Определение № 1303 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1303 гр. София, 17.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901902 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) срещу решение № 257 от 20.04.2023г. по в.т.д. № 92/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 123 от 19.11.2022г. по т.д. № 96/2022г. на Окръжен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение са уважени предявените от „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу касатора искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване дължимост на сумата от 21 285. 04 лева цена с ДДС за предоставени мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа за брой дни в месеца за времето от 01.03.2020г. до 31.12.2021г. с място на потребление обект „Оранжерия“ в гр. Петрич, местност „Амушева лъка“, клиентски номер 110000110047, при предоставена мощност 1300 квт, със законната лихва за забава от датата на исковата молба, както и 1 823. 22 лева изтекли лихви от 11.04.2020г. до 17.01.2022г.

Касаторът намира въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за 1 неговата отмяна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че не се е установило от представените доказателства касаторът да е поискал прекратяване на договорните отношения с доставчика на електрическа енергия по реда на действалите общи условия, нито да е поискал прехвърляне на откритата партида на трето лице. С представените по делото декларациисъгласие се установява, че дружеството е предприело всички нужни действия.

Поискано е било прехвърляне на партидата. Представено е било и писмо от „Подгорие 13“ ООД. Тези доказателства неправилно са били игнорирани.

Въззивният съд изобщо не е обсъдил възражението на дружеството, че по отношение на него е било открито производство по несъстоятелност и със същото решение е била прекратена търговската му дейност и дружеството е било обявено в несъстоятелност. Дружеството е било в невъзможност да изпълнява задълженията си по процесния договор, а именно от 01.03.2020г. до 31.12.2021г. Игнорирайки изложените факти, апелативният съд е достигнал до превратния извод за недоказаност на твърденията на дружеството, че обвързващите страните договорни отношения са били прекратени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната и незадължителната практика на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Следва ли въззивният съд, като съд по същество на спора, да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 2

09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 7 от 08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 57 от 19.05.2017г. по гр.д. № 3457/2016г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.

2. При прекратяване дейността на дружеството при обявяване на несъстоятелност, прекратяват ли се договорните правоотношения по силата на закона поради невъзможност на несъстоятелния длъжник да изпълнява поетите задължения?

Касаторът се позовава на решение № 190 от 02.07.2012г. по гр.д. № 1451/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Счита въпросът и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата „Електрохолд Продажби“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Венцислава С., синдик на несъстоятелното дружество, не е дала становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

3

За да постанови решението си и потвърди дължимост на сумата от 21 285. 04 лева на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, цена с ДДС за поддръжка на електроразпределителната мрежа в готовност за осигуряване заявена от касатора – клиент мощност, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 14300122 от 01.01.2007г. с допълнително споразумение от 08.02.2007г. към него, сключени между касатора и „ЧЕЗ Електро България“ АД, на когото ищецът е правоприемник. Към договора са били приложими Общи условия. Съгласно договора е бил присъединен обект „Оранжерия“ в гр. Петрич, местност „Амушева лъка“, клиентски номер 110000110047. С решение № 860 от 20.02.2019г. по т.д. н. № 252/2016г. на Окръжен съд - Благоевград по отношение на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е било отрито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, като на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ със същото решение дружеството е било обявено в несъстоятелност и дейността на предприятието му е била прекратена. Решението е било обявено в търговския регистър на 21.02.2019г. Въпреки откритото производство по несъстоятелност в процесния период от 01.03.2020г. до 31.12.2021г. обектът „Оранжерия“ е останал присъединен към електроразпределителната мрежа и е имало достъп до мрежата, макар да не е била консумирана електрическа енергия. За предоставените услуги на стойност 21 285. 04 лева с ДДС от доставчика са били издадени 22 броя данъчни фактури, осчетоводени и включени в дневниците за продажби с внасяне на начисления ДДС.

Вземанията за сумите по фактурите, със законните лихви за забава, са били предявени в производството по несъстоятелност по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, включени в списък на синдика на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 09.02.2022г., като подаденото от ищеца – кредитор възражение по чл. 690 от ТЗ е било оставена без уважение съгласно определение от 11.04.2022г. на съда по несъстоятелността, обявено в търговския регистър на 14.04.2022г. Исковете по делото са били предявени в рамките на преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ и, според въззвния съд, са допустими.

По същество, също според въззвния съд, исковете са и основателни. Въз основа на договор между страните е бил осигурен достъп на мощност 1300 4 квт на абоната до мрежата. Ищцовото дружество е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ и продава електрическа енергия при публично известни общи условия. На основание договорната обвързаност между страните при продавача е била открита партида на купувача, даден е бил клиентски номер и собственият му стопански обект е бил присъединен/свързан към електроразпределителната мрежа. Претендираната сума е дължима и съгласно чл. 28, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия в редакцията, действала към процесния период.

На направеното във въззивната жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД възражение, че между страните не е бил сключен договор, по силата на който да се дължи плащане на услугите, от въззивния съд е било отговорено, че то е неоснователно. Такъв договор е бил сключен през 2007г. За неоснователно е било прието и възражението, че договорът е бил прекратен с изтичането на уговорен в него срок. Договорът от 2007г. между страните не е бил уговорен като срочен. Отречено е било и че от касатора – ответник са били предприети действия по прекратяване на договора след извършена продажба на недвижим имот, както също е било поддържано във въззивната жалба. Действително е била извършена продажба на имот на дружеството „Подгорие 2013“ ЕООД, както и е била подадена декларация – съгласие вх.

№ 1014021324 от 31.07.2015г., съдържаща искане партидата за ток относно клиентски номер 1100001110047, водеща се на името на касатора, да бъде прехвърлена на „Подгорие 2013“ ЕООД, но това е било преди продажбата на имота. Не са били спазени изискванията на чл. 47 и чл. 48 от Общите условия - желание за прекратяване на договора и уговаряне на дата и час, на която да присъстват и двете страни за отчитане на използваната електроенергия и прекъсване на електроснабдяването. Същевременно не се е установявало представената по делото молба от купувача на имота „Подгорие 2013“ ЕООД да е достигала до ищцовото дружество.

В първоинстанционното производство от касатора е било направено възражение, че считано от 20.02.2019г. дейността на дружеството е била прекратена, поради което договорът за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност се е прекратил по силата на закона по смисъла на чл. 89 от ЗЗД, доколкото „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е било в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора. Във 5 въззивната жалба на касатора не са били изложени съображения във връзка с откритото по отношение на дружеството производство по несъстоятелност.

Не са били правени и оплаквания във връзка с изводите на първоинстанционния съд по тези обстоятелства. По това възражение в решението на въззивния съд не е имало произнасяне.

При тези установени обстоятелства първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, в контекста на заявеното в касационната жалба, че не са били съобразени представени от дружеството доказателства и обсъдено значението на обявяването му в несъстоятелност и преустановяване дейността на предприятието му, са въпроси от значение за изхода на делото (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия

ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал.