Решение № 348 от 10.11.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. гр. Димитровград, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101100 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

В искова молба ищецът А. Х. Я. твърди, че получила Покана за доброволно изпълнение изх.№12694/03.06.2025г. от ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по изп. дело №20258740400823, съгласно което имала задължение към ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, както следва: 517,05 лева — главница, законна лихва върху главницата считано от 16.02.2012 г., 596,62 лева — неолихвяема сума, 538,80 лева — разноски пo изпълнителното дело и 201,51 лева — такси в полза на ЧСИ. След като се запознала с делото, установила, че претенцията е по изпълнителен лист от 17.02.2012 г., издаден от РС Първомай по ЧГД №55/2012г. в полза на „Банка ДСК“АД. За това вземане били образувани изпълнителни дела №373/2012г. и №17/2016 г. двете по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова, Рег № 822, с район на действие района на ОС-Пловдив.

Счита, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД претендираните суми на две основания. На първо място счита, че вземането е погасено по давност, а на второ място — не била уведомена от „Банка ДСК“АД, че е прехвърлила вземането. Не била уведомена и от „ОТП Факторинг“, че е прехвърлила вземането, като дори задължението й да не е погасено по давност, то не дължала плащане на „ЕОС Матриксс“ЕООД.

Заявява, че отдавна била забравила за това свое задължение, тъй като никой не я бил търсил повече от 10 години. Както „Банка ДСК“АД, така и ОТП Факторинг и настоящият ответник бездействали, дълги години и не били извършвали изпълнителни действия, които да спрат или прекъснат давността, поради което, паричното задължение спрямо ищеца било 1 погасено по давност. Посочва, че изп.дело №373/2012г. на ЧСИ Минка Пенчева СТанчеваЦойкова било прекратено на 30.11.2015 г. на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, а образуваното изп.дело №17/2016 г. било прекратено на 21.04.2022г. отново на същото основание. Реално по двете изпълнителни дела не били извършвани никакви изпълнително действия, още по-малко такива, които да спрат или прекъснат давността. Предвид горното, считано от 2015г. започнала да тече погасителната давност, която изтекла през 2020г. В случай, че съдът приемел, че с образуването на изп.дело №17/2016 г. или с някое действие по него е прекъсната давността, то най-късно в началото на 2025 г. вземането било погасено по давност и то преди да бъде образувано изп.дело №20258740400823. Отделно от горното, не била уведомена за извършената цесия.

Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че А. Х. Я. не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 517,05 лева главница, ведно със законна лихва върху нея считано от 16.02.2012г. до погасяване на задължението и 596,62 лева — неолихвяема сума, за които суми е образувано изпълнително дело №20258740400823 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие ОС- Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2012 г. издаден по ч.гр.д. №55/2012г. по описа на РС Първомай. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД поддържа, че на 13.07.2007г. бил сключен договор за кредитна карта между А. Х. Я. и Банка ДСК" ЕАД /кредитор/, като между страните възникнало валидно облигационно правоотношение. Вземането било прехвърлено първоначално на „ОТП Факторинг България" ЕАД, а от 12.07.2012г. „ЕОС Матрикс" ЕООД придобило процесното вземане от цедента „ОТП Факторинг България" ЕАД, съгласно сключен договор за цесия от 28.09.2018г. Поради неизпълнение на договора от страна на задълженото лице, от кредиторът „Банка ДСК" ЕАД било инициирано заповедно производство, като образувано било ч.гр.д.№55/2012г. по описа на РС-Първомай, завършило с издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на тях е било образувано първоначално изпълнително дело №373/2012г. по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчееа- Цойкова, с рег.№822 при КЧСИ. Това дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 30.11.2015г., като е образувано ново изпълнително дело №17/2016 г., отново по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 16.05.2022г. От страна на ответника била депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство по процесния изпълнителен лист, като е образувано изпълнително дело №221/2025 г. по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова, което е изпратено за продължаване на изпълнителните действия по компетентност по описа на ЧСИ Самуил Пеев, като делото било образувано под №823/2025г.

Това дело било висящо към датата на депозиране на исковата молба.

Счита, че без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 от 33Д за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектирал върху дължимостта на вземането - то съществувало и следвало да 2 бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождавало длъжника от отговорност за погасяването му.

Намира предявения иск за неоснователен, тъй като за установените вземания със заповед за изпълнение течала 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установявала вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства. По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното поле на чл.117, ал.2 от ЗЗД.

