Решение № 4354 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4354 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

П. Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100500709 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 13331 от 31.07.2023 г. СРС, 123 с-в, по гр.д.№ 32229/21 г. е осъдил Столична община да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 4 232,67 лв.-регрес по щета № 44012131927480 от 2019 г., образувана при „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с включени 15 лв. ликвидационни разноски по предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД със законната лихва върху сумата, считано от 08.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника-Столична община.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционното решение е немотивирано.Твърди, че съдът не е обсъдил изложените от него аргументи и че по делото не е установен механизма на процесното ПТП.Излага твърдения, че е налице разминаване между посоченото в исковата молба събитие-„преминаване през дупка на пътното платно“, в уведомлението за щета-„попадане в необезопасен пропаднал участък“, в протокола за ПТП-„дупка на пътното платно“, като в съдебното решение е прието „необозначено и несигнализирано пропадане на пътя/изронен паваж“.Изразява становище, че доколкото не е установено каква е пътната неравност е невъзможно механизмът на ПТП да бъде доказан.Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на 1 механизма на произшествието, тъй като е заличен допуснатия свидетел, а в съдебно заседание вещото лице е посочило, че са възможни и други механизми, при които да се получат установените върху повредения автомобил повреди, единственото изискване е да има достатъчно дълбочина на потъване на гумата, за да може да бъдат достигнати увредените части.Поддържа, че наличието на протокол за ПТП не е достатъчно доказателства за уважаване на иска доколкото той няма материална доказателствена сила в частта относно механизма на ПТП, тъй като то не се е осъществило в присъствието на актосъставителя.Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и кореспондира на събраните по делото доказателства.Твърди, че по делото е обявено за безспорно, че процесният пътен участък се стопанисва от ответника Столична община.Изяснен е и механизма на процесното ПТП и обстоятелството, че всички репарирани вреди по автомобила са в причинно-следствена връзка с описания инцидент, като са събрани и писмени доказателства-протокол за ПТП, че на 30.08.2019 г. водачът на процесния автомобил е попаднал в необезопасена и неосветена дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са нанесени щети.Експертът, изготвил АТЕ в съдебно заседание е заявил, че видно от характера и релефа на мястото на процесното ПТП най-вероятната причина за настъпване на уврежданията във вида и степента, в която са получени, е соченият от свидетеля механизъм на произшествието, като всички увреждания в задната част на автомобила са в причинно-следствена връзка със сочения механизъм.При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като заплащането на застрахователното обезщетение не се оспорва.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД.Ищецът-„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 30.08.2019 г. около 14,30 ч. в гр.София, ул. „********* е реализирано ПТП, при което л.а. марка „Ауди“ А6 с рег.№ *********, управляван от А.И.Ц., е преминал през дупка на пътното платно.Видно от констативен протокол за ПТП № 1717926 на МВР причина за настъпване на произшествието е било противоправно поведение на ответника, стопанисващ посочения път.Твърди, че в резултат на инцидента са били нанесени щети по автомобила.Към датата на възникване на ПТП л.а. марка „Ауди А6“ с рег.№ 2

********* е бил застрахован при ищеца със застрахователна полица № 440119131000107 и по образуваната щета № 44012131927480 на сервиза, отремонтирал процесния автомобил-„ДНВ Проспийт“ ЕООД, е изплатено обезщетение в размер на 4 217,67 лв. без ДДС с платежно нареждане от 27.01.2020 г.С регресна покана ищецът е поканил Столична община да му изплати доброволно сумата от 4 232,67 лв., представляваща сбор от стойността на заплатената щета-4 217,67 лв. и ликвидационни разноски-15 лв.Поканата е получена на 05.06.2020 г., като до момента обезщетението не е заплатено.С плащате на застрахователното обезщетение съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Ищецът твърди, че съгласно & 7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, са собственост на съответната община.Съгласно чл.19, ал.1 ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, което управление включва поддържане на пътищата.По силата на чл.31 ЗП общината е отговорна за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища и нейното бездействие е довело до увреждането на застрахования лек автомобил.С разпоредбите на чл.167, ал.1 ЗДвП и чл.3 ЗДвП изрично е вменено лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправност с необходимите маркировки и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от МПС.Твърди, че Столична община не е изпълнила задълженията си за поддръжка на пътищата на територията на общината в изправно състояние, респ. за своевременно обезопасяване и сигнализиране на извършени изкопни работи.Моли съда да постанови решение, с което да осъди Столична община да му заплати сумата от 4 232,67 лв., представляваща сбора от сбор от стойността на заплатената щета-4 217,67 лв. и ликвидационни разноски-15 лв. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът-Столична община /СО/ е оспорил иска с твърдения, че от представените доказателства не може да се направи обоснован извод, че е настъпило ПТП, точното място на настъпването му, състоянието на пътната настилка и причинно-следствената връзка между с настъпилото ПТП, вида и 3 размера на вредите и отговорността на СО за възстановяване на причинените вреди.Оспорва и размера на претендираното обезщетение.

