Определение № 1805 от 08.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1805 гр. Велико Търново, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгостинов

Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100501158 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. – ищец по гр.д. № 1463/2025г. на ВТРС против постановеното по делото разпореждане № 3566/06.11.2025г., с което е върната подадената от него въззивна жалба с вх. № 15188/06.11.2025г. против решение № 1305/05.11.2025г. по гр.д. № 1463/2025г. на ГОРС.

В частната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното разпореждане, поради липсата на възможност в особените искови производства по ЗОДОВ и ЗЗДискр. да се постановяват неприсъствени решения. По тези съображения се иска от съда да отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на първоинстанционния съд.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частният жалбоподател е подал иск срещу РС – Елена с правно основание чл.

71 ал. 1 т. 3 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лв. за претърпени неимуществени вреди, възникнали от неравностойното му третиране по гр.д. № 145/2025г. на ЕРС. С постановеното по делото неприсъствено решение № 1305/05.11.2025г. предявеният иск е бил отхвърлен. В съответствие със закона районният съд е посочил в акта си на основание чл. 236 ал. 1 т. 8 вр. чл. 239 ал. 4 ГПК постановеното по делото решение по реда на чл. 238 ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване. На 06.11.2025г. ищецът е подал въззивна жалба чрез ГОРС до ВТОС срещу неприсъственото решение с искане за неговото обезсилване респ. отмяна и 1 постановяване на акт, с който да се уважи предявения иск. С обжалваното разпореждане районният съд е върнал въззивната жалба като е приел, че същата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в производството – тази, която е депозирала върнатата с атакуваното разпореждане въззивна жалба, настоящата частна жалба следва да се преценява като процесуално допустима.

По арг. от ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК в производството по частните жалби /чл. 274 и сл. ГПК/ въззивният съд действа в условията на пълен въззив, като при осъществявания от него контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите относими към приложимата процесуална норма, да взема собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по съществото му, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания.

В случая атакуваният съдебен акт за връщане на подадена от ищеца жалба е недопустим, тъй като районният съд е надхвърлил предоставената му по ГПК компетентност при администриране на въззивните жалби. Съгласно чл. 262 ал. 2 ГПК въззивната жалба се връща когато е подадена след изтичане на срока за обжалване или ако не се отстранят в срок допуснатите нередовности по указания от администриращия съд начин. В тези изчерпателно изброени хипотези, касаещи срочността и редовността на подадената въззивна жалба, са ограничени правомощията на съда по нейното администриране. Разрешаването на въпроса дали обжалвания съдебен акт подлежи на инстанционна проверка е от компетентността на въззивната инстанция, а не на администриращия съд. По правило само в правомощията на инстанцията, която следва да разгледа подадената жалба е да реши дали същата е допустима. Уреденото в чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК правомощия на въззивния съд да върне подадената касационната жалба срещу въззивно решение, неподлежащо на касационно обжалване по чл. 280 ал. 3 ГПК, е изключение и като такова следва да се прилага стриктно единствено в предвидения случай, поради което въз основа на него не може да се учреди компетентност на администриращия първоинстанционен съд да процедира по същия начин, при недопустимост на въззивното обжалване.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че районният съд постановявайки обжалвания акт се е произнесъл извън уредената му в процесуалния закон компетентност, което води до недопустимост на атакуваното разпореждане за връщане на въззивната жалба. В тази връзка последното следва да се обезсили, а делото да се върне на първата инстанция за извършване на действията по администриране на въззивната жалба, съгласно указанията по чл. 262 и чл. 263 ГПК.

2

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 3566/06.11.2025г. постановено по гр.д. № 1463/2025г., с което е върната подадената от К. Г. Т. от гр. Елена въззивна жалба с вх.

№ 15188/06.11.2025г. против решение № 1305/05.11.2025г. по гр.д. № 1463/2025г. на ГОРС.