Неправилно било изложеното от ищеца твърдение в исковата молба, че за вземанията по процесния изпълнителен лист е преклудирана възможността за принудително изпълнение. Докато траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не течала. За тях давността е започвала да тече от 26.06.2016 г., от когато е обявено за загубило сила ППBC №3/1980г. Доколкото образуваното първоначално изпълнително дело № 373/2012 г. по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова е било висящо към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., ОСГТК, ВКС, следвало да се вземат предвид само извършените изпълнителни действия след 26.06.2015г., тъй като погасителна давност преди това не била текла. Започналата да тече погасителна давност от 26.06.2015г. била прекъсната на 05.01.2016 г., когато била входирана молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова. С молбата погасителната давност е прекъсната, тъй като в същата били обективирани изпълнителни способи. Производството по изпълнително дело № 17/2016 г. по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова е прекратено с постановление на съдения изпълнител от 16.05.2022г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, т.е. поради липсата на поискани и извършени изпълнителни действия в период от 2 години. В този смисъл, последните изпълнителни действия, с които погасителната давност била прекъсната датирали от 2020г. Във връзка с горното, следвало да се посочи също, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на погасителната давност.

Поддържа, че в хода на изпълнителното дело са извършени редица изпълнителни действия, като преди настъпването на давността, на 10.03.2025г., ответното дружество е входирало молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова, с която погасителната давност е прекъсната, тъй като в т.5 от същата е обективирано искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. След продължаване на делото по компетентност от ЧСИ Самуил Пеев, по образуваното изпълнително дело № 823/2025 г., погасителната давност е прекъсната за последно на 03.06.2025г. с налагането на запор на задълженото лице. С оглед изложеното заявява, че в настоящия случай кредиторът не е бездействал, като са били извършвани регулярно изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност.

Иска съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира присъждане 3 на деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приетата като доказателство по делото Заповед №28/17.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№5/2012г. по описа на РС-Първомай, съдът е разпоредил на длъжника А. Х. Я. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 517,05 лева-главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ от 13.07.2007г., сумата от 369,07 лева редовна лихва за периода от 21.01.2008г. до 16.02.2012г., сумата от 102,5 левасанкционна лихва, дължима за периода от 21.01.2008г. до 16.02.2012г., законна лихва върху главницата, считано от 16.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева направени по делото разноски. Във връзка с така издадената Заповед №28/17.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№55/2012г. на РС-Първомай бил издаден Изпълнителен лист от 17.02.2012г. в полза на „Банка ДСК“ЕАД против длъжника А. Х. Я. за горепосочените суми.

С Молба от 06.04.2012г. „Банка ДСК“ЕАД поискала от ЧСИ Минка СтанчеваЦойкова с рег.№822 да образува изпълнително производство против длъжника А. Х. Я. от с.Караджалово, за събиране на сумите, посочени в издадения по ч.гр.д.№55/2012г. по описа на РС-Първомай Изпълнителен лист от 17.02.2012г. С молбата взискателят поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а също така да се наложат запор и възбрана върху нейните недвижими имоти, дялове в търговски дружества и вземания, каквито се установят при съответните справки. Предвид така постъпилата молба, по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е било образувано изп.дело №373/2012г. против длъжника А. Х. Я..

На 12.04.2012г. ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е изпратила до адреса на длъжника Покана за доброволно изпълнение на задълженията, като същата била връчена на А. Я. на 20.04.2012г.

С Молба от 21.11.2012г. до ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, „ОТП Факторинг България“ЕАД поискало да бъде конституирано като взискател по горепосоченото изпълнително дело, предвид сключен между него и „Банка ДСК“ЕАД Договор за покупкопродажба на вземания от 12.07.2012г., съгласно който вземането по отношение на А. Х. Я. било прехвърлено в полза на молителя.

На 30.11.2015г. ЧСИ Минка Станчева-Цойкова е издала Постановление, с което на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК прекратила производството по изп.дело №373/2012г., тъй като взискателя не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две календарни години.

С Молба от 05.01.2016г. „ОТП Факторинг България“ЕАД поискало ЧСИ Минка Станчева-Цойкова да образува изпълнително дело по отношение на длъжника А. Х. Я. за 4 сумите визирани в издадения по ч.гр.д.№55/2012г. по описа на РС-Първомай Изпълнителен лист от 17.02.2012г. Изрично било поискано ЧСИ да насрочи дата за опис на движими вещи, собственост на длъжника. Във връзка с тази молба, на 05.01.2016г. било образувано изп.дело №17/2016г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова.

На 22.02.2016г. до длъжника била изпратена Покана за доброволно изпълнение, която обаче не й е била връчена, като в приложената по делото разписка от „Български пощи“ЕАД е отбелязано, че пратката не е връчена, тъй като получателя се е преместил на друг адрес.

Разпечатката съдържа 25 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/724f5770-89a5-4534-bd87-cc92c6d80f6f