Решение № 322 от 14.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100502580 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 73504/26.10.2022г. на „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс – Г срещу Решение № 2939 от 03.10.2022г., постановено по гр.дело № 133/2022г. на ВРС, 34 състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявените от въззивника срещу ЕТ „Т.л.-Г. С.", ЕИК 813003988, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***а, ет.

2, искове за приемане на установено, че ЕТ „Т.-л.-Г. С.", дължи на „Енерго - Про Продажби" АД сумите, както следва: 221.23 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 20.09.2019г. до 05.07.2021г., а именно: фактура № 0285167051/20.09.2019г., фактура

№

0286328264/21.10.2019г.,фактура№***/20.11.2019г.,фактура№**********/19.12.2019г.,фактура№02 фактура № 0303723411/20.01.2021г., фактура № 0304873663/18.02.2021г., фактура № 0306024861/19.03.2021г., фактура № 0307176855/20.04.2021г., фактура

№

0308323880/20.05.2021г., фактура

№**********/18.06.2021г., фактура №

0310065025/05.07.2021г., за обект с абонатен номер № 0103810005, адрес: гр.Варна, ул."д-р Пискюлиев" №68А, с кл.№1100125062; сума в размер на 23.72 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците по горните фактури, начислена за периода от падежа на всяка фактура до 10.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.09.2021г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 5314/28.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13920/2021г. на Районен съд-Варна, 11-ти състав, на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, с доводи идентични с тези от изложеното в 1 исковата молба. Въззивникът намира за неправилен извода на районния съд, че ответника не дължи посочените суми, т.к. същите са за реално извършена услуга – достъп до мрежови услуги до обект чиито титуляр е ответника. Изложени са аргументи, че липсата на електропотребление в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Твърди се, че ищеца няма задължения да следи за промяна на собствеността на обектите , на които доставя услуги , а задължение на ответника съгласно чл.17 т. 3 от ОУ е да уведоми дружеството ищец ,когато има промяна в собствеността на имота , което в настоящия случай не е сторено. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи идентични с тези от исковата молба. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание,въззивника редовно призован не се явява, чрез процесуалният си представител, поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание по същество,въззиваемия не се явява, чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Енерго-Про продажби" АД срещу ЕТ „Т.-л.-Г. С." обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 221.23 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 20.09.2019г. до 05.07.2021г., а именно: фактура № **********/18.06.2021г., фактура № 0310065025/05.07.2021г., за обект с абонатен номер № 0103810005, адрес: гр.Варна, ул."д-р Пискюлиев" №68А, с кл.№1100125062; сума в размер на 23.72 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците по горните фактури, начислена за периода от падежа на всяка фактура до 10.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.09.2021г. , до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед № 5314/28.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13920/2021г. на Районен съд-Варна, 11-ти състав.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че е в облигационно правоотношение с ответника ЕТ „Т.-л.-Г. С." по доставка на електрическа енергия за обект находящ се в гр. Варна, ул."Д-р Пискюлиев" 68А, заведен в системата под абонатен номер № 0103810005, с титуляр по партидата -ответникът.

За периода месец август 2019г. - месец декември 2019г., ответникът има отчетена потребена енергия в обекта, съгласно данни на електроразпределителното предприятие, 2 остойностени, в посочените фактури.

За периода месец юли 2020г. - месец септември 2020г., на ответника е начислена единствено мрежава услуга „достъп до електроразпределителната мрежа", тъй като за този период едноличният търговец няма отчетена потребена ел. енергия в обекта. Мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа" за процесния обект е начислена на база предоставена мощност в размер на 15 квт и в съответствие с чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ дължи заплащане на тази мрежава услуга. Излага, че освобождаването от това задължение може да е следствие само от прекратяването на присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото не е осъществено за процесния период.

Твърди , че за периода м. октомври 2020г. - м. юни 2021г., правоотношението между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020г., с последното изменение на чл.94а от ЗЕ, от кръга клиенти на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени.

Доколкото ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект, нито към 01.10.2020г, нито към настоящия момент,поради горната законодателна промяна от 01.10.2020г. процесният обект служебно преминава от "Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор. За периода м. октомври 2020г. - м . юли 2021г. отново не са начислявани дължими суми за потребена енергия, а само дължима сума за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", изчислена на база предоставена мощност 15 кВт, като са издадени посочените фактури.

Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Излага, че процесният обект, с абонаментен № 0103810005 и адрес на потребление гр. Варна, ***, с титуляр по партидата ответника, е захранен с ел.енергия чрез монтиран трифазен електромер през 1994г. - СТИ WI-363EDN-LKM, обслужващ три етажа на обекта, представляващ триетажна сграда и таванско помещение в режим на ЕС, като всяка фаза захранва съответния етаж. Твърди, че етажите от сградата са продадени , както следва - първият етаж е продаден през 2002г. на П.Г.П., с нотариален акт 08.05.2002г., който е наличен в базата данни на ищеца,вторият етаж е продаден през 2002г. на И.Т.А., съгласно нотариален акт № 65/2002г.,третият-мансарден етаж е продаден през 2005г. на З.В.С., съгласно нотариален акт № 196/2005г. След продажбата и на всеки от етажите и по решение и изпълнение на ищеца, техници на дружеството са отделили последователно СТИ проводника, захранващ всеки от етажите и е поставен нов електромер, отчитащ потребената електроенергия за всеки отделен етаж,като са открити нови партиди на името на новите собственици. Ищецът не е информирал ответника за това вмешателство в електромера, поради което е в невъзможност да представи констативния протокол сочещ гореизложените обстоятелства.

Излага, че от 13.11.2019г. , захранването с ел.енергия на процесния обект не се осъществява чрез монтираното през 1994г. средство за търговско измерване, а чрез монтирани от ищеца три нови електромера, обслужващи всеки етаж на обекта, с открити три нови партиди на името на новите собственици на етажите. След отделянето на последната-трета фаза от процесния електромер, ищецът не е съставил и друг такъв задължителен за това констативен протокол отбелязване в него, че електрозахранването към обекта чрез СТИ WI-363-EDN-LK е окончателно преустановено с отделянето на последната фаза. В случа извършените въздействия върху СТИ, водещи до отпадане на функциите за които поставен, по решение и изпълнение на ищеца изискват и водят до задължението да демонтира процесния електромер, да отчете показателите на същия количество ел.енергия доставена и потребена към 13.11.2019г. , да извърши метрологична 3 проверка на процесния електромер, предвид изтекъл метрологична годност на същия още през 2000г., както и да уведоми за това ответника, което не е сторено на 13.11.2019г. Процесният обект не е свързан с процесния електромер от 13.11.2019г. Ответникът не е собственик, нито съсобственик на обекта от 1995г. , съгласно нотариален акт № 73, том XIV, дело 4482/95г. от 03.05.1995г. Твърди, че за посочения период от 04.08.2019г. до 04.12.2019г. в помещенията на втори и трети етаж не се е консумирала електроенергия, като сочи, че в подкрепа на тези му твърдения са и представените от самия ищец справки. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните поддържат тезите си .

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, същата не се оспорва и от страните, поради което се възприема от настоящата инстанция и не следва да бъде преповтаряна.