Присъда № 29 от 17.03.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 931/2022
- Вид
- Присъда № 29
- Подписан
- 17.03.2022
- В сила
- 02.04.2022
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 31 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 73, ал. 1 и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 29/17.03.2022 г. по НОХД 931/2022 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу В. ИВ. М. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че: на 03.03.2022 г., около 15.25 часа, в гр. Бургас, ж.к. „*”, до бл. *, без надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30 и чл. 31 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № 1 от същата, а именно - коноп /марихуана/ и метамфетамин, както следва:
КОНОП /МАРИХУАНА/ с нето тегло 3.070 грама и съдържание на основно вещество - тетрахидроканабинол - 28.40 % на стойност 18.42 лв.;
МЕТАМФЕТАМИН с нето тегло 0.257грама и съдържание на основно вещество - метамфетамин - 56.30 % на стойност 06.43 лв., общата стойност на всички наркотични вещества възлиза на сума в размер на 24.85 лв., определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. първо от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. С.И. - БАК се присъединява към казаното от прокурора, като също счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Пледира за приложение на чл. 78а НК.
Подсъдимият М. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В. ИВ. М. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас. Той е българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, работи.
До датата на инкриминираното деяние М. е бил освобождаван веднъж от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК по НОХД № 3434/2016 г. на РС-Бургас, в сила от 30.07.2016 г., като са му били наложени наказания „Глоба“ в размер на хиляда лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Административното наказание „Глоба“ е било заплатено на 21.07.2017 г., а наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ е било изтърпяно на 11.12.2016 г.
1
На 03.03.2022 г. около 15.25 часа подсъдимият В. ИВ. М. бил в гр. Бургас, ж.к. „*“.
Когато бил близо до бл. * той бил спрян за проверка от полицейските служители - *, * и *.
По време на проверката полицейските служители поискали документ за самоличност от подсъдимия, след което установили, че той бил криминално проявен по линия на наркотици и хулиганство. При проведената на мястото беседа подсъдимият заявил, че нямал в себе си забранени вещества. При извършения обиск обаче у него бил намерен найлонов плик, съдържащ коноп /марихуана/ и друг плик с метамфетамин. М. бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. В хода на проверката той заявил, че намерените у него наркотични вещества били за лична употреба и ги бил закупил предния ден от непознато за него лице.
За случая било образувано бързо производство, като била изготвена химическа експертиза
№ 160/07.03.2022г. на БНТЛ при ОДМВР Бургас. Видно от нея - намерените у подсъдимия наркотични вещества били: коноп /марихуана/ с тегло 3.070 грама и съдържание на тетрахидроканабинол 28.40 % и метамфетамин с тегло 0.257 грама, със съдържание на метамфетамин 56.30 %. Общото количество на всички държани от подсъдимия наркотични вещества било 3.327 грама на обща стойност 24.85 лева.
Подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит в присъствието на защитник признал вината си и изразил съжаление за стореното.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, което се подкрепя от събраните по производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: * (л. 21 от ДП); * (л. 23 от ДП) и * (л. 24 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 8 от съдебното производство); удостоверение от Сектор „ПП“ (л. 11а от съдебното производство); разпореждане за приключване на ИД (л. 6 от ДП); документи за задържане по реда на ЗМВР (л. 10-13 от ДП); писмо до ЦМУ (л. 34 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 35 от ДП) и разписки (л. 3940 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 31-33 от ДП).
От експертизите: физико-химична експертиза (л. 26-29 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
2
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на подсъдимия, се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на полицейските служители, обясненията на подсъдимия и приложеното писмено доказателство – протокол за обиск, безпротиворечиво се установява, че към момента на полицейската проверка М. е държал в себе си найлонов плик, съдържащ коноп /марихуана/ и друг плик с метамфетамин. Това води до закономерния извод, че наркотичното вещество се е намирало във владение на подсъдимия и той е упражнявал фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си М. е „държал” наркотичното вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщените по делото ФХЕ - веществото, което е било държано от подсъдимия е коноп /марихуана/ и метамфетамин. И двете вещества нямат легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тези вещества са включени в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП.
Подсъдимият М. не е имал разрешително за държането на въпросните вещества, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това поведението му се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК.
На последно място, съдът счита, че деянието на подс. М. носи всички признаци на „маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и 3 стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.). В настоящия случай общото количеството наркотични вещества е малко и на сравнително ниска стойност, много под минималната работна заплата в страната. Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, което по принцип сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият е млад човек, не е осъждан и няма данни за негови противообществени прояви. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от подсъдимия не може да бъде преценено като "малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК. От значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорисково наркотично вещество за лична употреба, но не за задоволяване на зависимост, доколкото няма никакви данни М. да страда от такава – т.е. не са били налице улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от психическа или физическа зависимост. Не следва да се отминава и обстоятелството, че подсъдимият е държал два различни вида наркотични вещества, което допълнително завишава опасността на извършеното.
Разпечатката съдържа 36 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/724c9042-da63-457b-96fd-681401c1cb06