Протокол № 757 от 25.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 757 гр. Варна, 24.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900333 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:32 часа се явиха:

Ищецът Г. В. М. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Цв. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД , редовно призован, представлява се от адв. Т. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.

Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.

Свидетелката А.-Н. Г. Н.-О. , редовно призована, явява се лично.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Б.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с доклада по делото.

Нямам възражения по него.

Адв. С.: Поддържам отговора. Запозната съм с доклада по делото. Няма да правя допълнения по същия.

1

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1340 от 31.08.2021 година:

Постъпила е искова молба от Г. В. М., против “ЗАД

“ОЗКЗастраховане““ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от телесни увреждания, получени в следствие от ПТП настъпило на 08.04.2021г. в гр. Варна, на ул.

“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил Левски“, по вина на водача на лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег. № ******, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2021 г. – датата на отказа за уважаване на извънсъдебна претенция, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил Левски“ е настъпило ПТП, по вина на водача на лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№******, който в нарушение на правилата за движение, при наличието на пътен знак “Б2“ не пропуснал и е блъснал движещият се с предимство лек автомобил “БМВ 535 ХИ“, с рег.

№*******. Сочи се, че в резултат от въпросното ПТП возещият се на предна дясна седалка пътник /ищеца/ в движещия се с предимство л.а.“БМВ 535 ХИ“, получава фрактура на дясната подбедрица. Твърди се, че пострадалият е откаран в Спешен център, където е направен рентген и поставена диагноза “метадифизиарна фрактура на дясна тибия“. Сочи се, че за лечение на травмата е направена е гипсова имобилизация на крайника за период от 8 седмици, като пострадалия не е хоспитализиран, а е насочен за домашно лечение, поради липса на здравни осигуровки. Поддържа се, че по време на възстановяването на десния долен крайник, ищецът е търпял силни болки, не можел да спи и да се обслужва сам, като е изпаднал в депресия. Твърди се, че ищецът е посетил психиатър на 17.06.2021г., като ми е поставена диагноза “Реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията“. Сочи се, че до настъпването на процесното ПТП, пострадалия е работил в строителството, 2 като е издържал съпруга и две непълнолетни деца. Твърди се, че за възстановяването на трудоспособността на ищеца, респективно на възможността да полагане на физически труд, са били необходими минимум 4-5 месеца. Поддържа се, че процесната травма е поставила семейството на ищеца в тежка ситуация, което той единствено е издържал. Поддържа се още, че и към настоящият момент увреденият крайник не е възстановен в пълен обем. На следващо място се сочи, че в резултат от настъпилото ПТП, срещу виновния водач на л.а. с рег.№******, е образувано Досъдебно производство №109/2021г. по описа на С-р “ПП“ Варна, като наказателното производство е окончателно приключило с протоколно определение №630/09.02.2022г. по АНД № 5305/2021г. на РС Варна. Твърди се, че към момента на настъпване на процесното ПТП по отношение на л.а.“БМВ 120 Д, с рег.№****** е имало валидно сключен договор за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите“ с ответната застрахователна компания, валидна до 29.10.2021г. Поддържа се, че застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие с писмо от 29.06.2021г., като е предявена застрахователна претенция. Твърди се, че предложената от ответника парична сума като обезщетение, е неприемлива за ищеца ми, което налага завеждането на настоящият иск.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се признава иска при условията на чл.237, ал.1 от ГПК до размера от 3000лв. и се поддържа становище за неоснователност на претенциите за разликата до претендираните 40000лв. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на лек автомобил марка “БМВ“ модел “120Д“, с рег.№******, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност по силата на Застрахователна полица № ******, със срок на валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021г. Не се оспорва и че ищецът е предявила застрахователна претенция с вх.№ ********., по която ответното дружеството е образувало преписка по щета №*******. Оспорват се изключителната вината на водача на застрахования автомобил и размера на вредите, като се поддържа, че твърденията на ищеца, касаещи физическото и психоемоционалното му състояние не са подкрепени с доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, и на причинно-следствената връзка между увреждащо действие и всички посочени в исковата молба вреди. Сочи се, че ответникът е изразил готовност 3 да заплати посоченото обезщетение в размер на 3000лв. на 20.04.2022г. с отправено предложение за сключване на извънсъдебно споразумение.

