Решение № 11350 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11350 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110103260 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производство по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№ от Х. Й. Г. против „АПС БЕТА България“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 2282,28 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 706,57 лева – неолихвяеми вземания, сумата от 150,00 лева – разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и сумата от 770,99 лева – такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20247860400536 по описа на ЧСИ *************, с рег.№ 786 на КЧСИ, с район на действие СГС въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2007 г., издаден по ч.гр.д.№ 25915/2007 г. по описа на СРС, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

С влязло в сила определение № 7018/11.02.2025 г. производството по делото е прекратено в частта по предявените от Х. Й. Г. против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 150,00 лева, представляваща разноски по изпълнително дело в полза на взискателя и сумата от 770,99 лева, представляваща начислени такси по Тарифата по ЗЧСИ, дължими към 28.11.2024 г., като недопустими.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.11.2007 г. по ч.гр.д.№ 25915/2007 г. по описа на СРС бил издаден изпълнителен лист, по силата на който и по молба на „Транс Юръп“ ЕАД /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ било 1 образувано изп.дело № 20247860400536 по описа на ЧСИ *************, с рег.№ 786 на КЧСИ, с район на действие СГС с взискател ответното дружество. Ищецът поддържа, че „няма никакви взаимоотношения“ с ответника и не е подписвал договор с него. Поддържа, че ответникът е придобил правата си с договор за цесия от 23.02.2015 г., за който не е бил надлежно уведомен и няма действие спрямо него. На следващо място се изразява становище, че възможността на ответника да събира чрез принудително изпълнение вземането си по договор и по изпълнителния лист, е погасено по давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира и сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията в исковата молба за изтекла давност, като сочи, че през периода от 2011 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла. След последната дата в хода на изпълнителното производство били предприети и искани действия, с които давността била прекъсвана многократно. По изложените в отговора доводи, ответникът моли за отхвърлена на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20097860400942 по описа на ЧСИ *************, с район на действие СГС, от което се установява, че същото е било образувано на 07.09.2009 г. по молба от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2007 г., издаден по ч.гр.д.№ 25915/2007 г. по описа на Софийски районен съд.

Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист е, че Х. Й. Г.

– настоящ ищец е осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД сумата от 2485,00 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 05.12.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 49,70 лева.

В хода на изпълнителното производство ЧСИ е разпоредил проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 20.05.2015 г. по изпълнителното дело е подадена молба от настоящия ответник за конституирането му като взискател по производството, което е сторено с разпореждане на ЧСИ от същата дата.

По молба на взискателя-настоящ ответник от 28.08.2015 г. с разпореждане от същата дата ЧСИ е наложил запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение.

С разпореждане на ЧСИ от 14.03.2016 г. е насрочен опис и оценка на движими 2 вещи, собственост на длъжника.

С разпореждане на ЧСИ от 22.06.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Юробанк България АД.

С молба от 08.07.2019 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши справка за открито банкови сметки на длъжника и наложи запор върху същите.

С молба от 27.10.2023 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 04.12.2023 г. взискателят е поискал ЧСИ отново да извърши справка за открито банкови сметки на длъжника и наложи запор върху същите.

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20247860400536 по описа на ЧСИ *************, с район на действие СГС, от което се установява, че същото е било образувано на 23.10.2024 г. по молба от настоящия ответник, въз основа на гореописания изпълнителен лист.

С разпореждане от 28.11.2024 г. ЧСИ е наложил запор върху банкова сметка на длъжника в Първа инвестиционна банка АД и запор върху получавано трудово възнаграждение.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявените искове са основани на твърдения, че ищцата не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Вземането на ответника по основание и размер е установено с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и същата се ползва с изпълнителна сила. Въз основа на влязлата в сила 3 заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. С оглед предходното, в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-годишна давност.

С приетото ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.

По въпроса за действията, с който давността се приема за прекъсната следва да се посочи, че съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., „съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ В заключение, според възприетото от ВКС тълкуване, в изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 20097860400942 по описа на ЧСИ *************, с район на действие СГС, от което се установява, че същото е било образувано на 07.09.2009 г. С оглед предходното следва да се има предвид даденото с ТР №3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК разяснение, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно 4 решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. При даденото задължително разяснение следва да се приеме, че за периода от образуване на горепосоченото изпълнително дело на 07.09.2009 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла по време на изпълнителния процес. След 26.06.2015 г. давността е прекъсвана многократно с гореописаните молби, подавани от взискателя до ЧСИ, с които се иска пристъпване към принудително изпълнение - чрез запор на вземания по банкови сметки и от трудово възнаграждение, съответно с предприетите от ЧСИ действия в тази насока.

Следва да се отбележи, че перемпцията е без правно значение за давността.

Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Когато и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в образувано отделно производство, като е без значение дали изпълнителното дело е перемирано, или не. Съдебната практика приема, че прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция, респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект /в този смисъл са Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. дело № 3409/2021 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС, решение №10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение №127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на ВКС, ІІІ г.о./.