Решение № 1031 от 08.06.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1031/8.6.2022г.

Град Пловдив, 08.06.2022 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева при секретар

Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 288 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е във връзка с решение № 958 от 02.02.2022 г. по адм. дело № 6404/2021 г. на ВАС, І о., и по жалба на “Виктория груп корпорейшън” ЕАД срещу ревизионен акт № Р-16001618005383-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от Т. П., началник на сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и А. Петков, главен инспектор по приходите в ТД Варна на НАП, ръководител на ревизията, който с решение № 150 от 06.04.2020 г. на директора на ДОДОП Пловдив е потвърден в частта на допълнително установените задължения за ДДС в размер на 31 449,96 лева и 25 409,76 лева лихви и за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 301 055,55 лева и 207 548,26 лева лихви, за 2013 г. в размер на 327 547,91 лева и 192 487,72 лева лихви, за 2014 г. в размер на 313 417,02 лева и 152 335,12 лева лихви, за 2015 г. в размер на 457 565,79 лева и 175 808,08 лева лихви, за 2016 г. в размер на 388 425,59 лева и 109 846,91 лева лихви, за 2017 г. в размер на 524 354,38 лева и 94 828,34 лева лихви, и е изменен в частта на допълнително установените задължения за лихви върху ДДС за периода м.04.2014 г. от 38 019,29 лева на 7 766,85 лева, за м.09.2014 г. от 7 800,46 лева на 2 894,73 лева и за м.07.2018 г. от 79,63 лева на 5,53 лева.

Според дружеството-жалбоподател оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен поради необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съобразявайки решение № 958 от 02.02.2022 г. по адм. дело № 6404/2021 г. на ВАС, І о., съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера, и след изчерпване на реда на задължително административно обжалване, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

С оглед решение № 958 от 02.02.2022 г. по адм. дело №

6404/2021 г. на ВАС, І о., съдът приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК, съобщени на представляващия дружеството и в срок са били обжалвани по административен ред, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

При ревизията на дружеството-жалбоподател са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 2012 г. – 2017 г. в резултат на увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл.78, във връзка с чл.15 и чл.16 ЗКПО, с реализираните приходи от наем на недвижими имоти между свързани лица.

За установяване пазарната наемна цена в хода на ревизията е прието експертно заключение, според което средните годишни наемни цени за единица площ е: за хотелски комплекси – 6,06-6,24 лв./кв.м; за заведения за обществено хранене – 10-12,30 лв./кв.м; за търговски площи, магазини – 8,01-12 лв./кв.м. Съответно въз основа на така определените от експерта цени за кв.м ревизиращият екип е направил изчисление на месечната наемна цена на съответния обект, диференцирано за активен и неактивен сезон, онагледено в таблици от ревизионния доклад, и на основание чл.78 ЗКПО са извършени корекции на счетоводния финансов резултат на дружеството за ревизираните години със сумите, представляващи разлика между установените от експертизата пазарни цени на отдадените под наем недвижими имоти и отчетения от дружеството приход от наем за съответната година.

При ревизията на основание чл.78, във връзка с чл.16, ал.1 ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството с разликата между определената от назначения в ревизията експерт пазарна цена на продадения недвижим имот с идентификатор ****, находящ се в град Пловдив, ****, и продажната цена, посочена в нотариалния акт от 07.08.2017 г., поради наличие на съществена разлика между двете цени от 1 274 700 лева.

При ревизията на дружеството-жалбоподател са определени допълнителни задължения за ДДС на основание чл.70, ал.1, т.2, във връзка с чл.70, ал.5 ЗДДС за периода м.11.2016 г. и м.12.2016 г. в общ размер на 11 684,25 лева по фактури, издадени от „Хай билдинг груп“ АД, с предмет – аванс и СМР в хотел „Виктория палас“, префактурирани материали и труд от подизпълнител, „Анверс конструкт“, защото според ревизиращия екип са налице условията на чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС – стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, поради което и на основание чл.70, ал.5 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит по тези фактури.

В ревизията са начислени лихви за забава върху неправомерно ползваното право на данъчен кредит на основание чл.72 ЗДДС и чл.1 ЗЛДТДПДВ лихви за забава в общ размер 36 076,87 лева. Изследвайки подробно описаните в ревизионния доклад и ревизионния акт фактури, органите по приходите са приели, че съгласно чл.68, ал.2 и чл.25, ал.6 и 7 ЗДДС фактури, издадени през данъчен период, предхождащ периода, през който е настъпило данъчното събитие или е получено авансово плащане, следва съгласно чл.72, ал.1 ЗДДС да бъдат включени в справката-декларация и дневниците за покупки за данъчния период, през който е настъпило данъчното събитие или е получено плащането или в някой от следващите 12 данъчни периоди.

В хода на съдебното производство е допуснато извършването на три съдебно-оценъчна експертиза – единична и тройна, която е дала основно и допълнително заключение.

Вещото лице от единичната експертиза, използвайки метода на разпределената печалба и метода на сравнимите неконтролирани цени съгласно Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. е определил пазарната цена на месечен наем за периода 02.04.2012 г. – 31.12.2017 г. за хотел „Виктория палас“ в к.к. „Слънчев бряг“ в размер на 3 415 117 лева без ДДС и за хотел „Чайка“ в к.к.