Поддържа се, че размерът на признатата част от иска е съобразен с критериите за справедливост, отговаря на претърпените вреди и интензитета на понесените болки и страдания, както и на степента на съпричиняване от страна на пострадалия. Сочи се, че с Писмо с изх. № 99-12917/01.07.2021г. застрахователят е уведомил ищеца за образуваната преписка по щета и е изискал от него на основание чл.106, ал.3 от КЗ да предостави за окомплектоване на застрахователната преписка всички документи по образуваното досъдебно производство №109/2021г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна. Твърди се, че застрахователното събитие, следва да бъде заявено и доказано пред застрахователя, за да се породи правото на увредения на обезщетение, като в случая пострадалия не е взел отношение по отправеното искане, респективно ответника е постановил отказ за определяне и изплащане на обезщетение, за което ищецът е уведомен с Писмо с изх.№ 99-14654/29.09.2021г. Сочи се, че в последствие изисканите документи, са предоставени от ищеца със Заявление с вх.№*******, като с Писмо с изх.

№99- 2168/20.04.2022г., застрахователят е отправил предложение към ищеца за сключване па извънсъдебно споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 3000лв, на което е последва отговор, а е заявен настоящият иск. На следващо място се поддържа, че според приложените към исковата молба медицински документи след инцидента ищеца е приет в спешен център към МБАЛ “Света Анна-Варна“, където му е направена рентгенография и е установено счупване на дясна подбедрица. Сочи се, че според отразеното в Лист за преглед на пациент в спешно отделение пострадалият е съобщил за употреба на около 5 литра бира и е отказал хоспитализация. Сочи се, че на пострадалия са предписани медикаменти и контролни прегледи, и рентгенографии на 7 и 14 ден. Оспорва се твърдението на ищеца, че в резултат процесното същият е получил травматични увреждания, от които се е възстановявал за период, продължил повече от 2-3 месеца. Оспорва се и че към настоящия момент ищецът да продължава да търпи болки и страдания във връзка с уврежданията претърпени при процесното ПТП. Поддържа се, че ако в действителност долният десен крайник на ищеца не е възстановен в пълен обем, то това се дължи на настъпили медицински усложнения в резултат от непредприето или неправилно лечение. Поддържа се, че не следва 4 да се ангажира отговорността на застрахователя за вреди, които са настъпили в резултат на неадекватно лечение. Сочи се, че няма данни ищецът е да е посещавал консултативни медицински прегледи и да е приемал медикаменти, нито информация кога е свалена гипсовата имобилизация. Сочи се, че според Медицинско удостоверение от 17.06.2021г., издадено от психиатър, по данни на пострадалия, десният му крак бил в гипс в продължение на 30 дни, при предписани 8 седмици. Сочи се, че липсват доказателства за твърдяната от ищеца загуба на доходи поради настъпилата в резултат на процесната травма нетрудоспособност. Сочи се още, че липсват данни да е назначено лечение на установената от психиатър реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията, което психическото състояние не е психично заболяване в тесния смисъл на думата, а представлява естествен отговор на организма на понесено стресогенно събитие, каквото несъмнено е едно ПТП. Твърди се, че не се установяват понесени болки и страдания на психологично ниво, които да надхвърлят обичайните за подобен род събития, но дори да се приеме, че процесното събитие е било особено стресогенно за ищеца, то същия с поведението си е способствал за удължаване на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взел никакви мерки в тази насока. Поддържа се, че иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, е в силно завишен размер от 40000лв., като претендираното обезщетение не е съобразено с критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика, със степента и характера на получените травми, както и с обществените представи за справедливост и степента на съпричиняване. На следващо място се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водачът на автомобила, в който е пътувал ищецът и от самият пострадал.

Сочи се, че автомобила в който се е возил ищеца се е движил с превишена скорост за съответния пътен участък към момента на процесното ПТП, в нарушение на разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗДвП, чл.55, ал.4 и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, а именно със скорост от около 55.73 км/ч. при разрешени 50 км/ч. Поддържа се, че тъй като този водач не е спазил ограниченията за допустима скорост и не е предприел спасителна маневра, с поведението си значително е допринесъл за реализирането на процесния инцидент. Ето защо отговорността на ответното дружество не следва да бъде ангажирана за обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди в пълен обем.

Поддържа се още, че от характера на понесеното увреждане, може да се 5 направи обоснован извод, че ищецът е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан, с което си поведение е създал реална възможност за настъпване и повишаване обема на вредоносния резултат и е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Наред с това, макар да не е шофирал, ищецът е бил употребил съществено количество алкохол преди инцидента, което е допълнително е повлияло върху неговите адекватност, съобразителност, възможност за реакция и рефлекси при настъпилата опасна ситуация. С оглед горното се моли за обезщетение за отхвърляне на иска за претърпени неимуществен вреди над признатия размер от 3000лв. до претендираните 40000лв. като неоснователен и недоказан, или в условията на евентуалност размерът на обезщетението да бъде определен при отчитане процента на съпричиняване на вредоносния резултат.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити подробни съображения в подкрепа на претенцията.