Определение № 1539 от 26.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1539 гр. В........, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500048 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 91438/31.10.2025 г. от „В.............” ООД, ЕИК .............., чрез адв. Б. Д., срещу Решение № 3492/08.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20253110101750 по описа на ВРС za 2025 г., 25-ти състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове с правно основА.е чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЧСИ Х. Г. с рег. № 892, район на действие Окръжен съд – гр. В........, адрес: гр. В........, ул. „ Х. С...........“ № 3, ет. 2, офис 6а да заплати на „В.............“ ООД, сума в общ размер на 3378,24 евро (6607,26 лв.), от които 2202,27 евро (4307,26 лв.), съставляващи неправомерно определени и задържА. от ЧСИ разноски, и 1175,97 евро (2300 лв.), съставляващи незаконосъобразно платено възнаграждение на вещо лице по ИД №407/2018 г. по описа на ЧСИ Х. Г., представляваща претърпени имуществени вреди в следствие на незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на съдебния изпълнител, изразяващо се в незаконосъобразно удържане и невъзстановяване на посочените по-горе суми, както и сума в размер на 6607,26 евро (2101,71 лв.), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3378,24 евро (6607,26 лв.) за периода от 16.08.2022 г. до 11.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 12.02.2025 г., до окончателното й изплащане, както и е осъден въззивникът да заплати на ЧСИ Х. Г. с рег. № 892, район на действие Окръжен съд – гр. В........ разноски в размер на 664,68 евро (1300 лв.).

В жалбата се излагат оплаквА.я, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва се, че в противоречие със задължителната практика в ТР № 7/2017 г.

ОСГТК на ВКС, изводите в решението са обосновА. с актовете на ВОС, постановени по дела с предмет жалби срещу действията на съдебния изпълнител, по чл. 435 от ГПК.

Решението не отговаря на установеното по делото. В периода от извършване на разпределението по изпълнителното дело и след като са били образувА. производствата по чл. 464 от ГПК, до 16.07.2020 г., по изпълнителното дело не са извършвА. никакви изпълнителни действия. Намира за доказано задължението за възнаграждение по т. 26 от ТТЗЧСИ, а и разноските в изпълнителното производство не се дължат от въззивника, а от 1 взискателя Т...... Н......., за чийто твърдени вземА.я към длъжника „В.............“ ООД е било установено, че не съществуват със СПН, в производство по чл. 464 от ГПК. За знА.ето на ЧСИ относно липсата на вземане на Н....... става ясно от т.2 от разпореждане от 03.11.2020 г. по ИД № 407/2018 г. Сумите са удържА. от въззивника след постановяване на решенията по исковете с пр. осн. чл. 464 от ГПК. По отношение на таксите по т. 26 от ТТЗЧСИ се сочи, че не е следвало да се определя на база постъпилите суми при съдебния изпълнител, които в случая са много по-големи от дължимите по изпълнителните листи (3687 лв. – в следствие на банков запор по сметка на длъжника, 17 000 лв. – наредени от ВОС, представляваща сума по внесена гаранция по отменено обезпечение и 27 480 лв. – внесени от длъжника за пълно погасяване на задълженията по ИД и с оглед прекратяване на насрочената публична продан на имуществото му. Меродавен е размерът на дълга по изпълнителните листи. Това налага извода, че удържА.те такси надвишават дължимите такива по закон. На следващо място се оплаква, че съдът не е мотивирал несъгласието си с приетата по делото експертиза. По отношение на следните удържА. от него суми: 814,80 лв. – за опис, разходи за придвижване на ЧСИ извън населеното място по т. 31 – 20 лв., такса за действия по чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ, т. 32, начислени на 05.10.2018 г., както и по т. 31, се доказва, че липсват мотиви за изводите на съда да бъде отхвърлен искът му в тази част. Тези разходи също са дължими от взискателя Т...... Н........ Като допълнение посочва, че в т. 4, 5 и 7 от разпореждане от 27.11.2020 г. на ЧСИ е записано, че посочените суми се заделят, а не разпределят или удържат. В мотивите към разпореждането от 03.11.2020 г. ответникът по иска се е позовал именно на Определение № 4419/12.12.2018 г. на ВОС, с което е спряно изпълнителното производство и на Постановление от 02.09.2019 г. на ЧСИ за спиране на изпълнителното производство, като извършените действия на ЧСИ от спирането до постановяване на окончателните съдебни актове по отношение на претенциите на взискателя Т...... Н....... са незаконосъобразни.

