Определение № 3150 от 20.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3150 гр. София, 20.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20231000503358 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 –чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 7561 от 28.11.2023 г. по входящия регистър на Окръжен съд Враца, подадена от ищците, чрез техния процесуален представител адв. Й. Д. от САК срещу определение № 301 от 26.10.2023 г., постановено по т.д. № 132/2021 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Окръжен съд Враца.

Първоинстанционният Окръжен съд Враца с обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е допълнил определението, с което е прекратено производството по делото, поради оттегляне на предявените искове / чл.232 от ГПК / и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е осъдил ищците да заплатят на ответника направените в първата инстанция деловодни разноски.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, като твърди, че ответникът не е доказал реално направени 1 деловодни разноски и заплащането на ДДС.

Моли да се отмени атакуваното определение и вместо това да се отхвърли молбата за допълване на прекратителното определение за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът „Бул Инс“ АД в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подал отговор и изразил становище за неоснователността на частната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на частните жалбоподатели, установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

От материалите по делото се установява, че Л. М. А. и В. П. А. са предявили против „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, всеки един с цена от 200 000 лева и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът е бил представляван по образуваното т.д. № 132/2021 г. от адв. М. Г. от САК с пълномощно, приложено на л.72, който от своя страна е преупълномощил адв. А. И. от САК с пълномощно приложено на л. 73.

Ответникът „Бул Инс“ АД с сключил два договора за правна помощ и съдействие с адв. Г., приложени на л. 157 и л. 158, в които е посочел, че е договорил и заплатил за защитата по всеки един от преките искове сумата от 6 720 лева с начислен ДДС.

Представено е писмо доказателство за регистрацията на адв. Г. по ЗДДС – л. 159.

2

В хода на съдебното производство е починал първоначалния ищец В. П.

А. и по реда на чл. 227 от ГПК са конституирани неговите наследници..

Производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК, след като ищците са оттеглили предявените искове.

Ответникът с писмена молба е поискал допълване на определението, с което е прекратено производството по делото и поискал да се присъдят дължимите се на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК деловодни разноски.

Първоинстанционният съд с определението, предмет на настоящата въззивна проверка се е съобразил с направеното от ищците възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като го е свел до минималните размери, предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като е осъдил ищците общо да заплатят на ответника дължимите се разноски вместо да посочи дължимите се такива от всеки един от ищците.

При посочените данни частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е инициирано от ищците, по което ответникът е бил надлежно представляван и е представил писмени доказателства за реално направени деловодни разноски, съобразени със защитата по исковете на всеки един от ищците.

Разноските са сведени до нормативно установените минимални размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС, предвид регистрацията на процесуалния представител на ответника по ЗДДС, поради което са налице правопораждащите факти за осъществяване на отговорността на ищците за разноски.

Ето защо следва да се потвърди атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

3

Платените парични суми по всеки един от договорите за правна помощ и съдействие не надвишават сумата от 10 000 лева, установена като максимално допустима със Закона за ограничаване на плащанията в брой.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 301 от 26.10.2023 г., постановено по т.д. № 132/2021 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Окръжен съд Враца.

Определението може да се обжалва от страните с частна касационна жалба пред ВКС на Р. България в едноседмичен срок от връчването, като се представят две бележки за заплатена държавна такса от 15 лева, съобразно ищците, предявили /заместили първоначалния ищец/ преките искове.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4