Решение № 440 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. ., 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110144275 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Н. А. Т. - Ш., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена (половината от нея предвид наличието и на втори потребител на топлинна енергия в жилището), формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което претендира сумата от 1220,59 лв., представляваща 1/2 част от главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот с абонатен номер ., представляващ ап. 12, находящ се в гр.

., ж.к. „.“, бл. ., вх. Б, ет. 2, ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2023 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 186,08 лв., 1 представляваща 1/2 част от лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 08.08.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, за сумата от 35,50 лв., представляваща 1/2 част от главница за извършена услуга „дялово разпределение на топлинна енергия“ за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 7,62 лв., представляваща 1/2 част от лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.08.2023 г. по гр.д. № 45885/2023 г. по описа на СРС, 51 състав.

Ответницата Н. А. Т. - Ш. оспорва исковете с твърдения, че не е собственик или носител на вещни права върху имота, както и оспорва, че лицето, което е посочено в исковата молба без фамилия Ш. и тя са едно и също лице. Оспорва обема и реално доставената топлинна енергия и нейната стойност, както и претендираните суми за дялово разпределение, за което вземане смята, че не принадлежи на ищеца. Твърди, че не фигурира в представените от ищеца удостоверение за наследници, както и в списък на етажните собственици. Навежда възражение за изтекла давност на вземането за главницата за периода от 01.05.2020 до м. 10.2020 г.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „ .“ ООД, не излага становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или 2 облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приложените по делото доказателства се установява, че въз основа на окончателен разделителен протокол от 13.07.1988 г. между член – кооператорите на ЖСК „.“ лице с имена П. Ц. Т. е получила в дял и придобила правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 12, изграден в гр. ., ж.к. „.“, ул. „.“ 2 (л. 150 и 159 от делото). От представената от ищеца молба – декларация от 03.09.2002 г. до директора на Т.Р. „.“ (лист 15-16) се установява, че на горната дата В. А. В. е заявила откриването на партида на нейно име за имот, представляващ апартамент 12, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, ул. „.“, бл. ., вх. Б, ет. 2, в която е посочила, че семейството й се състои от три члена и е декларирала, че ще използва своя (наетия от последната) недвижим имот за жилищни нужди на членовете от семейството си. От удостоверение за наследници (лист 14) се установява, че ответницата и В. А. В. на наследници на П. Ц. П.. По делото не са ангажирани доказателства за установяване дали П. Ц. Т. и П. Ц. П. са едно и също лице, както и доказателства за идентичност между процесният имот, находящ се в ж.к. „.“, ул. „.“, за който В. А. В. е заявила откриване на партида при ищеца, и придобития през 1988 г. от П. Ц. Т. имот от ЖСК „.“, находящ се в ж.к. „.“, но на ул. „.“, № 2. От изложеното съдът намира, че в настоящия случай ищецът не е представил доказателства в патримониума на ответницата да е съществувало право на собственост или вещно право на ползване върху имота или на друго законно основание същата да е ползвала жилището през процесните отчетни периоди. В допълнение следва да се отбележи, че по делото липсват дори косвени индиции ответницата да е клиент на топлинна енергия по облигационно правоотношение с ищеца в посоченото жилище въз основа на подадено от последната заявление за откриване на партида на нейно име при ищеца – тъкмо напротив - такова заявление е подадено от друго лице, което видно от представените по делото общи фактури, издадени от ищеца, е третирано като получател на услугата, респ. задължено лице, за доставена в имота топлинна енергия (л. 24-26). Изложеното се доказва и от приетите по делото документи, приложени от третото лице, в които именно В. А. В. е посочена като клиент и е подписала формулярите за отчет на 05.07.2021 г. и 09.06.2022 г., като липсват каквито и да било данни, свързващи ответницата с процесния имот. С оглед изложеното, предвид липсата на проведено от ищеца пълно и главно доказване, по делото не се установява наличие на право на собственост или на вещно или облигационно право за ответницата да ползва апартамента, поради което съобразно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ) 3 последната не се явява потребител на топлинна енергия в имота, респ. между нея и „.“ ЕАД не е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на топлинна енергия при общи условия (съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Следователно, претенцията на ищеца за стойност на доставена топлинна енергия и такса за дялово разпределение, основана на договорно правоотношение, е неоснователна. Доколкото главните искове са неоснователни, то неоснователни са и акцесорните претенции за мораторно обезщетение върху цената на топлинната енергия и таксата за дялово разпределение.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Разноски са направени само от ищеца, но при този изход на спора последните остават за негова сметка.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.” № ., срещу Н. А. Т. - Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „. I“, № ., ет. 6, офис 1, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 1220,59 лв., представляваща 1/2 част от главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот с абонатен номер ., представляващ ап. 12, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх.

Б, ет. 2, ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2023 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 186,08 лв., представляваща 1/2 част от лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 08.08.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, за сумата от 35,50 лв., представляваща 1/2 част от главница за извършена услуга „дялово разпределение на топлинна енергия“ за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 7,62 лв., представляваща 1/2 част от лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.08.2023 г. по гр.д. № 45885/2023 г. по описа на СРС, 51 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „.“ ЕАД – .“ ООД.

4

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5