Решение № 172 от 01.11.2022, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Свищов, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20224150100339 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 във вр. с чл. 229, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът А. С. О. твърди, че с решение на Общинска служба „З“ Свищов по преписка № Г0834/05.02.1992г. на наследниците на А. Р. А. е възстановено правото на собственост върху подробно описаните в молбата имоти, а именно: НИВА от 16.409 дка в местността „*“ в землището на с. О и НИВА от 19.501 дка в землището на с. О в местността „**“, като е описано, че имотите са съответно с идентификатори *** и *** по кадасталната карта на с. О, при описани съседи. Навежда се твърдение, че наследодателят А. Р. А. е починал на 06.05.1967 г. и е оставил за свои наследници: сина си Р.Р., починал и оставил наследници Г.Р.М. и А.Р.М.; дъщеря Я А.а П, починала и оставила за наследници В. П. и А. С. П. - първите двама ответници по делото; дъщеря Ц.Р., починала и оставила за наследник М.И.Г.; съпруга Н.Б., починала и оставила за наследници НевЯ Л. И, Л.А., К.К. и Е.К.. Твърди се, че правото на собственост по отношение на описаните имоти се разпределяло между наследниците по колена, както следва: коляното на сина Р.Р. – общо 1/4 ид. част, коляното на дъщерята Я П.а– общо ¼ ид. част, коляното на дъщерята Ц.Р. – ¼ ид. част и коляното на съпругата Н.Б. – също ¼ ид. част. Твърди се, че на 24.04.2019 г. първите двама 1 ответници независимо, че притежавали общо ¼ ид. част от описаните имоти, сключили договор за наем с третия ответник и му отдали под наем двата поземлени имота, като договорът бил за срок от 10 стопански години, последната от които 2028/2029 г. Заявява, че на 02.03.2022 г. първите двама ответници подарили на третия ответник А. А. притежаваните от тях 1/3 ид. части от подробно описаните недвижими имоти, за което бил оформен Нотариален акт № 136/2022 г. на нотариус А. Твърди се, че на 24.03.2022г. ищецът придобил по дарение чрез покупко-продажба правото на собственост по отношение на 1/4 ид. част от подробно описаните недвижими имоти, за което бил съС Нотариален акт №8/2022 г. на нотариус А.а за дарението, а за покупко-продажбата – Нотариален акт № 9/2022г. на нотариус А.а. Твърди се, че била допусната грешка при определяне на правото на собственост на първите двама ответници и към момента на договора за наем, и към момента на дарението, поради неправилен извод, че наследниците на съпругата на наследодателя А. Р. А. – Н.Б. не наследява съпруга й, тъй като тя била „последващ съпруг“ по смисъла на разпоредбата на чл. 9а от Закона за наследството. Твърди се, че наследодателят А. А сключил брак със съпругата Н.Г. на 01.12.1947 г. Същият декларирал притежавани непокрити недвижими имоти в опис-декларация от 06.06.1950 г., в които декларирал НИВА от 31 дка в местността „***“, НИВА от 1,5 дка в местността „****“ и НИВА от 3,5 дка в местността „***“, общо 36 дка. Навежда твърдение, че на 28.04.1950 г. същият е подал заявление-декларация за приемането му в ТКЗС, като декларирал, че ще внесе 36 дка ниви. При възстановяване на собствеността върху земеделските земи на наследниците на А им било възстановено правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти. Твърди се, че към момента на влизане в ТКЗС наследодателят А е бил женен за съпругата си Н.Б. и същата не се явявала последващ съпруг по смисъла на чл.

9а от ЗН. След като това било така, правото на собственост следвало да бъде разпределено между нейните наследници и наследниците на трите деца поравно. Счита, че първите двама ответници – като наследници на Я П, към 24.04.2019г. и към 02.03.2022г. са питежавали правото на собственост върху ¼ ид.ч. от описаните в исковата молба два недвижима имота, а не както неправилно било записано върху 1/3 ид.част. Твърди се, че процесния договор за наем изтичал на 30.09.2022г. Според ищеца първите двама ответници към 24.04.2019 г. не са били собственици на 100 % от собствеността по отношение на процесните имоти, а общо са притежавали ¼ ид. част. Твърди се, че сключването на договор за наем за повече от три години от лице, което може да извършва само действия по управление, представлява основание за редуциране на уговорения срок от три години по чл. 229, ал. 3 от ЗЗД, в който смисъл била и съдебната практика, поради което и се предявява иска, правния интерес за предявяването на който се обуславяло от установяване, че договора за наем ще има действие само за три стопански години, съответно срока му изтича на 30.09.2022г. Искането е на посоченото правно основание да бъде обявена за нищожна като противоречаща на закона клаузата на чл. 1 от договора за наем в частта, с която е уговорен срок за действие на договора над три години до 10 години, като на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗД да бъде 2 обявено, че договорът има действие за срок от три години, считано от стопанската 2019/2020г. или съответно има действие до края на стопанската 2021/2022г. относно подробно описаните в исковата молба два недвижими имота. Претендират се разноски. Постъпила е и допълнителна молба от ищеца, с която твърди, че е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост на един от съсобствениците в имотите – А.Р.Р., а именно: 1/8 ид. част от процесните недвижими имоти, удостоверено от Нотариален акт №179/2022г. на нотариус Г, с което станал собственик на 3/8 ид. части от процесните имоти и като такъв е сключил три поредни договора за наем на процесните имоти за посочените периоди от време. В хода на устните състезания моли иска да бъде уважен, като се присъдят разноските по делото.

В писмена защита излага подробни съображения за основателност на иска – изложените в исковата молба доводи, както и допълнително взема становище, че неоснователно било твърдението, че след като към датата на отдаването под наем на имотите ищецът не бил собственик, нямал правен интерес от предявяване на иска по чл. 26 ал. 1 предл. 1 вр. чл. 239 ал. 2 от ЗЗД, лицата, които можели да извършват действия по обикновено управление на вещта /в случая притежващи 25% от общата вещ – земеделска земя/ не можели да сключват договори за наем за повече от три години, а съгласно разпоредбата на чл. 229 ал. 3 ЗЗД договорът за наем сключен за по-дълъг срок имал сила за максималния срок от три години, като същият можело да бъде продължен за неопределено време в хипотезата на чл. 236 ал. 1 ЗЗД. Позовава се, че сключването на договор за наем за повече от три години от лице, което било носител само на права на обикновено управление представлявало основание за редуциране на уговорения срок до три години по силата на чл. 229 ал. 3 ЗЗД. Счита, че неоснователно се твърдяло от ответника, че разпоредбата на цчл. 4а от ЗСПЗЗ била специален текст по отношение разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ЗЗД, поради което я дерогирала, тъй като разпоредбата на чл. 4а ЗСПЗЗ се явявала специален текст само по отношение разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от ЗС. Посчва, че сключването на договор за наем представлявало действие на управление на имота, като се позовава на съдебна практика.

Ответницата В. М. П. в законоустановения срок не е подала отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.

И. оспорва исковата молба. В хода на устните състезания взема становище за неоснователност и недоказаност на иска. В писмена защита, чрез пълномощника адв. И. излага подробни съображения за неоснователност на иска – договорът за наем бил сключен на 24.04.2019г. , при спазване разпоредбата на чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ, която норма била специална, поради което ограниченията на чл. 229 ал. 2 ЗЗД не намирали приложение. Позовава се се на решение № 50 от 21.06.2022г. по гр.дело 1666/2021г., II г.о. , с което ВКС приема, че съображнеия основани на чл. 229 ал. 2 и ал. 3 ЗЗД – че срокът на договор за наем на земеделска земя, сключен от лица, които могат да вършат само действия на обикновено управление, не може да надвишава три години, са несъстоятелни; към момента на сключване на договора за наем ищецът не е бил съсобственик, поради което и разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД нямала приложение по отношение на него и спрямо него договорът не се 3 явявал сключен от лица, които могат да вършат само действия на обикновено управление.

Счита, че придобилия собствеността след сключване на договора за наем , бил обвързан от договора, който бил вписан в Службата по вписванията, преди ищецът да стане съсобственик. Поради това и чл. 229 ал.

2 ЗЗД не бил приложим и вписаният договор за наем го обвързвал за остатъка от целия уговорен срок от десет години – чл. 237 ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът А. С. П. в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. И. оспорва иска. В хода на устните състезания взема становище за неоснователност и недоказаност на иска. В писмена защита, чрез пълномощника адв. И. излага подробни съображения за неоснователност на иска – договорът за наем бил сключен на 24.04.2019г. , при спазване разпоредбата на чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ, която норма била специална, поради което ограниченията на чл. 229 ал. 2 ЗЗД не намирали приложение. Позовава се се на решение № 50 от 21.06.2022г. по гр.дело 1666/2021г., II г.о. , с което ВКС приема, че съображнеия основани на чл. 229 ал. 2 и ал. 3 ЗЗД – че срокът на договор за наем на земеделска земя, сключен от лица, които могат да вършат само действия на обикновено управление, не може да надвишава три години, са несъстоятелни; към момента на сключване на договора за наем ищецът не е бил съсобственик, поради което и разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД нямала приложение по отношение на него и спрямо него договорът не се явявал сключен от лица, които могат да вършат само действия на обикновено управление. Счита, че придобилия собствеността след сключване на договора за наем , бил обвързан от договора, който бил вписан в Службата по вписванията, преди ищецът да стане съсобственик. Поради това и чл. 229 ал. 2 ЗЗД не бил приложим и вписаният договор за наем го обвързвал за остатъка от целия уговорен срок от десет години – чл. 237 ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът А. П. А. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. И.. Твърди се, че разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 229 от ЗЗД не били приложими по отношение на ищеца, който на 24.03.2022г. бил придобил правото на собственост по отношение на ¼ ид. част от процесните недвижими имоти, с цитирани нотариални актове в молбата. Взема се становище, че срочния договор за наем бил задължителен за приобритателя при уговорените в него условия и срок, тъй като договорът за наем бил вписан преди дарението и продажбата. Твърди се, че не било налице противоречие с разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД, респективно не била налице нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД на клаузата срок в договора за наем и поради това не следвало да бъде замествана от разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗД. В съдебно заседание оспорва иска. В хода на устните състезания взема становище, да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В писмена защита, чрез пълномощника адв. И. излага подробни съображения за неоснователност на иска – договорът за наем бил сключен на 24.04.2019г. , при спазване разпоредбата на чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ, която норма била специална, поради което ограниченията на чл. 229 ал. 2 ЗЗД не намирали приложение. Позовава се се на решение № 50 от 21.06.2022г. по гр.дело 1666/2021г., II г.о. , с което 4

ВКС приема, че съображнеия основани на чл. 229 ал. 2 и ал. 3 ЗЗД – че срокът на договор за наем на земеделска земя, сключен от лица, които могат да вършат само действия на обикновено управление, не може да надвишава три години, са несъстоятелни; към момента на сключване на договора за наем ищецът не е бил съсобственик, поради което и разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД нямала приложение по отношение на него и спрямо него договорът не се явявал сключен от лица, които могат да вършат само действия на обикновено управление.