„Слънчев бряг“ в размер на 1 295 245 лева без ДДС; пазарната цена на месечен наем за периода 02.02.2015 г. – 31.12.2017 г. за хотел „Атриум“ във в.с. „Елените“ в размер на 389 955 лева без ДДС, за хотел „Андалусия“ във в.с. „Елените“ в размер на 814 220 лева без ДДС и в хотел „Роял бей“ във в.с. „Елените“ в размер на 601 835 лева без ДДС; пазарната цена без ДДС на месечен наем за периода 07-09.2013 г., 07-08.2014 г. и 06-09.2016 г. за сладкарница във в.с. „Елените“ общо в размер на 33 993,42 лева; пазарната цена за наем на магазин № 12 във в.ж.с. „Виктория резидънс“, к.к. „Слънчев бряг“ за периода 06-10.2014 г.; 06-10.2015 г. и 05-10.2016 г. в размер на 8 303,74 лева без ДДС; справедливата пазарна цена без ДДС към 07.08.2017 г. на поземлен имот с идентификатор **** в размер на 784 560 лева.

Съдът не кредитира заключението на единичната съдебно-оценъчна експертиза, защото вещото лице с оглед поставените му задачи е работило по метода на разпределената печалба при определяне на пазарната цена на наема, който съгласно чл.9 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се прилага едва тогава, когато методите, посочени в чл.7 (или това са методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност), не могат да доведат до резултат, в съответствие с целта по чл.4 – постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. В този смисъл, защото с нормативен акт е определена последователността, в която трябва да се използват методите за определяне на пазарните цени и защото вещото лице е ползвало метод, който в случая е бил недопустим, съдът намира, че неоснователно и недоказано е възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно определяне на пазарните цени в хода на ревизията.

Тройната съдебно-оценъчна експертиза въз основа на същия метод на сравнимите неконтролирани цени, използван и вещото лице от единичната съдебно-оценъчна експертиза, но въз основа на други пазарни аналози, получени след проучване на вписаните в Службата по вписванията Пловдив сделки, е изследвала три съпоставими сделки от 25.08.2016 г., 12.10.2016 г. и 05.12.2016 г. и е определила пазарната цена на процесния поземлен имот с идентификатор **** в размер на 1 120 700 лева.

В допълнителното си заключение, изследвайки различни пазарни аналози, вещите лица дават три варианта на пазарна цена без ДДС на поземлен имот с идентификатор ****: първи вариант – изследвани два пазарни аналога от 25.08.2016 г. и от 12.10.2016 г., въз основа на които пазарната цена е определена в размер на 1 361 100 лева; втори вариант – изследвани три пазарни аналога от 23.03.2016 г., 08.06.2017 г. и 23.11.2018 г., въз основа на които пазарната цена е определена в размер на 575 100 лева; трети вариант – използвани пет пазарни аналога от 25.08.2016 г., 12.10.2016 г., 23.03.2016 г., 08.06.2017 г. и 23.11.2018 г. определят пазарната цена в размер на 889 500 лева.

Съдът намира, че както заключението на вещото лице от единичната съдебно-оценъчна експертиза, така и втори и трети вариант от допълнителното заключение на тройната съдебно-оценъчна експертиза не следва да се кредитират, тъй като в изследваните пазарни аналози са включени продажби от 25.08.2017 г., 12.09.2017 г., 14.09.2017 г., 28.09.2017 г. и 23.11.2018 г., извършени след датата на продажба на процесния недвижим имот (07.08.2017 г.). Отделно от това, вещото лице от единичната съдебно-оценъчна експертиза посочва, че използваните пазарни аналози са взети от сайтове за продажби, което налага извод, че това не са реално сключени договори за продажби, а само оферти.

Пазарните цени, дадени във вариант първи от допълнителното заключение и в първото заключение на тройната експертиза са приблизително равни – 1 361100 лева и 1 120 700 лева, те съответстват в голяма степен и на пазарната цена на процесния поземлен имот, дадена от назначения независим оценител в хода на ревизията и възлизаща на 1 274 700 лева, поради което съдът намира, че със тези съдебни заключения се потвърждава правилността на оценката на процесния поземлен имот с идентификатор ****, дадена в хода на ревизията, което прави невярно и необосновано възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017 г. с разликата между продажната цена, посочена в нотариалния акт, и справедливата пазарна цена, определена от експерта и възприета от ревизиращия екип.

В хода на съдебното производство е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните писмени доказателства, но намира, че с него не се опровергават установените в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства. Вариантите на изчисляване на данъчния финансов резултат на дружеството за процесните от 2012 г. до 2017 г. включително са зависими от установените приходи, реализирани от наем на хотели и търговски обекти и от продажбата на недвижимия имот. В тази връзка съдът намира, че заключението на вещото лице, макар да е обективно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, не доказва неправилност на установените при ревизията публични задължения, защото другите са стойностите на приходите, въз основа на които са правени изчисленията за дължимия корпоративен данък. В този смисъл съдът намира, че със заключението на вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза не са оборени констатациите и изводите на ревизиращия екип относно неотразените приходи от наем на хотели и търговски обекти и от продажба на недвижим имот, извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството-жалбоподател за ревизираните години и определените допълнително задължения за корпоративен данък.