Решение № 155 от 25.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20202100502139 по описа за 2020 година

С решение № 1486 от 1.07.2020г. по гр.д.№ 758/2020г. на РС- Бургас е отхвърлен иска на „ЯНА НОВА 18“ ЕООД за установяване по отношение на „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД съществуването на следните задължения, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2634/2019г. по описа на БРС- 3440,85 лв.- неплатено възнаграждение за извършени услуги по попълване на митнически документи и представителство при внос и износ на стоки, включващо:

- 2687,58 лв. по фактура №699 от 28.02.2019г. и

- 753,27 лв. по фактура №700 от 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения срок е по стъпила въззивна жалба от „ЯНА НОВА 18“ ЕООД, подадена чрез пълномощника- адв Асенов. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът намира за незаконосъобразен извода на съда за неоснователност на исковата претенция. За установяване осчетоводяването на процесните фактури от ответника и ползвания от него данъчен кредит, с исковата молба била поискана експертиза, която в нарушение на закона, не била допусната от районния съд. Изтъква се, че според трайната съдебна практика отразяването на паричната престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно 1 стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението. В отговора на исковата молба ответникът заявил, че не желае експертизата да бъде допусната, тъй като фактурите не били спорни, но не е заявил изрично дали тези фактури са осчетоводени в счетоводството му и дали е ползвал данъчен кредит по тях. Тъй като ответникът оспорвал задължението по фактурите, то експертизата следвало да бъде допусната. Вместо това, решаващият състав неправилно преценил изявленията на страните, признанията на ответника и въведените възражения, поради което достигнал до неправилен извод за подлежащите и съответно- за неподлежащите на доказване факти. Сочи, че извънсъдебното признание не се ползва с абсолютна доказателствена стойност, но при наличието му, в тежест на страната, от която изхожда, било да го опровергае. В случая това не било сторено. Заявява, че в процесните фактури бил посочен предмета на договорените услуги, както и цената за изпълнението им.

Всяка от тях съдържала съществените елементи на конкретната сделка, поради което имала доказателствено значение на сключен договор с посочването на конкретната престация и основанието за плащане на уговореното възнаграждение. Съгласно чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД то се дължало за извършената и приета работа. Извънсъдебно признание на вземането по фактурата представлявало и осчетоводяването му от страна на ответника, за установяването на което не била допусната исканата експертиза. В цитираната от въззивника съдебна практика било прието, че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на търговското дружество- възложител и то е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което иска да бъде уважен изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство. Прилага квитанция за внесена държавна такса, договор за правна защита и съдействие, пълномощно за въззивната инстанция, преводно нареждане за платено възнаграждение и списък на разноските.

Моли да бъде допусната исканата съдебно- счетоводна експертиза.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемото „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от адв.Чолаков. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че в мотивите си първоинстанционният съд, на основание процесуалния и материалния закон, е направил задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, характера на наличното правоотношение, вида и степента на доказване на твърденията на страните в процеса.

Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила било установено спорното от безспорното. Безспорно било прието трайното наличие на търговски отношения между страните, в рамките на които през м.януари и февруари 2019г. ищцовото дружество извършило за ответника услуги по попълване на митнически документи и митническо представителство при внос и износ на стоки. За дължимото възнаграждение били издадени 6 фактури на обща стойност 6917,40 лв. Безспорно било, че ответникът е платил само 3476,55 лв., внесени за погасяване на най-старите задължения- по първите четири фактури и частично- за последните две. Освен признанието за частично изпълнение на задължението, ответникът направил своевременно и възражение за некачествено изпълнение от страна на 2 ищеца, тъй като недостатъците на изпълнението практически били неотстраними и намалявали стойността му. Макар да била безспорно установена облигационната връзка и въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест, същият не успял да проведе пълно и главно доказване на съдържанието на правоотношението и точното изпълнение на задълженията си, поради което не можело да се направи извод, че е изправна страна по правоотношението, респективно, че е активно материално-правно легитимиран да търси изпълнение на насрещните задължения от ответника. Намира, че посочената в жалбата съдебна практика е неотносима към процесния казус. Намира, че исканата експертиза е незаконосъобразна и недопустима, тъй като фактурите не били спорни, а към тях препращал и представения Протокол за компенсиране на вземания и задължения от 31.03.2019г. Счита, че формулираните въпроси са ирелевантни за предмета на делото.

Моли, решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима.

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД- относно претенцията за главницата и чл.86, ал.1 ЗЗД- относно претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ищецът твърди, че страните са били в трайни търговски отношения, при които ищецът извършвал към ответника услуги по попълване на митнически документи и представителство при внос и износ, срещу заплащане. За услугите, доставени през месеците януари и февруари 2019г., ищецът издал и предоставил на ответника фактури /№647/25.01.2019г.;

№648/25.01.2019г.;

№655/1.02.2019г.;

№656/1.02.2019г.;

№699/28.02.2019г. и №700/28.02.2019г./ на обща стойност 6917,40 лв.

