Определение № 33470 от 08.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 72397/2021
- Вид
- Определение № 33470
- Подписан
- 08.12.2022
- В сила
- 08.12.2022
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА ХАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.230, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.230 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33470 гр. С., 08.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110172397 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „(ФИРМА)“ ЕАД против Д. Н. К., ЕГН **********.
След оставяне на исковата молба без движение и отстраняване на нередовностите по исковата молба, чрез заплащане дължимата се държавна такса по делото е постъпила справка, че ответникът е починал на 3.12.2021 година – т.е. преди подаване на исковата молба 17.12.2021 година, но след образуване на заповедното производство, в което съдът е дал указания на заявителя ищец относно възможността да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК.
На основание чл.229 ал.1 т.2 от ГПК и чл.230 ал.2 от ГПК, съдът е спрял производството по делото, като е дал указния на ищеца – че е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на ответника и техните адреси или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 от ГПК, като и последиците от неизпълнение на дадените указания – а именно, че съдът ще прекрати производството по делото.
Ищецът е посочил в указания срок наследник на починалия ответник и е направил искане за неговото конституиране като страна в процеса.
От наследника на починалия ответник е постъпила молба с искане за прекратяване на производството по делото, с която се твърди и са представени доказателства за извършено плащане на търсените суми от ищеца. Във връзка с тази молба ищецът е изразил становище, че признава плащането, като претендира неплатен остатък от сумата от 5,00 лева и юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело, като въпреки указанията на съда не е заявил оттегляне на иска или отказ от иска с оглед на постъпилото плащане в хода на процеса.
При горното съдът следва да възобнови производството поделото, следва да конституира наследника на починалия ответник като страна в процеса – ответник и следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
По аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото 1 същата е заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцовото дружество твърди, че на12.01.2021 г. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 4 1 0 от ГПК с вх. № 23001973 срещу Д. Н. К. с ЕГН:
********** за сумата в размер на 1971,95 лева, от които 1684,10 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. - м.04.2019г., ведно със законната лихва от 12.01.2021 г. до изплащане на вземането, 267,73 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.12.2020г., както и суми за дялово разпределение в размер на 16,18 лева - главница за периода от 12.2017г. 04.2019г, и 3,94 дева - лихва за периода от 31.01.2018г. до 21.12.2020г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се , че било образувано по гр. дело № 1420/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Твърди се, че починалия ответник в качеството си на собственик топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “(ФИРМА) АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “(ФИРМА)” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Твърди се, че спрямо ответника и в процесния период са били приложими, влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “(ФИРМА)” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, като в този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава и дължи и обезщетение за забава, както и се твърди, че дължи суми за дялово разпределение.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „(ФИРМА)“ ЕАД, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул. (АДРЕС) и наследника на починалия в хода на процеса ответник - Д. Н. К., ЕГН ********** – Н. Д. К., ЕГН **********, от град С., ж.к(АДРЕС), че Н. Д. К., ЕГН **********, от град С., ж.к(АДРЕС), като наследник на Д. Н. К., ЕГН ********** дължи на „(ФИРМА)“ ЕАД, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул. (АДРЕС), сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на 19.1.2021 година по ч.гр.дело № 1420/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сума в общ размер на 1971,95 лева, от които 1684,10 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м,05.2017г, - м.04.2019г., ведно със законната лихва от 12.01.2021 г. до изплащане на вземането, 267,73 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.12.2020г., както и суми за дялово разпределение в размер на 16,18 лева главница за периода от 12.2017г. - 04.2019г, и 3,94 лева - лихва за периода от 31.01.2018г. до 21.12.2020г.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред заповедния и исковия съд.
2
С отговора на исковата молба, депозиран от наследника, е заявено признание на иска, представени са доказателства за извършено плащане на претендираните суми в размер на общо 2460,82 лева, като в представените платежни документи е посочено плащане на главница, мораторна лихва и съдебни разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.
21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “(ФИРМА)” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – ответникът признава дълга и сочи доказателства за плащането му, което плащане се признава от ищеца.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:
1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител по смисъла на §1, т.2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
3
Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение.
За ответника
Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива и приобщаване на ч.гр.дело № 1420/2021 година по описа на Софийски районен съд – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.
По доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза - съдът приема това искане за не необходимо с оглед заявеното от ответника признание на искане и доказателства за плащане.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.230, ал.1 от ГПК, и на основание чл.227 от ГПК и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Възобновява производството по гр.дело № 72397/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Конституира като ответник на мястото на починалия в хода на процеса ответник - Д. Н. К., ЕГН **********, неговия син и наследник Н. Д. К., ЕГН **********, от град С., ж.к.(АДРЕС).
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства, като приобщава ч.гр.дело № 1420/2021 година по описа на Софийски районен.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Разпечатката съдържа 50 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7251a6d8-6a11-4d81-81e6-499fb2df985f