Моли съда да отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от въззивника искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЧСИ Х. Г., рег.

№ 892, район на действие Окръжен съд – В........, чрез адв. И. М., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалвА.я акт за правилен, законосъобразен и обоснован, като оспорва наведените в жалбата оплаквА.я. Решението, с което е обезсилен изпълнителният лист на взискателя е последващо събирането на дължимите такси и разноски, поради което съдебният изпълнител не би могъл да го съобрази. Към датата на изпълнителното дело са били налице годни изпълнителни основА.я, респективно изпълнителните листи не са били отменени. В този смисъл последваща отмяна на съдебния акт, въз основа на който са били издадени процесните изпълнителни листи не поражда отговорност за съдебния изпълнител за това, че е събрал вземането по тях.

Длъжникът е отправил молба до ЧСИ по повод обезсиления изпълнителен лист на 16.07.2020 г., което е след събиране на дължимите такси и изплащане на възнаграждение на вещото лице. По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ възразява и сочи, че от отговора на вещото лице по допълнително поставени му въпроси в съдебно заседА.е става ясно, че тя е определена в по-нисък размер. Цитира се практика на ВКС, че ЧСИ няма задължение да следи за промени в материалноправните отношения между стрА.те или актове на съда, които да са свързА. с тях. Той е следвало да се съобрази с такива, ако му бъдат представени по делото. Ето защо събрА.те от длъжника платени суми и събрА. такси, които са следствие на изпълнение по издадени ИЛ за задължение, което по-късно е изменено или отменено, не представлявали вреди от действия на ЧСИ, а правомерно събрА. суми.

Моли се жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение. Претендират се съдебно-деловодни разноски пред въззивна инстанция.

2

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, както и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

Същата следва да бъде приета за разглеждане.

Няма направени от стрА.те доказателствени искА.я.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 91438/31.10.2025 г. от „В.............” ООД, ЕИК .............., чрез адв. Б. Д., срещу Решение № 3492/08.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20253110101750 по описа на ВРС za 2025 г., 25-ти състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове с правно основА.е чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЧСИ Х. Г. с рег. № 892, район на действие Окръжен съд – гр. В........, адрес: гр. В........, ул. „ Х. С...........“ № 3, ет. 2, офис 6а да заплати на „В.............“ ООД, сума в общ размер на 3378,24 евро (6607,26 лв.), от които 2202,27 евро (4307,26 лв.), съставляващи неправомерно определени и задържА. от ЧСИ разноски, и 1175,97 евро (2300 лв.), съставляващи незаконосъобразно платено възнаграждение на вещо лице по ИД №407/2018 г. по описа на ЧСИ Х. Г., представляваща претърпени имуществени вреди в следствие на незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на съдебния изпълнител, изразяващо се в незаконосъобразно удържане и невъзстановяване на посочените по-горе суми, както и сума в размер на 6607,26 евро (2101,71 лв.), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3378,24 евро (6607,26 лв.) за периода от 16.08.2022 г. до 11.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.02.2025 г., до окончателното й изплащане, както и е осъден въззивникът да заплати на ЧСИ Х. Г. с рег. № 892, район на действие Окръжен съд – гр. В........ разноски в размер на 664,68 евро (1300 лв.).

НАСРОЧВА за 20.04.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват стрА.те, с връчване на препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3