Решение № 3489 от 27.07.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 27.07.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

7 състав, в открито съдебно заседание проведено на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

788/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С.Х.Й., ЕГН ********** *** срещу Б.Х.К., ЕГН ********** с адрес ***, М.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Н.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР одобрени със Заповед №

РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ от 459кв.м., при граници на имота по скица имоти с идентификатори- ***, ***, *** и ***, а срещу ответниците Б.Х.К., ЕГН ********** с адрес *** и М.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** и на ½ ид.ч. от построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 57кв.м. и РЗП от 117,09кв.м., състоящата се от приземен етаж с площ от 57кв.м. и втори етаж с площ от 60,09кв.м., основан на твърдения за придобиване на собствеността по давностно владение осъществявано в периода от 1994г. до датата на подаване на исковата молба- 22.01.2020г.

Ищецът основава активната си материалноправна легитимация, твърдейки в исковата молба следното: С договор за дарение по НА №

13/11.07.1983г. дядото на ищеца- Б. Н.Б. му е дарил собствения си недвижим имот, представляващ тогава незастроено дворно място в с. Долен близнак, с площ от 530кв.м., УПИ XIX- 382, кв. 48 по плана на селото. С разрешение № 569/25.07.1983г. му е позволено да построи в имота вила с площ от 53кв.м. През 1986г. строежът бил реализиран. С договор за покупко- продажба по НА № 457/1986г. прехвърлил на сестра си Б.К. собствеността върху 1/2ид.ч. от дворното място и изградената в него жилищна сграда. Твърди, че в периода 1991- 94г. сестра му живяла в имота, като ползвала първи етаж от него. През 1994г. напуснала имота и оттогава не владеела същия. От този момент твърди, че е започнал да упражнява фактическа власт върху целия имот с намерение за неговото своене, като е продължил да строи и надстроява жилищната сграда и облагородява дворното място.

Посочва, че сестра му нееднократно е заявявала пред него и пред техни близки, че целият имот е на него. Сочи, че от 1994г. сестра му никога не е разполагала с ключове за имота- дворна врата и за къщата, и никога не е имала претенции да й бъдат предоставяни такива. Още повече, че приживе майка им се разпоредила с цялото си имущество в полза на сестра му, поради което и последната продължила да заявява, че частта й от процесния имот е на брат й. Въпреки това, на 25.03.2019г. ответницата К. с договор за дарение по НА № 69/2019г. дарила на ответницата Н. 14/19ид.ч. от собствената си 1/2ид.ч. от дворното място и жилищната сграда, а на ответника Н. останалите 5/19ид.ч. от дворното място. Твърди, че ответниците Н. и Н. никога не са упражнявали фактическа власт върху имота, не са искали ключове за него и по никакъв начин не са се противопоставяли на осъществяваното от ищеца владение. Ето защо, сочи, че е придобил правото на собственост върху спорната 1/2ид.ч. от дворното място и къщата в него въз основа на осъществявано давностно владение от 1994г. и до днешна дата. Затова и към датата на прехвърлителните сделки извършени от сестра му, тя не е била собственик, поради което и нейните приобритатели не са придобили права върху него. Твърди, че е извършвал само със собствени средства и труд строителни работи по сградата, поддържал е дворното място. През цялото това време сестра му е проявявала дезинтересираност към имота, а той е владял и собствената й ид.част с нейно позволение и без противопоставяне.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б.К. е ангажирала писмен отговор, с който оспорва иска и твърденията, на които се основава. Потвърждава, че имотът през 1983г. е бил подарен на брат й от дядо им, но твърди, че волята на дядо им е била, след като тя навърши пълнолетие брат й да й прехвърли половината от него. След дарението от 1983г. дядо им с лични средства и помощ от роднини построил сградата в него, което изключва принос на брат й в строежа й.

Потвърждава, че 1986г. половината от двора и сградата й е била дарена от брат й. Двамата си разпределили ползването на сградата като тя ползвала приземния етаж, а ищецът втория етаж. Оспорва твърденията след 1994г. да не е владяла имота. Твърди, че в периода 1986-96г. периодично, 3-4пъти в месеца е посещавала имота в почивните дни и се е грижила за него. От 1997г. до 2006г. живяла в имота постоянно, защото работела в цех в с. Близнаци, а след това в кк Камчия. В къщата живеела с дъщеря си и съпруга си.

Детето посещавало детска градина в с. Близнаци, а след това до 4-ти клас учело в с. Приселци. В периода 1996-2006г. измазала първи етаж на сградата, поставила ограда и врата на двора, посадила трайни насаждения, отглеждала зеленчуци, поставила пътеки от бетонни плочи, шахта, простори и всяка година плащала дължимите данъци, вкл. партидите за ток и вода се водели на нейно име. В този период, ищецът живеел със съпругата си в гр. Варна, работел като шофьор и не се интересувал от имота. Лятото на 2006г. се преместила със семейството си в гр. Варна, но в периода м.05-м.10.2013г. работела в СОК Камчия и до м.04.2014г. живеела в къщата. До 2017г. посещавала имота в почивните си дни, а летните ваканции прекарвала там с дъщеря си. През 2009г. предоставила първия етаж от къщата на дъщерята на ищеца ответницата Н., за да живее там заедно със семейството си. Преди да се нанесат в къщата, племенницата й и мъжът й направили ремонт като сменили дограмата и вратите на стаите, измазали стените и ги обзавели. В този период, ищецът и приятелката му, постоянно търсели поводи за скандали с М., поради което тя и семейството й напуснали къщата. След като се изнесли от къщата, ответницата и съпругът й продължили да посещават имота през различни интервали от време. Едва през 2013г. ищецът заживял за постоянно в къщата, а дотогава посещавал имота от време на време. Оспорва твърденията да е надстроявал или извършвал ремонти.

Посочва, че едва през 2017г., когато се разболява започнала да посещава имота по- рядко, но оспорва някога брат й да й е оспорвал правата върху имота, да й е препятствал достъпа до него. Потвърждава, че го е допускала до имота и етажа ползван от него, като му е давала ключове, за да го наглежда и ползва, ако има нужда. Оспорва ищецът да е владял нейната част от имота и твърди, че същият е имал качеството единствено и само на нейн държател.

Посочва още, че през 2018г. с две последователни сделки- първо за замяна и след това за покупко- продажба, ищецът се е разпоредил с правото си на собственост върху процесния имот в полза на приятелката си П. А.. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.Н. е ангажирала писмен отговор, с който оспорва иска и твърденията, на които се основава. Твърди, че се легитимира като собственик на 14/19ид.ч. от 1/2ид.ч. от процесния имот и ½ ид.ч. от построената в него сграда, на основание договор за дарение по НА № 69/25.03.2019г. Посочва, че след развода на родителите си, баща й заживял с новото си семейство в гр. Варна. До 2009г. посещавала имота рядко, но през годините гостувала многократно на леля си Б. и съпруга й, който живеели на първия етаж в сградата. Баща й и съпругата му ползвали втория етаж от къщата. През 2009г. леля й Б. й предположила да се премести да живее на първия етаж, разрешила й да направи ремонти и да ползва двора. Лятото на 2009г. със съпруга си започнали ремонт. Посещавали имота предимно събота и неделя. Сменили изцяло дограмата на първия етаж и започнали преустройство на стаите с намерение да живеят там с двете си деца. По него време, в имота живеели баща й и съпругата му. Между тях имало постоянно караници, вкл. закани за живота на ответницата, поради което тя и семейството й напуснали имота.

Оспорва баща й през годините да е заявявал собственически права и върху частта от имота на леля й. Посочва, че м.04.2019г. сменила ключа на входната врата на първия етаж и оставила от него и на баща си, за да има достъп, ако се случи нещо. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.Н. ангажира писмен отговор, с който оспорва иска и твърденията, на които се основава.

Потвърждава, че имотът е бил собствен на баща му Б. Б., който се сочи, че през 1983г. е взел решение да го прехвърли на децата на сестра му - ищецът и ответницата Б. Йорданова. За да се защити интереса на Б. Йорданова, която към него момент била непълнолетна, имотът бил прехвърлен изцяло на ищеца, при условие, че след като Б. стане пълнолетна, брат й ще й прехвърли половината.

Посочва, че към него момент имотът е бил незастроено място, в което веднага след дарението от 1983г. баща му с помощта на ответника е започнал строеж на жилищна сграда с лични средства.

Оспорва ищецът към него момент да е имал нужните финансови средства за строежа, доколкото е отбивал военна служба, въпреки че разрешителното за строеж е било издадено на негово име. Твърди, че той е участвал в строежа на сградата с труд, организация на строежа до цялостното му завършване и осигуряване транспорт на строителни материали. След завършване на сградата и многократни напомняния, ищецът изпълнил уговорката и прехвърлил ½ ид.част от двора и сградата на сестра си. Посочва, че от 1986г. племенницата му Б. посещавала имота 3-4пъти в месеца, грижела се за земята, направила пътеки в двора, шахта, ограда, входна врата. Направил и ВиК инсталацията на първи етаж.

До 1997г. между неговия имот /съседен на процесния/ и процесния съществувал общ път с врата, където всички си паркирвали колите. В периода 1997г. до 2006г. Б. живяла постоянно в имота. Работела в с. Близнаци, а детето й посещавало детска градина в с. Приселци. Ищецът посещавал рядко имота, основно събота и неделя, а живеел в гр. Варна със семейството си. Лятото на 2009г. дъщерята на ищеца М. започнала да посещава имота, като тя и мъжът й със съгласието на ляла си Б. започнали ремонт и сменили дограмата на първия етаж.

Имали желанието да се преместят да живеят там, но това така и не станало, тъй като постоянно възниквали скандали с баща й. Ищецът започнал да живее на втория етаж от къщата едва през 2013-2014г. Оспорва в периода 1983г. до 2019г. ищецът да е демонстрирал, че владее имота и иска да го придобие само за себе си.

Посочва, че през 2017г. разбрал, че Б. се е разболяла и започнала да посещава имота си по- рядко. През 2019г. племенницата му Б. му дарила 5/19ид.ч. от притежаваните от нея 1/2ид.част от дворното място, а останалата част от дворното място и къщата дарила на племенницата си М.. На 27.03.2019г. изпратил до П. А., явяваща се собственик на останалата 1/2ид.ч. от имота след като ищецът й я е прехвърлил, покана за осигуряване достъп до имота, която останала неполучена. На 01.04.2019г. отишъл на място в имота и поискал достъп и ключ до имота, какъвто му бил отказан. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорите се поддържат.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, които са допустими. Ищецът въвежда като придобивно основание относно дворното място и построената в него жилищна сграда упражнявано давностно владение в периода 1994г. до 21.01.2020г.

Претенцията относно ½ ид.ч. от къщата и дворното място се заявява срещу ответниците Б.К. и М.Н., а срещу ответника Н.Н. само относно дворното място. С т. 3 Б от ТР 4/14.03.2016г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС се прие, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, както е в случая.

Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/724d193f-84f5-4599-bf40-c0079f7acb17