Видно от протокол за ПТП № 1717926 от 30.08.2019 г. в гр.София, ул.

„********* е настъпило ПТП, при което л.а. марка ********* с рег.№ *********, управляван от А.И.Ц., при движение по ул. „Николай Хрелков“ от ул. „Еделвайс“ към ул. „Бойчо Бойчев“ срещу № 52 е попаднал в необезопасено и несигнализирано пропадане на пътя /изронен паваж/, който е нанесъл щети на МПС.В протокола се съдържа схема на ПТП с отбелязване, че е съставен след посещаване на място.

В уведомление за щета, подадено от А.Ц. е посочено, че при движение с л.а. марка ********* по ул. „********* е попаднал в необезопасен пропаднал участък на пътя /изронен паваж/.

Видно от полица № 440119131000107 л.а. марка ********* с рег.№ ********* е застрахован по застраховка „Каско+“ по клауза „Пълно каско“ при ищеца с валидност на застраховката от 10.01.2019 г. до 09.01.2020 г.

От материалите по образуваната при ищеца преписка по щета № 44012131927480 е установено, че на 27.01.2020 г. на собственика на увредения автомобил-„Галия 96“ ЕООД, е платено обезщетение в размер на 4 217,67 лв.

От заключението на приетата по делото АТЕ на вещото лице В.Д. е установено, че процесното ПТП е настъпило, като на 30.08.2019 г. около 14,30 ч. л.а. „Ауди А6“ с рег.№ ********* и водач А.Ц. се движи по ул. „Николай Хрелков“, гр.София от ул. „Еделвайс“ към ул. „Бойчо Бойчев“ и срещу № 52 е попаднал в участък от пътя с частично липсваща настилка от паваж.Автомобилът е пропаднал в по-ниския участък от пътя и е настъпил сблъсък между изпъкналата част от паважната настилка и ниската предна част на автомобила между предните му колела.Щетите по лекия автомобил се изразяват в повреда на предпазната кора под двигателя и повреда на кормилната рейка.Общата сума на необходимо присъщите разходи за ремонт на автомобила възлиза на 4 981,04 лв.От техническа гледна точка е налице съответствие между описанието на механизма на ПТП и установените повреди и налице причинно-следствена връзка между тях.В съдебно заседание вещото лице е заявило, че са възможни и други подобни механизми, при които може да се случат установените по повредения автомобил повреди, като единственото изискване е да има достатъчна дълбочина на потъване на гумата, за да може да бъдат достигнати увредените части.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 и т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно 4 задължение, или възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

От събраните по делото доказателства се установи наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, както и наличието на вреди от неравност на участък от пътя, стопанисван от ответника, както и заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в претендирания размер.По отношение на механизма на настъпване на ПТП и причинната връзка между произшествието и настъпилите повреди по автомобила е приета и АТЕ, съгласно която щетите се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.Съдът счита, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства-протокол за ПТП със схема на произшествието, съставена след посещение на място, която не е оспорена, както и АТЕ може да се направи извод, че ПТП е настъпило, както е описано в исковата молба.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Изявлението на вещото лице, че констатираните вреди по автомобила биха могли да настъпят и при други подобни механизми при наличие на достатъчна дълбочина на потъване на гумата, не опровергава констатациите на заключението за наличие на причинно-следствена връзка на щетите с процесното ПТП, доколкото не е установена друга причина за настъпването им.

Използването на различни термини за обозначаване на наличието на неравност на пътя в уведомлението за ПТП, в протокола за ПТП и в АТЕ за не променя извода за наличие на вреди по процесния автомобил, причинени от неизпълнение на задължението на ответника за поддържане на процесния участък от пътя в изправно състояние, което да гарантира сигурно придвижване на превозните средства и за обозначаване наличието на неравности по пътя.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 867,92 лв.разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС за настоящата инстанция.Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от въззивника, тъй като същото е в предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер.