Решение № 1320 от 27.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от В. Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330200023 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-007191/14.10.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Ю. И. С., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

По съображения изложени в жалбата и в молба-становище, жалбоподателя моли за отмяна на Наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатска защита. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно призования повереник на жалбоподателя.

Въззиваемата страна Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага аргументи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Прави 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 22.09.2022 г. срещу жалбоподателя Ю. И. С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бланков № 379332/22.09.2022 год. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.09.2022 в 16:26 часа в гр.Пловдив на ул.“Св.Княз Борис І - Покръстител“ до № 9, управлявал л.а.“Рено“ с рег.№ ********, чужда собственост, като управлявал МПС със служебно прекратена регистрация към дата 03.08.2022г., поради изтекъл срок на застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било установено след направена справка в ОДЧ , сектор „Пътна полиция“.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140А, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, които Съдът кредитира като обективни.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Събраният доказателствен материал налага безспорен и категоричен извод за извършено жалбоподателя С. от обективна страна нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал МПС, чужда собственост, без същото да е било регистрирано по надлежния ред, както изисква нарушената разпоредба.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно, то нарушителя следва да има знание или поне да има 2 възможност и задължение да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението.

В конкретния случай от представеното по делото писмо с рег.№ 003004354/24.02.2023г. на сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив, се установява, че регистрацията на процесното превозно средство е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведомят собственика на пътното превозно средство за това обстоятелство.

Видно отново от същото писмо, собственика на лекия автомобил – М. С.а, не е била уведомена за дерегистрацията, т.е. към датата на деянието, задължението на контролния орган, произтичащо от чл.143, ал.10 от ЗДвП не е било изпълнено. Твърдяното от въззиваемата страна писмено уведомяване на собственика на лекия автомобил от Гаранционен фонд /за което липсват доказателства по делото/, не представлява изпълнение на задължението на съответното звено на МВР да уведоми собственика на ППС за извършената дерегистрация. Това налага извода, че в случая липсват доказателства за знание от страна на собственика на МПС за настъпилата служебна дерегистрация. Ако собственикът не е бил уведомен за това обстоятелство, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. В този смисъл, след като собственика на лекия автомобил не е бил уведомен за служебно извършената дерегистрация, то жалбоподателят, който не е собственик на МПС /в АУАН и НП изрично е отбелязано, че жалбоподател е управлявал лек автомобил, чужда собственост/, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Даже и жалбоподателят да е съсобственик на лекия автомобил /така както се твърди в молбата-становище на въззиваемата страна/, тъй като бил съпруг на посочения в базата данни на КАТ собственик на МПС – М. С.а, то се установи, че тя не е уведомена за дерегистрацията, а липсват данни това да е сторено по отношение на жалбоподателя.

В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в което е посочен, че уведомяването на собственика на моторно превозно 3 средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят Ю. С. е извършил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

По отношение на въпроса с отнетите контролни точки, категорична е практиката на касационната инстанция в това отношение, като отнемането на контролни точки не е административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при 4 извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното постановление само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не се налага с наказателното постановление.

Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя в тази насока, съдът не дължи произнасяне, предвид липсата на данни за начина, по който са направени разноските за адвокатско възнаграждение – в брой или по банков път, като във втората хипотеза, липсват и доказателства за това.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-1030-007191/14.10.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Ю. И. С., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от 5 право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6