Решение № 260320 от 12.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№……....………./……....……….2020г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ

НЕДЕЛЧЕВА мл. с. НАСУФ

ИСМАЛ при секретаря

Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело

№ 1021 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 18117/02.03.2020 г., депозирана от С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. С.А., срещу

Решение № 702 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17550/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 7-ми съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, действащ чрез адв. Л.М. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че въззивникът-ищец не дължи на въззиваемия-ответник сумата от 3919.13 лева, представляваща стойност на ел. енергия, начислена след извършена корекция за минал период от 12.08.2016 г. до 14.06.2019 г. за обект на потребление, находящ се в *** с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/20.09.2019г.

Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно спазването на процедурата по извършване на корекцията по чл. 55 от ПИКЕЕ. Сочи се, че не са спазени правилата, обективирани в чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ, доколкото съставеният протокол от проверката не е изпратен на потребителя в седмодневния срок от съставянето, а едва на 20.09.2019 г. Твърди, се че е нарушена и разпоредбата на чл. 33 вр. чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй като електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си да обслужва процесната измервателна система и да състави досие на същата. Излага се още, че процесното количество ел. енергия е измерено по тарифа, която не е избрана от потребителя, съобразно чл. 11 от ПИКЕЕ. Сочи се, че процесната корекция е в разрез и с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ, чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.04.2014 г. и чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, доколкото в конкретния случай претенцията е за заплащане стойността на ел. енергия натрупана в скрит, невизуализиран на дисплея на електромера регистър, т.е. възможността потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия и за цената, която дължи за нея е възпрепятствана. Твърди се, че не е доказано по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че процесното количество електроенергия е реално доставено и консумирано в обекта на потребление на въззивника след монтажа на СТИ, както и на наличието на неправомерна намеса в софтуера на СТИ. Въззивникът сочи още, че в настоящия случай не могат да се приложат и общите условия на дружеството-оператор, доколкото същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, т 6 и т. 18 от ЗЗП, което обуславя тяхната нищожност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В отговора въззиваемият излага подробни доводи, с които оспорва горепосочените възражения на въззивника досежно неправилността на изводите на първоинстанционния съд за съществуването на годно правно основание за начисляването на процесната сума в резултат на извършената едностранна корекционна процедура, като сочи, че оплакванията на въззивника в тази насока са несъстоятелни, поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 17195/29.06.2020 г. поддържа въззивната жалба, моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Л.М. поддържа отговора на въззивната жалба, моли за присъждане на сторените разноски и обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на

Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 17550 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от С.Й.Д. против „Електроразпределение