ВРЪЩА делото РС – Г. Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежно администриране на въззивната жалба в съответствие с чл. 262 и чл. 263 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1805 гр. Велико Търново, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгостинов

Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100501158 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. – ищец по гр.д. № 1463/2025г. на ВТРС против постановеното по делото разпореждане № 3566/06.11.2025г., с което е върната подадената от него въззивна жалба с вх. № 15188/06.11.2025г. против решение № 1305/05.11.2025г. по гр.д. № 1463/2025г. на ГОРС.

В частната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното разпореждане, поради липсата на възможност в особените искови производства по ЗОДОВ и ЗЗДискр. да се постановяват неприсъствени решения. По тези съображения се иска от съда да отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на първоинстанционния съд.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частният жалбоподател е подал иск срещу РС – Елена с правно основание чл.

71 ал. 1 т. 3 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лв. за претърпени неимуществени вреди, възникнали от неравностойното му третиране по гр.д. № 145/2025г. на ЕРС. С постановеното по делото неприсъствено решение № 1305/05.11.2025г. предявеният иск е бил отхвърлен. В съответствие със закона районният съд е посочил в акта си на основание чл. 236 ал. 1 т. 8 вр. чл. 239 ал. 4 ГПК постановеното по делото решение по реда на чл. 238 ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване. На 06.11.2025г. ищецът е подал въззивна жалба чрез ГОРС до ВТОС срещу неприсъственото решение с искане за неговото обезсилване респ. отмяна и 1 постановяване на акт, с който да се уважи предявения иск. С обжалваното разпореждане районният съд е върнал въззивната жалба като е приел, че същата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в производството – тази, която е депозирала върнатата с атакуваното разпореждане въззивна жалба, настоящата частна жалба следва да се преценява като процесуално допустима.

По арг. от ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК в производството по частните жалби /чл. 274 и сл. ГПК/ въззивният съд действа в условията на пълен въззив, като при осъществявания от него контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите относими към приложимата процесуална норма, да взема собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по съществото му, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания.

В случая атакуваният съдебен акт за връщане на подадена от ищеца жалба е недопустим, тъй като районният съд е надхвърлил предоставената му по ГПК компетентност при администриране на въззивните жалби. Съгласно чл. 262 ал. 2 ГПК въззивната жалба се връща когато е подадена след изтичане на срока за обжалване или ако не се отстранят в срок допуснатите нередовности по указания от администриращия съд начин. В тези изчерпателно изброени хипотези, касаещи срочността и редовността на подадената въззивна жалба, са ограничени правомощията на съда по нейното администриране. Разрешаването на въпроса дали обжалвания съдебен акт подлежи на инстанционна проверка е от компетентността на въззивната инстанция, а не на администриращия съд. По правило само в правомощията на инстанцията, която следва да разгледа подадената жалба е да реши дали същата е допустима. Уреденото в чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК правомощия на въззивния съд да върне подадената касационната жалба срещу въззивно решение, неподлежащо на касационно обжалване по чл. 280 ал. 3 ГПК, е изключение и като такова следва да се прилага стриктно единствено в предвидения случай, поради което въз основа на него не може да се учреди компетентност на администриращия първоинстанционен съд да процедира по същия начин, при недопустимост на въззивното обжалване.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че районният съд постановявайки обжалвания акт се е произнесъл извън уредената му в процесуалния закон компетентност, което води до недопустимост на атакуваното разпореждане за връщане на въззивната жалба. В тази връзка последното следва да се обезсили, а делото да се върне на първата инстанция за извършване на действията по администриране на въззивната жалба, съгласно указанията по чл. 262 и чл. 263 ГПК.

2

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 3566/06.11.2025г. постановено по гр.д. № 1463/2025г., с което е върната подадената от К. Г. Т. от гр. Елена въззивна жалба с вх.

№ 15188/06.11.2025г. против решение № 1305/05.11.2025г. по гр.д. № 1463/2025г. на ГОРС.

ВРЪЩА делото РС – Г. Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежно администриране на въззивната жалба в съответствие с чл. 262 и чл. 263 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: