Решение № 1730 от 17.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1730 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110202835 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Б.Е.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ****, представлявано от изпълнителния директор Х.Т. и прокуриста Б.М., чрез юрк. ЗДР. Д., срещу наказателно постановление № 20/11.02.2022 г., издадено от ВПД Началник на ГПУСофия към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т.

1 ЗЧРБ. За същото на основание чл. 51 ЗЧРБ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

В жалбата се сочат допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се, че в АУАН и НП не са посочени законовите норми, които се твърди да са нарушени, което препятствало право на защита на санкционираното лице. Конкретно, по отношение нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се застъпва, че касае физически лица, при което е неотносима към осъществяваната от превозвача дейност, а по отношение чл. 20, ал.

1, т. 1 ЗЧРБ се поддържа, че е бланкетна, и е следвало да бъде запълнена с конкретна диспозиция на друга норма, с оглед възможността на дружеството да разбере какво конкретно му се вменява в отговорност. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като се поддържа, че превозвачът не е имал задължението да извърши проверка на документите за пътуване на конкретно посочения в АУАН и НП пътник, тъй като осъщественият полет бил „вътрешен“ за държавите-членки на ЕС. По изложените съображения се прави искане НП да бъде отменено.

1

За проведеното на 11.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. „Б.Е.” АД не изпраща процесуален представител, а въззиваемата страна се представлява от юрк. Н., която в дадения ход по същество моли НП да бъде потвърдено като материалноправно и процесуалноправно законосъобразно. Обръща внимание, че Република България не е страна по Шенгенското споразумение, предвид което не прилага Регламент /ЕС/ 2016/399, и се явява външна граница за държавите по Регламента. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Н а 24.11.2021 г. авиокомпания „Б.Е.” АД осъществила полет № ******* от Ф. за София, с който превозила лицето ***, роден на*********г., гражданин на Венецуела, притежаващ паспорт № ********, издаден на ******** г., със срок на валидност до *********г. На същата дата около 17:30 ч., при осъществяване на гранична проверка на ГКПП Аерогара София на пристигащите пътници от цитирания полет, свидетелката Д.И.-М., командир на отделение при ГКПП Аерогара София, установила, че посоченият пътник бил превозен до Република България без валиден документ за пътуване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ или чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент /ЕС/ 2016/399, като превозвачът „Б.Е.“ АД, преди да извърши услугата по превозването му, не бил проверил документите за пътуване, и въпреки липсата на валиден такъв, му бил издал превозни документи - билет и бордна карта.

*** не бил допуснат да влезе в Република България, като бил съставен отказ за влизане в страната на чужденец с № 483/24.11.2021 г. на основание чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ. Свид. Д.И.-М. съставила докладна записка до ВПД Началник ГПУ София, в която описала обстоятелствата по случая.

До изпълнителния директор на „Б.Е.” АД била изпратена покана рег. № 81770065/12.01.2022 г. за съставяне на АУАН за нарушение по чл. 20 ЗЧРБ, която била получена в деловодството на „Б.Е.” АД на 19.01.2022 г. от А. И. Т., упълномощена да представлява дружеството пред РД „Гранична полиция - Аерогара София“, с право да получава актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления.

На 27.01.2022 г., в присъствието на г-жа Т., свид. И.-М. съставила срещу „Б.Е.“ АД АУАН № 15/27.01.2022 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата относно извършеното и констатирано на 24.11.2021 г. нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. АУАН бил предявен и връчен на Т., която като възражение вписала, че го намира за незаконосъобразен и моли административнонаказателното производство да бъде прекратено.

2

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация съобразно чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, ВПД Началник на ГПУ София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР издал срещу „Б.Е.” АД, в качеството на превозвач, атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 51 ЗЧРБ му наложил имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Д.И.-М. и И.К., и писмени - докладна записка до ВПД Началник ГПУ София; отказ № 483 за влизане в Република България; покана рег. № 817700-65/12.01.2022 г. за съставяне на АУАН; докладна записка рег. № 8177р2406/28.01.2022 г.; покана рег. № 8177р-384/14.02.2022 г.; извлечение от ТР относно актуално състояние на „Б.Е.“ АД; заповед № 3282з-964/09.04.2020 г.; заповед № 8121к10288/17.09.2021 г.; заповед № 8121з-378/06.04.2020 г.; пълномощно изх. № 047- I2342/07.04.2014 г.; пълномощно изх. № 047-I-2343/07.04.2014 г.

Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за относими към предмета на доказване и допринасящи за правилното му изясняване.

Посредством показанията на свидетелите И. и К. се изясняват в пълнота обстоятелствата по извършената гранична проверка, при която било установено, че лицето *** не разполагал с валиден документ за пътуване - паспорт или друг документ, с който да влезе в Република България. Съдът се довери на изложеното от свидетелите, преценявайки го като обективно, последователно и в корелация с писмените доказателства, които също кредитира, и които безпротиворечиво установяват съответните обстоятелства.

Материалната компетентност на свид. И. по съставянето на АУАН и компетентността на ВПД Началник на ГПУ София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР по издаване на НП, следват съгласно правомощията, предоставени им по силата на заповед № 3282з964/09.04.2020 г., заповед № 8121к-10288/17.09.2021 г. и заповед № 8121з-378/06.04.2020 г.

Въз основа представените пълномощни изх. № 047-I-2342/07.04.2014 г. и изх. № 047- I2343/07.04.2014 г. е изводима представителната власт на лицата, получили АУАН и НП, по отношение на „Б.Е.“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН . Налице е редовна процедура по съставянето и връчването им на надлежно упълномощени представители на дружеството-жалбоподател.

И двата акта отговарят съответно на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.

3

6 ЗАНН - съдържат конкретно описание на нарушението, мястото и времето на извършването му, и дадената правна квалификация. Обстоятелствата при извършването му са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е корелация между фактическото описание и правната квалификация, като доводите в обратна насока не могат да бъдат споделени.

Поради това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили съставените АУАН и НП или да са нарушили правото на защита на дружествотожалбоподател, с което да налагат отмяната на санкционния акт на формално основание.

Атакуваното наказателно постановление е и матералноправно законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ постановява, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧБР от друга страна предвижда, че чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.

В случая от доказателствата по делото се изясни безспорно, че на 24.11.2021 г. авиокомпания „Б.Е.” АД е осъществила полет № *******от Ф. за София, с който превозила лицето ***, роден на ************* г., гражданин на Венецуела, който не притежавал валиден документ за пътуване. Безспорно е и че това не е било установено от превозвача, преди да извърши услугата по превоза и преди бъдат издаденш превозни документи - билет и бордна карта. Същевременно цитираното лице е следвало да притежава валиден документ за пътуване, тъй като за него са важали изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като не са били налице изключенията по чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент /ЕС/ 2016/399.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 3 ДР на ЗЧРБ , „паспорт или заместващ го документ за пътуване“ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза, и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. В случая срокът на валидност на паспорта на лицето е бил изтекъл.

Хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент /ЕС/ 2016/399 на Съвета /25/ - пътникът да притежава валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, с 4 изключение на случаите, когато притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, също не се констатира, доколкото Република България , макар да е член на Европейския съюз, не е част от Шенгенското пространство, поради което няма вътрешна граница с другите държави в него. Чл. 1, § 1 на Регламент № 539/2001 г. въвежда изискване за гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в Приложение I, да притежават виза при преминаване на външните граници на държавитечленки. В § 2 е указано, че граждани на трети страни, включени в списъка в приложение II, са освободени от изискването по § 1 при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180 дневен период, какъвто не е настоящият случай.

Предвид това еднозначно следва изводът, че превозвачът е бил длъжен да извърши проверка на пътника дали притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, преди да издаде превозни документи - билет и бордна карта. Като не е осъществило тази проверка, „Б.Е.“ АД от обективна страна е осъществило състава на нарушението на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Субективната му съставомерност се призумира, предвид безвиновния характер на отговорността на юридическите лица.