Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 171 от 05.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 190/2023
Вид
Решение № 171
Подписан
05.05.2023
В сила
27.06.2024
Състав
Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Емил Любомиров Митев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000190 по описа за 2023 година

С решение № 386/22.12.2022 г. по т.д. № 1494 /2021 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Г. М. ЕГН ********** 150 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на 01.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата , както и да заплати на адв. М. Т. от АК - С.З. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 10 650 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт: 6 000 лв. - ДТ и 380 лв. – разноски за експертизи.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД, което го обжалва в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до пълния уважен размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.12.21 г. до окончателното плащане. Излагат се доводи за неправилно прилагане на принципа на справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение във връзка с конкретно доказаните вреди, претърпени от ищеца.

Иска се в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. бъде отхвърлена ведно със законните последици от това. Претендират се разноски.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от М. Г. М. срещу ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпило на 01.07.2020 г. ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил марка „М.“, с рег. № ******** - Р.Д.Р, за което МПС е била сключена с ответното „ЗАД ДБ: ЖЗ“ АД застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ по застрахователна полица № **/**/************, валидна към датата на ПТП.

Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на прекия причинител за нанесените на ищеца вреди, а именно: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите. Прието е, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество предвид наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за увреждащото МПС, което обстоятелство не е било спорно по делото. Прието е, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца, при което не е налице основание за намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

По отношение на горните изводи на първоинстанционния съд във въззивната жалба не се поддържат оплаквания. Същите касаят единствено размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като застрахователят счита, че същият е прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД и на конкретно доказаните по делото болки и страдания, претърпени от ищеца.

По делото е представена обемна медицинска документация и е прието заключение на СМЕ, в което същата е подробно обсъдена. От заключението се установява, че вследствие на процесното ПТП, като пряка и непосредствена последица, М. Г. М. е получил следните травматични увреждания :

- открита многофрагментна фрактура на ляво колянно капаче, представляваща средна телесна повреда, тежка травма, която нарушава екстензионния апарат на левия долен крайник - невъзможност за изправяне на крака в колянната става. Фактът, че фрактурата е открита, обяснява големия риск от замърсяване на травматичната рана върху капачето и създаване на условия за следтравменна или следоперативна инфекция. В конкретния случай счупването е лекувано оперативно и относителната анатомична репозиция е фиксирана с множество киршнерови игли и серклажни бримки. Тази травма представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но изискваща много продължителен период на лечение и също такъв период на функционална /дефектна подвижност на 2 коляното. При оперативно лечение тази травма изисква период на възстановяване 5-6 месеца.

- разкъсно контузна рана на лява мишница и предмишница- получена при самото ПТП – лека телесна повреда; лекувана е с щателно саниране, почистване, дезинфекциране, изрязване на нежизнени тъкани и хирургически затворена; представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но изискващо по - продължителен период на възстановяване от малките и сравнително чисти рани. Периодът на възстановяване е между 20 и 30 дни.

- многофрагментна фрактура на главичката на лявата лъчева кост - средна телесна увреда; обикновено се лекува оперативно, със секторна резекция, т.е.премахване на цялата главичка и част от стесняването шийката на лъчевата кост, което е избор на оператора, тъй като дори и да се извърши оперативна репозиция на малките фрагментчета, те много трудно биха могли да се фиксират с метални и синтези и средства и да възстановят функцията на тази част от костта. Тази част от лъчевата кост има отношение към въртеливите движения в лакътната става и при нейното премахване и заместването й с меки тъкани тези движения също се възстановяват; представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота и изискващо период на възстановяване, заедно с рехабилитацията, между 35 и 45 дни.

- счупване на средната фаланга на 5 пръст на лява ръкалека телесна повреда, лекувана консервативно само с мека имобилизационна превръзка, с период на възстановяване от 3-4 седмици.

- травматична увреда на перифарните нерви /лакътен и лъчев/ дистално от лакътната става, характеризираща се като брахиална плексопатия с наличие на аксонална дегенерация - тежка увреда; стволовата увреда на левия лъчев нерв и на някои от дисталните му разклонения, както и тежките промени на сетивните влакна на срединния нерв/н.медианус/ спадат към тежките и дълготрайни увреди на двигателните нерви; те не са опасни за живота на пострадалия, но независимо от използването на целия арсенал от медикаментозни, оперативни,физиотерапевтични методи, те винаги остават трайни дефекти /парези, парализи/ по мускулите, които се контролират от тези нерви. Тяхното лечение продължава с години и не е сигурен положителния резултат от него. Тези травматични увреждания характеризират медико биологичния признак на средни телесни увреждания с остатъчен патологичен дефицит.

- счупване на задната колона на ацетабуларната ямка на ЛТБС – средна телесна повреда, нарушава функцията на ставата, която е подложена на много висок риск от чести излизания на бедрената глава от ямката - луксация на ставата. Тази фрактура може да се лекува консервативно и оперативно. При множество травматични поражения и спазване на леглови режим това счупване е възможно да не се сподели анамнестично в острия 3 травматичен момент и по-късно при легловия режим да се прояви с нова силна болка и усет за „някакво изместване”, което се е случило и при Г. М. след отслабване на болковия синдром и започване на леки рехабилитационни раздвижвания в домашни условия той е усетил излизането на бедрената глава от тазовата ямка, при последващия преглед е споделил това с лекуващия ортопед и при направата на нова рентгенография е установена тази травма, когато е взето решение и за оперативното й лечение. Тази травма е неопасна за живота, но за дълъг период от време прави крайника нефункционален.

Периодът на възстановяване при така стеклите се обстоятелства и оперативно лечение е около 10-12 месеца.

- травматична луксация на ЛТБС – отделна травматична увреда с характеристики и период на възстановяване, идентични с предходната.

Всички описани травматични увреждания са се характеризирали с интензивни и продължителни болки, които са започнали още от острия момент на самото ПТП, продължили са през периода на предоперативна подготовка, ранния и късния следоперативен период, периода на рехабилитация, на постепенно прохождане с помощни и без помощни средства.

При проведен на 05.07.2022 г. личен преглед на ищеца вещото лице е установило множество дефицити във възможностите на движения на отделни стави и мускули на горния и долния ляв крайник. Констатирана е много бавна, несигурна, небалансирана походка с подпомагане с едно помощно средство - „канатка”. По отношение на лява колянна област и колянна става са констатирани множество раневи и оперативни белези/цикатрикси/ - сухи, зарастнали, но широки и в най-различни посоки като безразборна драсканица, силно ограничени движенията в колянната става: пасивната флексия - около 80 гр., а активната - 60-70 гр. при норма двете - 130 градуса/, болка при палпация върху капачето, крепитации при раздвижване на коляното, говорещи за напредване на артрозния процес в пателофеморалния сегмент на ставата /триенето между капачето и долната част на бедрото/. По отношение на лява тазобедрена област и става са констатирани два дълги белега от оперативни разрези по предно-латералната страна на областта от извършените операции в УМБАЛ-К** - С.З. и ортопедична клиника в Т., както и силно ограничени движения в ЛТБС. По отношение на лява лакътна и предмишнична област са констатирани множество белези - широки и в най-различен план и посока; в дисталната/долната/ част на лявата предмишница и върху основата на палеца - два оперативни белега от операции в Т. - транспозиция на мускул, който ще замести нефункциониращ, паретичен мускул. По отношение на средните фаланги на IV и V пръст на лявата ръка са констатирани по-тънки белези от рани получени при процесното ПТП. В хода на прегледа ищецът се оплакал от чести, почти ежедневни главоболия, от нарушения в паметта – забравяне, ежедневни болки в ЛТБС и ЛКС и лява пета, купирани с употреба на 4 аналгетици; оплаквания от сутрешна скованост и засилване на болките в травмираните стави при студено време.

Оплакванията от травмираните стави ще намаляват много бавно, и то по за няколко месеца след провеждане на физиопроцедури и балнеолечение и след това отново ще се засилват. След 10-15 години при такива травми обикновено се очаква хронифициране на болковите и артрозните дегенеративни промени, задълбочаването им и появата на нужда от чести лечебни мероприятия.

Вследствие на множеството травми с различна локализация, ищецът е получил и множество раневи белези/цикатрикси/, хаотично разположени по лявата лакътно - предмишнична област, лявата колянна област, лявата длан и пръсти и 2 оперативни белега по предно латералната страна на лявата тазобедрена област.

Нормалният възстановителен период за уврежданията, които ищецът е получил при процесното ПТП, в конкретния случай се припокриват с реалния. Повечето от травмите са комплицирани, а оттам и възстановителният им период не може да бъде стандартен, а е индивидуален.

Фактът, че се касае за политравма /множество травми с различна локализация/ допълнително усложнява лечебния процес, забавя го и пречи дори на рехабилитационните мероприятия да протичат планирано.

Уврежданията на лявата ръка не позволяват използването на две помощни средства. Това забавя възможността за изправяне до седеж от легнало положение. Също затруднява изправянето от седнало положение до прав седеж. Раздвижването на ставите на долния крайник във водна среда/басейн/ може да се извършва само при здрави горни крайници. Рехабилитиращият трябва да се държи за парапети, докато раздвижва крака. Множеството травматични и оперативни рани зарастват по различно време/ за различен период. Някои от тях в конкретния случай са секретирали по-продължително време. Всички тези условности и обстоятелства са забавяли възстановителния процес. От медицинските документи и амбулаторни листи, представени към съдебната документация е видно, че М. М. е провел множество рехабилитационни и физиотерапевтични курсове на лечение в П. б.. При всички тях предварително и след това е оценяван рехабилитационния потенциал и актуалния статус. Прави впечатление, че успехът в раздвижването е течал много бавно. Причина за това е отново множествената локализация на травмите и тяхното различно естество - костно, ставно, мекотъканно- мускулно, неврологично, Имайки в предвид всички описани обстоятелства може да се заключи, че при травмите с множествени локализации при едно лице, не може да се говори за „нормален възстановителен период”. Всеки период е нормален, но той не е равен на найдългия период на възстановяване /на най-тежката травма/, а е доста по-дълъг от него, защото е зависим от много обстоятелства, описани малко по-горе.