125/28.10.2014 г., Разпореждане №715/09.06.2015г., Разпореждане №806/11.05.2017г./ На 16.01.2018 г. срещу ищеца е повдигнато обвинение с обвинителен акт по ДП № БОП 39/2012 г. по описа на ОД на МВР - БОП - Стара Загора за обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, предл.2, вр.ал.1, предл.2 НПК. Същото е прекратено в о.с.з. на 16.03.2018г. и върнато за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Въз основа на трети обвинителен акт, представен по делото, с обвинение за престъпление по чл. 282. ал.2 пр.2. вр. ал.1, пр. 3 НК е образувано НОХД №157/2018г., по което ищецът е признат на невиновен и оправдан с Присъда №40/19.09.2018г. на Специализирания наказателен съд, като е приел, че ищецът не е извършил инкриминираното деяние. Оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 9/07.05.2020г. АСпНС, както и с Решение №169/22.12.2020г., ВКС, който окончателно оставя в сила присъдата на Специализирания наказателен съд.

Разпечатката съдържа 23 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72521284-5435-4c33-b9d7-2ebdf2144538