Решение № 22 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100507594 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5546 от 28.03.2025г., постановено по гр.д. № 4963/2024г. по описа на СРС, 90-ти състав, е признато за установено по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД, че етажните собственици в сградата в сградата, находяща се в гр. ****, представлявани от „Хоум Мениджмънт БГ“ ЕООД, дължат на С. Д. И. сумата от 78 лева, представляваща главница за част от заплатена сума за извършена финансова ревизия на касата на етажната собственост, извършена на 10.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 02.11.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.д. № 60635/2023г. по описа на СРС, 90-ти състав. Със същото решение етажните собственици са осъдени да заплатят на С. Д. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 428 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата от 428 лева, представляваща разноски във въззивното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника етажните собственици в сградата в сградата, находяща се в гр. ****, представлявани от „Хоум Мениджмънт БГ“ ЕООД, в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че не било прието решение на общото събрание на етажните собственици за поемане на разхода съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, като не било взето решение за възлагане на ревизия на фирма „Универсум В“ ЕООД, нито за заплащане на възнаграждението й. С оглед на това поетите от ищцата ангажименти и извършените от нея плащания не обвързвали етажната собственост. Не било налице водене на чужда работа без възлагане, тъй като ищцата била член на контролния съвет и в това си качество била действала от името на етажната собственост. Счита, че разпоредбите на ЗУЕС били специални по отношение на ЗЗД, поради което неодобреният разход следвало да се счита за недължим. Сочи, че работата не била водена уместно, доколкото извършването 1 на ревизията било в правомощията на контролния съвет и именно тези правомощия били възложени на външна фирма. Не било доказано и реално обогатяване на етажната собственост, тъй като не било доказано, че резултатът от ревизията е бил предоставен на етажната собственост или да е довел до конкретен резултат. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът С. Д. И. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Сочи, че били налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск, включително било взето решение на общото събрание на етажните собственици от 02.03.2021г. финансовата ревизия да бъде извършена от външна фирма, за каквото възлагане не съществувала правна забрана.

Безспорно се установявало по делото, че било възникнало правоотношение между етажната собственост и „Универсум В“ ЕООД, по силата на което ревизията била извършена на 10.04.2021г. и се дължало уговорено възнаграждение в размер на 300 лева. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

От приетия в първоинстанционното производство протокол от общо събрание на собствениците в етажна собственост на ж.к. ****, проведено на 02.03.2021г. се установява, че по т. 1 от дневния ред е прието решение да бъде проведена пълна финансова ревизия по искане на повече от 20 % от собствениците в етажната собственост и според разпоредбите на ЗУЕС. По т. 2 от дневния ред е прието решение ревизията да бъде проведена от външна фирма - изпълните, тъй като в етажната собственост няма човек с нужното финансово и юридическо образование. Посочено е, че срокът за изпълнение на решението е 31.05.2021г. и е възложено на контролния съвет, избран на същото общо събрание /чийто член е ищцата С.

И./.

От приетия протокол № 1 от заседание на контролния съвет на етажната собственост, проведено на 21.03.2021г. се установява, че е била разгледана и одобрена оферта за финансова ревизия от фирма „Универсум В“ ЕООД на стойност 300 лева. Прието е решение за одобряване на офертата за провеждане на финансовата ревизия от посочената фирма.

От приетата разписка от 01.04.2021г. се установява, че касиерът на етажната собственост е предал на члена на контролния съвет сумата от 150 лева за заплащане на фирмата за одит. Представена е и покана от 07.04.2021г. от контролния съвет до етажните собственици, според която ревизията ще се проведе на 10.04.2021г., като всеки етажен собственик може да присъства на извършването й.

Според приетата фактура № 154 от 08.06.2021г., издадена от „Универсум В“ ЕООД на етажната собственост, от пълната стойност на ревизията в размер на 300 лева е приспаднато авансово плащане в размер на 150 лева и частично плащане в размер на 72 лева, като е останала неплатена сума в размер на 78 лева. Според представената и неоспорена касова бележка, така посочената сума от 78 лева е платена от ищцата С. И. на дружествотоизпълнител „Универсум В“ ЕООД на 08.06.2021г.

При така установената доказателствена съвкупност, правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на всички кумулативни материалноправни предпоставки за възникване на процесното вземане.

