Решение № 21872 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21872 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231110147378 по описа за 2023 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за признаване за установено, че И. М. С. дължи на „ЗАД ***“ АД сумата от 2482.16 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на имуществени вреди по лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ *** МР от ПТП от 14.02.2020г., настъпило в гр. София, в локалното платно на бул. „***“- на отклонението за МОЛ „****“, по вина на ответницата, напуснала мястото на произшествието преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата въпреки наличието на разногласие между водачите за вината и механизма на ПТП, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 998/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът твърди, че на 14.02.2020г., в гр. София , лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ *** МР се движил по бул. „***“, идвайки от бул. „***“, като предприел завой надясно, преминавайки през локалното платно на булеварда, към отклонението за МОЛ „****“. В същото време лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** НК, управляван от ответницата, чиято гражданска отговорност в качеството й на водач на автомобила била застрахована от ищеца, излизайки от паркинга на търговския център, навлязъл в насрещното платно и предприел завой наляво към хотел „***“, като след като видял лек автомобил „***“, водачът на лек автомобил „***“ започнал да извършва серия от неправилни маневри, в резултат на което настъпил удар между двете МПС. В резултат на лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ *** МР били причинени материални увреждания на обща стойност 2462.16 лева, които били изплатени от „Дженерали застраховане“ АД в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“ на МПС, която сума, ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, била възстановена от ищеца като застраховател на гражданската отговорност на ответницата, сочена за отговорна за настъпване на ПТП. С оглед на това и доколкото ответницата напуснала мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата, въпреки че между участниците в ПТП имало разногласие относно механизма и вината за настъпване на ПТП, ищецът претендира възстановяване от 1 ответницата на заплатените от него обезщетение и разноски за определянето му, както и на сторените от самия него ликвидационни разноски и разноските за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявения срещу нея иск, оспорвайки описания в исковата молба механизъм и излагайки в тази връзка твърдения, че в случая управляваният от нея автомобил „*** ***“ бил в спряло положение на изхода на паркинга на МОЛ „Парк център“, изчаквайки преминаването на движещите се в локалното платно автомобили, при което при извършване на маневра завой надясно за навлизане в паркинга на търговския център лек автомобил „***“ навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „***“ и увредил задната му лява част. Поради това поддържа, че единствена причина за настъпване на пътния инцидент е поведението на водача на сочения за увреден лек автомобил. В условията на евентуалност счита, че така описаното поведение на водача на лек автомобил „***“ следва да бъде съобразено като съпричинило вредоносния резултат, респ. като основание за намаляване размера на отговорността й. Наред с това поддържа, че в случая не се е осъществила сочената от ищеца хипотеза, обосноваваща възникване в правната му сфера на регресно вземане за възстановяване на изплатеното от него обезщетение от страна на водача, чиято гражданска (деликтна) отговорност е застраховал, тъй като, противно на соченото в исковата молба, между участниците в ПТП не възникнало разногласие, че отговорен за настъпване на ПТП е другият водач, като твърди, че въпреки това сама уведомила органите на МВР и ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В условията на евентуалност спрямо тези доводи оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и репарираните вреди, както и размера на изплатеното застрахователно обезщетение, считайки го за несъответен на действителната стойност на вредите. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в обективната действителност са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ищецът е обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на конкретно МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие и в резултат от виновното и противоправно поведение на ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ след произшествието ответникът, сочен за делинквент, да е напуснал мястото на ПТП, без да изчака пристигането на органите за контрол на движението по пътищата; 6/ между участниците в ПТП да е възникнало разногласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП; 7/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на правоимащото лице, респ. застрахователя му.

С оглед конкретните твърдения, доводи и възражения в исковата молба и отговора на исковата молба с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: 1/ че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** НК е била обезпечена от ищеца по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2/ че в това си качество ищецът е изплатил в полза на застрахователя по застраховка „Каско“ на сочения за увреден лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ *** МР 2 изплатеното от последния застрахователно обезщетение, както и сторените във връзка с определянето му ликвидационни разноски в общ размер на 2482.16 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези обстоятелства с правно значение се установяват въз основа на надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователни полици за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** НК, респ. за застраховка „Каско“ на лек автомобил „*** 208“ с рег. № СВ *** МР, преводно нареждане от 06.07.2020г. за изплатена от застрахователя по застраховка „Каско“ на сочения за увреден лек автомобил сума в размер на 2457.16 лева в полза на дружеството, извършило ремонта на МПС, както и разменена между застрахователите писмена кореспонденция за погасяване на техни насрещни парични задължения, вкл. на регресното задължение на ищеца във връзка с процесния пътен инцидент, чрез прихващане.

Между страните не съществува спор и относно обстоятелството, че към момента на осъществяване на произшествието лек автомобил „*** ***“ е бил управляван именно от ответницата, както и че след настъпването му същата е напуснала мястото на ПТП.

Последното е така, доколкото в отговора на исковата молба ответницата, без да оспорва, че си е тръгнала от мястото на настъпване на сблъсъка, излага подробни съображения, поради които счита, че в случая не е било налице основание да изчака пристигането на органите за контрол на движението по пътищата.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, в който случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Съгласно разпоредбите на чл. 125 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 5. има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди

В случая, както бе изяснено, ищецът обосновава възникването в правната си сфера на регресната претенция спрямо ответницата с твърдението, че същата е напуснала мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата, въпреки че между участниците в ПТП е съществувало разногласие относно механизма му.

Настоящият съдебен състав намира, че от приобщената по делото доказателствена съвкупност не се установява изложеното от името на ищеца твърдение в последния смисъл.

Така, в протокола за ПТП с рег. № 2052/14.02.2020г., за който изрично е посочено, че е 3 съставен по данни единствено на водача на лек автомобил „*** 208“, е посочено, че произшествието е настъпило при „неизяснени причини и обстоятелства“, след което водачът на лек автомобил „*** ***“ напуснал мястото на инцидента, т.е. непосредствено след пътния инцидент, когато следва да има съхранен най- ясен и детайлен спомен за случилото се, водачът на сочения за увреден лек автомобил не е възпроизвел нито конкретните обстоятелства, довели до сблъсъка, нито обстоятелства, които биха могли да бъдат разглеждани като установяващи или поне индициращи възникнало между участниците разногласие относно механизма на ПТП. Същевременно, в приобщените в хода на производството гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите К. *** К. и ***, не се съдържат каквито и да било твърдения, които да установяват или дори косвено да навеждат, че между участниците в ПТП непосредствено след настъпването му е съществувал спор, разногласие относно механизма и причините за същото. Така, свидетелката К. изяснява единствено, че след произшествието с другия водач не съставили протокол за ПТП, тъй като последният бързал много- трябвало да вземе детето си от детска градина, а и доколкото след кратък разговор помежду си установили, че всеки от автомобилите е застрахован. А в показанията си в проведеното на 26.02.2025г. първо по делото открито съдебно заседание свидетелят *** заявява, че другият водач (свидетелката К.) поел вината за ПТП, твърдението в който смисъл, независимо дали по същество е истинно или не, изключва възможността да се приеме за доказано, че между водачите на двата автомобила е съществувал спор относно причината за настъпване на пътното произшествие.