Решение № 1048 от 21.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. С., 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110142290 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК **********, против К. И. Д., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството й на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ, е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на следния недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в /адрес/, аб. № *****. В исковата молба се сочи, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 2 096,82 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 255,73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2022 г. до 06.03.2024 г., сумата 45,08 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 8,71 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 16.07.2021 г. до 06.03.2024 г. Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 22666/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата и разпоредил същата да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните суми, предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия били определени редът и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а 1 именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договора е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ. Искането е съдът да признае за установено, че К. И. Д., ЕГН **********, дължи на /фирма/ сумата от 2 096,82 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 255,73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2022 г. до 06.03.2024 г., сумата от 45,08 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,71 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 16.07.2021 г. до 06.03.2024 г.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответницата. Със същия навежда твърдения за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва дължимостта на сумите. Оспорва да е потребител на ТЕ в имота, тъй като няма представени категорични и безспорни доказателства да е вещен ползвател на имота.

Навежда твърдения, че начислените сумите за дялово разпределение са неоснователни, след като трето лице води дяловото разпределение. Навежда твърдения, че ищецът не е ангажирал доказателства за размера на задължението и същото да е в рамките на процесния период. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства относно уговорените и съобщени на клиентите ред и начин на заплащане на услугата „дялово разпределение“ съобразно изискването на чл. 36, ал. 2 от ОУ, поради което счита иска за неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли сумите от предявената искова молба като недължими по основание и давност и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Третото лице помагач /фирма/ не оспорва исковете, като счита същите за основателни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Към исковата молба и от третото лице помагач на страната на ищеца са представени писмени доказателства, които съдът е приобщил към делото като допустими, относими и необходими, от значение за правилното решаване на делото.

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том V, рег. № 30870, дело № 998 от 05.10.2004 г. на нотариус А.

Ч., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 310, с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията под акт № 30, том LLXXXV, дело № 32663, вх. рег. № 42085/2004 г., от който се установява, че на 05.10.2004 г. Т. А. Д. и С. Й. Г. са продали на К. И. Д. следния техен съсобствен недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в сградата на ***** в ж.к. ***********, гр. С., за сумата от 13 000 евро, от която сума продавачите са заявили, че при подписване на нотариалния акт са получили напълно и в брой от купувача сумата 3 600 евро, а остатъкът от продажната цена в размер на 9 400 евро ще бъде изплатена на продавачите чрез кредит от /фирма/, клон ******** – гр. С., след нотариалното изповядване на сделката, вписване на първа по ред законна ипотека върху имота в полза на банката и застраховане на имота в полза на банката, по специална набирателна банкова сметка на продавачите.

По делото е приета молба за вписване на законна ипотека от 05.10.2004 г., подадена от /фирма/, с която банката е направила искане за вписване на законна ипотека в нейна полза за обезпечаване изплащането на отпуснат от /фирма/, чрез клон **********, ипотечен кредит за доплащане при покупка на готов недвижим имот в размер на 9 400 евро на К. И. Д., ЕГН **********, за срок от 152 месеца и погасяване на 151 равни месечни анюитетни вноски в размер на 108.00 евро всяка и една последна изравнителна вноска, с първа погасителна вноска на 20.10.2004 г. и последна погасителна вноска на 20.05.2017 г., като погасителните вноски се дължат на 20-то число всеки месец съгласно погасителен план и при условията на сключения между страните договор за ипотечен кредит за граждани № 9400/8412/01.10.2004 г., върху следния недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в сградата на ***** в ж.к.

**********, гр. С., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том V, рег. № 30870, дело № 998/05.10.2004 г. на Нотариус с рег. № 310, СРС.

Прието е заявление-декларация от 19.10.2004 г., подадено от К. И. Д., за откриване на 2 партида на нейно име за топлоснабден имот – /адрес/, като е посочено, че представя копия от документи, удостоверяващи правото на собственост или на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Представен е протокол от 10.06.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. С., /адрес/, от който се установява, че за топлинен счетоводител е избран /фирма/.

Видно от представения договор № Д-0-67/03.06.2020 г. ищецът е възложил на /фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечно начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови нужди от /фирма/ на клиенти в град С. (ОУ – 2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 12.08.2016 г.

От приетите по делото от третото лице-помагач писмени доказателства се установява, че през процесния период за топлоснабдения недвижим имот са издадени две изравнителни сметки за отоплителен сезон 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл. 146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответницата не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на /фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 3

17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.