Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 665 от 28.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3025/2022
Вид
Решение № 665
Подписан
28.05.2023
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.108 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.108, ал.1, т.18 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.154 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.5, ал.1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • §1, т.3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20221000503025 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 262736 от 18.08.2022 год., постановено по гр.д.№ 3545/2020 год. по описа на СГС, I-10 състав, са отхвърлени предявени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против Г. Н. И. и В. Е. И. искове с правно основание чл.154 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 184 538.77 лева.

Решението е обжалвано от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда въз основа на които е възприето, че внесени суми от трети лица представляват приход за ответниците. Твърди, че не е налице законно основание за извършване на тези преводи.

Твърди се също така, че неправилно съдът е приел, че незаконно придобитото имущество твябва да е налично към края на проверявания период, за да може да бъде отнето от ответниците. Поддържа, че по делото е доказано значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ между придобитото имущество и получените доходи, което подлежи на отнемане в полза на държавата. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените исковете.

Въззиваемиет Г. Н. И. и В. Е. И., чрез назначените им от съда особени представители оспорват наведените по жалбата доводи, като неоснователни и молят за потвърждаване на решението.

1

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По очертаният от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол намира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.154, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр.чл.141 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, като ищецът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество моли да бъде отнето в полза на държавата имущество на общо стойност 184 538.77 лева от Г. Н. И. и В. Е. И..

Твърди се, че ответникът Г. И. е обвинена в престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ. Поддържа, че Г. И. и съпругът й В. И. са придобили имущество, в това число дялове в търговски дружества, платили погасителни вноски по банкови кредити и кредитни карти, правили банкови вноски и преводи. Твърди, че е налице несъответствие между законния доход на ответниците и придобитото имущество, като несъответствието е значително – в размер на 208 323.68 лева Иска отнемане на равностойността на вноски по банковите сметки и равностойността на вноски за погасяване на кредити, както и дяловото участие в търговско дружество.

Ответниците оспорват исковете, като твърдят неоснователност. Оспорват се твърденията на ищеца, че преводите, получени от трети лица, представляват незаконно имущество, тъй като дали същите са получени на основание или без правно основание, не ги прави незаконен доход, а и оспорва същите да представляват имущество, подлежащо на отнемане, тъй като не са налични в патримонима на ответника в края на проверявания период.

Нормата на чл.141 от ЗПКОНПИ установява призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права при наличие на няколко комулативно дадени предпоставки: 1/ проверяваното лице, с което останалите ответници и свързани лица /чрез брак/фактическо съжителство, родство или като контролирани юридически лица/, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл.108 от ЗПКОНПИ; 2/ ответниците да са придобили в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото и нетния доход на ответниците следва да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период и 3/ за всяко конкретно имущество, отнемане на което се иска, да не се установява законен източник на средства.

В настоящия случай не е спорно между страните, че е налице първата от посочените предпоставки – предявения иск е насочен срещу Г. Н. И.- обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл.108 ЗПКОНПИ /т.18/ и свързано с него чрез брак лице – В. Е. И..

По втората предпоствка съдът намира следното:

На отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото имущество /чл. 1, ал. 2 2 от ЗПКОНПИ/ като това е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник /чл.5, ал.1 от ЗПКОНПИ/. Съгласнно чл.107, ал.1 от закона, производството по отнемане на незаконно придобито имущество се образува от Комисията, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.

Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице /чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ/. Съгласно § 1, т.ДР на ЗПКОНПИ „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него, а съгласно § 1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.

В случая между страните е спорен въпросът дали преводите на парични средства, получени от ответниците от трети лица, по банков път, представляват незаконно имущество, още повече когато същите не са налични в патримонима на ответниците в края на проверявания период.

Настоящият състав приема, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период, респективно че значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона. В този смисъл основната предпоставка за отнемането на незаконно придобито имущество е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер.

Също така възприема становището, че „не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период.“ и „Преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т. ч. на пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на изследвания период“.

Въз основа на изложеното, въззивния съд приема, че следва да определи размерът на законния доход /чиста или нетна стойност/ и размерът на разходите на проверяваното лице и семейството му за процесния период и при сравняване от двете суми да се прецени налице ли е превишение от над 150 000 лева на стойността на разходите и придобитото имущество над законния му доход.

От събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че 3 общият размер на разходите на проверяваното лице и семейството му в периода 24.01.2009 г. – 24.01.2019 г., включващ обичайни разходи за издръжка, разходи за пътуване и престой в чужбина, разходи за погасяване на предоставени заеми, е в размер на 149 416.44 лева.

Общият размер на доходите на семейството, включващи доходи от НОИ, доходи от трудови и приравнени на трудови правоотношения, доход от извънтрудови правоотношения, приходи от продажба на моторни превозни средства, доходи от продажба на дялове, от заеми, банкови кредити и кредитни карти пък е 194 325.66 лева.

По паричните средства, захранващи банкови сметки, внесени от трети лица, съдът приема следното:

Установи се по делото, че за процесния период по разплащателните сметки на проверяваните лица Г. И. и В. И. са внесени суми от трети лица в размер на 94 471.05 лева, като са вписани различни основания на преводите от страна на третите лица – „вноска“, „захранване“, „касов превод доп.“, а отделните суми варират между 5 и 5010 лева.

Неоснователни са изложените доводи от жалбоподателя, че тези суми представляват придобито имущество и не следва да се включват в доходите на семейството, а в разходите.

Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон /дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност/ или незабранена. Самият закон, в чл.107, ал.2, вр. чл.1 сочи, че обоснованото предположение, че дадено имущество е незаконно придобито е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице – т.е. налице е придобито имущество /„собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него“ - § 1, т.4/ на стойността на което не съответства установен доход от законен източник. Сумите, постъпили по банков път в патримониума на ответниците от трети лица, не представляват несъответствие между придобито имущество и законен доход. Няма и данни да са свързани със забранена от закон дейност. При това положение и доколкото източникът на финансиране е известен – получено плащане от конкретно установени трети лица, макар и на неустановено основание /договорно, извъндоговорно или без основание/, то няма причина да се приеме, че средствата са с незаконен произход. Ето защо въззивния съд приема, че следва да се съобрази вариантът на експертизата, съгласно който внесените суми от трети лица представляват приход /постъпления/ за ответниците. Нещо повече – самите вещи лица сочат, че от гледна точка на тяхната наука постъпилите суми по банкови сметки реално представляват добавена стойност за ответниците, с която са увеличени техните постъпления – т.е. получен приход. Въз основа на това като се прибави посочената сума от 94 471.05 лева, представляващи парични средства, захранващи банкови сметки, внесени от трети лица, към сумата от 194 325.66 лева /общият размер на доходите на семейството/ се получава сумата от 288 796.71 лева, която сума представлява общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на семейството за периода 24.01.2009 г. – 4

24.01.2019 година. Разликата от сумата от 288 796.71 лева /общ размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на семейството за процесния период/ и сумата от 149 416.65 лева /обичайни разходи за издръжка, разходи за пътуване и престой в чужбина, разходи за предоставени заеми/ е в размер на 139 380.06 лева и представлява нетният доход на ответниците за периода 24.01.2009 г. до 24.01.2019 г.

Отново от доказателствата по делото и заключението на счетоводната експертиза се установява, че стойността на придобитото от ответниците имущество, включващо пари и нематериални активи за периода 24.01.2009 г. – 24.01.2019 г. е в размер на 135 970.99 лева.

От това следва, че разликата на сумата от 139 380.06 лева /нетния доход на ответниците за процесния период/ и сумата от 135 970.99 лева /общ размер на имуществото/ е в размер на 3 409.07 лева.