Север“

АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3919.13 лева, представляваща стойност на ел. енергия, начислена след извършена корекция за минал период от 12.08.2016 г. до 14.06.2019 г. за обект на потребление, находящ се в *** с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/20.09.2019г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 06.11.2019г. при извършена проверка на задълженията си за потребена ел.енергия в имота си на адрес ***, установил наличие на процесното задължение. Твърди, че не е потребявал такова количество ел.енергия, поради което и на 09.10.2019г. депозирал възражение до ответника. На 15.10.2019г. му била предоставена процесната фактура и други документи към нея, от което установил, че задължение е по извършена корекция на сметката му за периода 12.08.2016г. до 14.06.2019г. Оспорва да дължи така начисленото му служебно задължение, като твърди, че такова количество ел. енергия не е потребявал. Сочи извършената корекция да е лишена от основание, вкл. предвид отмяната на ПИКЕЕ. Твърди, че проверката е извършена в негово отсъствие, с което е нарушено правото му да се увери в коректността на действията на служителите на ответното дружество. Отделно от това сочи, че поддържането на техническата изправност на СТИ е задължение на ответника. Ако и да е налице неточно измерване на ел. енергия от СТИ, това не давало основание потребителят да бъде ощетяван. Оспорва изготвения констативен протокол от проверката и твърди, че той не е подписан от него или негов представител, поради което и констатациите в него не го обвързват. Твърди, че проверката на невизуализиран регистър само чрез специален софтуер е в пряко нарушение на чл. 10 ПИКЕЕ, тъй като като потребител е лишен от възможността за контрол върху показанията на СТИ. Отчетът по незаявена от него тарифа бил в нарушение и на чл. 11 ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 ЗЕ. Твърди и че стойността на това количество ел. енергия е некоректно определена предвид настъпилите промени в цената на ел.енергията за периода и начисляването на повече количества за периодите, в които тя е била по-висока. Липсвали и данни в кой часови диапазон е натрупвано това количество. Сочи и че ответното дружество няма правомощия по извършване на проверки и търговия с ел. енергия. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че ищецът се явява потребител на ел. енергия в сочения обект на потребление. Твърди, че е налично правно основание за извършване на корекцията, тъй като същата е извършена по реда на ПИКЕЕ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019г. Твърди, че в Правилата липсва разписано изискване проверката да се извършва единствено в присъствието на абоната или негов представител. В чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ е регламентирано, че при отсъствие на абоната или представител, респ. отказ от тяхна страна да подпишат протокола, протоколът се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е негов служител. В съответствие с чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ на 20.09.2019г. на абоната е бил изпратен КП и същият е бил уведомен за извършената проверка. Твърди, че именно в изпълнение на задълженията по чл. 45 ПИКЕЕ за извършване на проверки на СТИ е била извършена и настоящата. Счита, че неправомерното въздействие върху схемата на измерване не е нужно да е пряк резултат от поведението на самия потребител и съотв. последното не е елемент от фактическия състав на правото за извършване на корекция. Оспорва да не е изпълнил задължението си по чл. 10 ПИКЕЕ, тъй като за него липсва вменено задължение да осигурява възможност за контрол на невизуализирани регистри. Посочва, че в случая началният момент на периода е денят следващ монтажа на СТИ 11.08.2016г. и крайният датата на констатиране на вмешателството съгласно чл. 55 ПИКЕЕ.

Посочва,че остойностяването е извършено съгл. чл. 56 ПИКЕЕ, поради което и часовият диапазон на натрупване в невизуализирания регистър е без значение. Не оспорва, че няма лиценз за продажба на ел.енергия. Правото му да извършва корекции произтичало от разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ. Твърди, че в случая количество ел. енергия е начислено на основание чл. 47 ПИКЕЕ. С ищеца са в договорни отношения с предмет пренос и достъп на ел.енергия през електроразпределителните мрежи. На 14.06.2019г. е извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол № 1105776, подписан от свидетел. При проверката е установено, че липсва пломба на вратата на ГРТ, в което е монтирано СТИ. Извършено е софтуерното четене и е установено, че в регистър 1.8.3 са записани показания от 21961кВтч. Снети са били показанията на СТИ по регистри 1.8.1- 2247кВтч, 1.8.2- 10834кВтч и 1.8.0- 35043кВтч.

Процесното СТИ е било демонтирано и изпратено на БИМ за експертиза. Такава е била извършена от ГД МИУ, РО- Русе и е изготвен протокол № 1770/11.09.2019г., в което е документирано, че при софтуерното четене е установена нерегламентирана външна намеса в тарифната схема и преминала ел. енергия по тарифа 15.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Установеното количество ел. енергия по тарифа 1.8.3 се твърди, че не е било отчетено при редовните месечни отчети, но е било отчитано точно от СТИ. Въз основа на становище от 19.09.2019г. по сметката на абоната е начислено допълнително количество от 21961кВтч. и за неговото остойностяване е издадена въпросната фактура. Твърди, това количество ел. енергия не представлява служебно начислено, а реално доставено, потребено, измерено от СТИ, но неотчетено при ежемесечните отчети. Преизчислените количества са били фактурирани по действаща за периода прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологични разходи, определена от КЕВР. Тази ел. енергия е била вече отчетена от мрежовия оператор като технологичен разход, доколкото е била закупена от него за технологичен разход, което обосновава и плащането й от абоната именно на него. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 11.09.2019 г. служители на „Електроразпределение

Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021666901407 на обект на ищеца С.Й.Д.,***, в присъствието на свидетеля Е.Д.– в отсъствието на потребителя-ищец. Електромерът е демонтиран, пломбиран с №

507136 и е изпратен за проверка в БИМ. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1105776, който е подписан от служителите и свидетеля.