На 15.03.2019г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 3476,55 лв., като в платежното нареждане от банковия превод били посочени номерата на гореописаните фактури. Понеже сумата не била достатъчна за погасяване на целия дълг на ответника, на основание чл.76 ЗЗД следвало да се приеме, че първо ответникът е погасил по-старите задължения, а тези, за които сумата не достигнала, т.е. последните две фактури, на обща стойност 3894,60 лв.- съразмерно. Така, по посочените две фактури останал неплатен остатък общо 3440,85 лв., от които 2687,58 лв. по фактура №699/28.02.2019г. и 753,27 лв. по фактура №700/28.02.2019г.

Понеже ответникът не изпълнил задължението си за плащане на целия размер на дълга, а освен това възразил против заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от установяване на вземането срещу ответника, в каквато насока били и указанията на заповедния съд.

Ангажирани са доказателства, включително е направено искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза, която да даде заключение относно размера на вземанията на ищеца към ответника по фактурите, има ли постъпили плащания по тях, размерът на сумите, 3 отбелязани като задължения на ответника към ищеца по процесните фактури, редовно ли е водено счетоводството на двете дружества, към кой данъчен период са осчетоводени процесните фактури от ответника, ползван ли е данъчен кредит от ответника и в какъв размер.

Ответникът е оспорил исковете в законоустановения срок- с отговора на исковата молба. Не възразява, че между страните е имало трайни търговски отношения по договор за извършване на изготвяне на митнически документи и представителство, като заявява, че спрямо тях били приложими Общите условия на дружеството, публикувани на интернет страницата на дружеството, препис от които /в редакцията им към 20.09.2018г./ е приложен към делото. Заявява, че всички финансови отношения между страните са уредени. Към ищеца били отправени следните рекламации за неточно изпълнение : 1/ №001553/27.02.2019г. на стойност 2480,46 лв. по повод митническа декларация от 5.02.2019г., изготвена от ищеца; 2/ №001554/27.02.2019г. на стойност 705,51 лв. по повод сертификат за движение EUR.1 № А0000065478 от 22.01.2019г., който формуляр, ведно с описанието на стоките бил изготвен и подписан от ищеца; 3/ №001558/28.02.2019г. на стойност 254,88 лв. по повод митническа декларация MRN:19BG005808AA594901 от 26.02.2019г., изготвена от ищеца. Тези рекламации били получени и възприети от ищецадоставчик на услугите.

Въпреки, че ответното дружество действало добросъвестно и предоставило на ищцовото цялата необходима информация за изготвянето на митническите документи, в резултат на погрешно тарифиране на стоки или неизготвяне на необходими сертификати, вследствие на което се достигнало до невярно декларирани обстоятелства, за ответника възникнали непредвидени задължения за заплащане на мита в по-голям размер от действително дължимия, в размер на стойността по рекламацията. Счита, че е налице неточно изпълнение на задълженията на ищеца- със смущения в качеството на изпълненото.

Не оспорва, че има изпълнение, но намира, че престацията страда от недостатъци, които съществено намаляват нейната стойност, а с това и нейната цена. Понеже тези недостатъци на услугата са от категорията на неотстранимите, то единствената възможност на кредитора е за намаляване на насрещната престация. Ответното дружество положило необходимите усилия за постигане на съгласие за уреждане претенциите на ответника, ищецът не предоставил аргументиран отговор, което според ответника обуславя прихващане по смисъла на § 7, т.5 от Общите условия за доставка на „Кроношпан България” ЕООД. Затова счита, че процесната сума не е дължима от ответника.

Ангажирани са доказателства. Оспорено е искането на ищеца за допускане на съдебно- счетоводна експертиза, като сочи, че фактурите не са спорни, към тях реферира и Протоколът за компенсация на вземания и задължения от 31.03.2019г., представен от ответника, а от друга страна- че формулираните въпроси са ирелевентни към предмета на делото.

Пред първата съдебна инстанция по делото е проведено едно съдебно заседание- на 2.06.2020г.

Преди същото, с молба от 25.02.2020г., процесуалният представител на ищеца е 4 оспорил отговора на исковата молба и е заявил, че поддържа исковете, както и доказателствените си искания. Оспорил е всички представени от ответника писмени доказателства, с изключение на три от тях, посочени в молбата и моли оспорените доказателства да бъдат представени в оригинал за сравнение, в случай, че ответникът заяви, че ще се ползва от тях. Оспорва и тяхната относимост към спора. Направено е искане, при непредставянето им в оригинал, същите да бъдат изключени от доказателствата по делото.