2

Договорът за извършване на финансова ревизия по своята същност е договор за изработка, уреден в чл. 258 и сл. от ЗЗД, и представлява неформално консенсуално правоотношение, по силата на което възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши срещу възнаграждение финансова ревизия на касата на етажната собственост и да отчете резултата от нея. В случая решението за извършване на ревизия и възлагането й на външен изпълнител /извън избрания контролен съвет/ е прието от етажните собственици в сградата съобразно приетия протокол от ОС на ЕС от 02.03.2021г. Изпълнението на това решение – в това число намирането на външен изпълнител и организирането на дейностите във връзка с ревизията – е възложено от общото събрание на контролния съвет, който от своя страна е определил изпълнител и е приел дадената от него оферта със своето решение от 21.03.2021г. При това положение оплакването на жалбоподателя, че контролният съвет бил възложил свои собствени правомощия на външен изпълнител е неоснователно, тъй като решението за това е взето от именно общото събрание на етажните собственици и законът не съдържа забрана, нито ограничение за подобно възлагане.

Действително, членовете на контролния съвет нямат представителна власт по отношение на етажната собственост /с такава разполага само управителят съгласно чл. 23, ал. 3 ЗУЕС/, а общото събрание на етажните собственици не е приело решение за одобряване на избора на изпълнител и разхода за него, нито за сключване на договор с изпълнителя от управителя на етажната собственост или от друго упълномощено лице. Видно, обаче, от приетата по делото и неоспорена разписка от 01.04.2021г. именно етажната собственост е изплатила от касата си дължимия аванс по сключения от контролния съвет неформален договор за извършване на ревизия с „Универсум В“ ЕООД в размер на 150 лева. Доколкото законът не въвежда изискване за писмена или друга форма за валидност на договора за изработка, такава форма не се изисква и за потвърждаването му, следователно с това изпълнение на дължима договорна престация етажната собственост е потвърдила действията на контролния съвет по избор на изпълнител и се е обвързала от сключеното с изпълнителя правоотношение. Извършването на това действие без решение на общото събрание за одобряване на избора и разхода би могло да бъде от значение единствено за отговорността към етажните собственици на управителя /който отговаря за извършване на разходите от бюджета на етажната собственост/, но не и за валидността на възникналото правоотношение между етажната собственост и третото лице – изпълнител. Решението на общото събрание е вътрешен акт за етажната собственост, който не може да бъде противопоставен на третото лице, след като сделката с него е била потвърдена. Ето защо между етажната собственост и избрания от контролния съвет изпълнител на ревизията „Универсум В“ ЕООД е било налице валидно правоотношение по договор за извършване на ревизия, респективно задълженията по него обвързват етажните собственици.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че резултатите от ревизията не били приети от етажните собственици, респективно не било налице обогатяване на етажната собственост с нейната стойност. Законът задължава поръчващия да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Ето защо приемането на резултата от изработката не е задължително да бъде материализирано в конкретен акт, за да обвърже възложителя. В случая достатъчен за установяване на приемане на работата от етажната собственост е безспорният факт, който се установява и от представената по делото фактура, че етажната собственост е извършила плащане на дължимото възнаграждение за извършената ревизия в общ размер на 222 лева. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за възражения от страна на етажната собственост срещу резултата от изработката, етажната собственост е приела изцяло този резултат в отношенията си с третото лице – изпълнител и е дължала на последното останалата част от възнаграждението в размер на 78 лева.

3

Доколкото, обаче, тази останала част не е била заплатена от касата /бюджета/ на етажната собственост, а от личното имущество на ищцата С. И., то ищцата е изпълнила задължение на етажната собственост. Вследствие на това етажната собственост се е обогатила с така посочения размер за сметка на ищцата. Релевираното с въззивната жалба оплакване, че плащането било извършено от името на етажната собственост, тъй като ищцата била член на контролния съвет, е неоснователно. От една страна, както беше уточнено, членовете на контролния съвет не притежават представителна власт по отношение на етажната собственост, а от друга страна по делото липсват както твърдения, така и доказателства, че платената сума от 78 лева е била предоставена на ищцата от бюджета на етажната собственост.

Предвид гореизложеното и при липса на други наведени оплаквания във въззивната жалба, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.