Решение № 2354 от 02.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, ............2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар К.Г., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1679 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „Б.П.” АД против Р. Б., представлявана от М.на Ф., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Ищецът твърди, че през периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г. произвеждал енергия от възобновяеми източници. По силата на сключен договор с „ЕВН Б. Е.” ЕАД продавал произведената енергия от възобновяеми източници по преференциална цена. В началото на 2014г. с параграф 6, т. 2 и 3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2014г. били създадени чл. 35а – 35в и чл. 73 от ЗЕВИ. Чрез цитираните правни норми била въведена такса от 20 %, с която били облагани приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. През периода 01.01.2014 г. - 10.08.2018 г. ищецът заплатил такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в размер общо на 254 471.19 лв. С решение по дело №1/2014г. на Конституционния съд били обявени за противоконнституционни измененията на ЗЕВИ, които уреждали таксата от 20 %. Ищецът счита, че таксата, която е заплатил за процесния период е била недължима, тъй като цитираните разпоредби на чл.35а – чл.35в и чл.73 от ЗЕВИ противоречали на Конституцията още от датата на приемането им. Таксата за производство на електрическа енергия била лишена от основание, тъй като ищецът не бил ползвал услуга, нито бил предизвикал действие на държавен орган в своя полза, за да дължи заплащане на такса. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 254 471.19 лв., представляваща удържана такса от 20 % за производство на електрическа енергия за периоа 01.01.2014г.-10.08.2014г., ведно със законната лихва от 10.02.2016г. до окончателното изплащане. В случай, че съдът не уважи предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, моли да бъде разгледан иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от Д.. Ищецът твърди, че държавен орган – Народното събрание, приело цитираните разпоредби в ЗЕВИ, които противоречали на Конституцията. Съгласно чл.22, ал.4 от ЗКС, правоотношенията, породени по време на действие на противоконституционните разпоредби, следвало да бъдат преуредени от Народното събрание, но същото не изпълнило задължението си да приеме нормативен акт, с който да уреди отношенията. Поведението на народните представители, които приели цитираните разпоредби и не преуредили правните последици след решението на Конституционния съд, било противоправно и причинило вреди на ищеца, изразили се в заплащане на такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г-.10.08.2014г. в размер на 254 471.19 лв. Поради изложените доводи, при условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за причинените от Д. вреди в размер на 254 471.19лв., ведно със законната лихва от 10.02.2016г. до окончателното изплащане.

Ответната страна – Д./Р.

Б./, представлявана отМ.на Ф., оспорва предявените искове. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД поддържа следните възражения: нормите на чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ били обявени за противоконституционни с решение на Конституционния съд от 31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г., което имало действие за в бъдеще, поради което цитираните разпоредби били част от обективното право до влизането в сила на решението на КС; ищецът не бил отправил покана до ответника да възстанови процесните такси; оспорва размера на иска. По отношение на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД ищецът поддържа следните възражения: Д. не била възложител на работа по отношение на Народното събрание, тъй като съгласно чл.62 от Конституцията, Народното събрание осъществявало законодателна власт и упражнявало парламентарен контрол, но законодателната инициатива, съгласно чл.84, т.1 от Конституцията, била предоставена на отделните народни представители; не било допуснато нарушение на закона, тъй като таксите за процесния период били събрани на валидно правно основание; Народното събрание не било проявило бездействие при изпълнение на задължението да уреди правните последици от противоконституционен акт, тъй като при обявяване на нормите за противоконституционни не били възникнали последици, изискващи приемането на акт по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционния съд/ЗКС/; хипотезата на чл.22, ал.4 от

ЗКС не се отнасяла до отношения, които са се развили и са приключили в периода от приемането на закона до обявяването му за противоконституционен; единствено в дискрецията на законодателния орган било да извърши преценка дали са възникнали последици, които се нуждаят от преуреждане, съществуват ли висящи правоотношения, които се нуждаят от допълнителна регулация; оспорва да е причинена вреда; оспорва наличието на причинно-следствена връзка; в отговора се поддържа становището, че не може да бъде установена вина, тъй като Народното събрание представлявало колективен орган от една страна, а от друга страна, законодателната инициатива принадлежала на други правни субекти – отделните народни представители и Министерския съвет; оспорва размера на иска. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД: За да бъде уважен предявеният иск, трябва да е осъществен следният ФС: 1/ответникът да е получил някакво имуществено благо; 2/това имуществено благо да му е предоставено от ищеца; 3/имущественото благо да е получено без основание.

Страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че ищецът през периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г. е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Между ищеца в качеството на производител и „ЕВН Б. Е.” ЕАД в качеството на купувач е сключен договор № 839/14.08.2012г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител. По силата на договора ищецът произвежда електрическа енергия чрез фотоволтаична електрическа централа, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество прозведена и доставена от производителя активна електрическа енергия от възобновяеми електрически източници, за което има издадена гаранция за произход, съгласно чл.3 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г. С параграф 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2014г./отм/ се създава нов член 35а, ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на които за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса от 20 %.

С решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд разпоредбите на § 6, т. 2 и т. 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.(ДВ, бр.109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл.

35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници са обявени за противоконституционни.

Решенията на Конституционния съд влизат в сила три дни след обнародването, съгласно чл.14, ал.3 от Закона законституционния съд. В конкретния случай решението е обнародвано в ДВ, бр.65/06.08.2014г., поради което е влязло в сила на 10.08.2014г. Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията, неговото действие е занапред. Следователно, до 10.08.2014г. разпоредбите, с които е определена такса от 20 %, са част от действащия закон и са задължителни за неговите адресати.

От основното и допълнително заключение на счетоводната експертиза, които съдът приема и представените по делото фактури се установява, че през периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г. за произведената и продадена електрическа енергия от ищеца е удържана такса от 20 % по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в размер общо на 254 471.20 лв., която сума е преведена по сметка на КЕВР от „ЕВН Б. Е.” ЕАД, а КЕВР е превела сумата към държавния бюджет. След датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд – 10.08.2014г., ищецът е издал фактури №31/31.08.2014г., 32/31.08.2014г. и № 33/31.08.2014г., по които е удържана такса в размер общо на 13 275.27 лв./таблица към т.3 от констативната част на основното заключение и таблица към т.3 от констативната част на допълнителното заключение/. Таксата за м.08.2014г. е преведена от „ЕВН Б. Е.” ЕАД по сметка на КЕВР на 15.10.2014г. заедно с такса за м.07.2018г. в размер на 48 034.59лв., които такси са преведени впоследствие по сметка на държавния бюджет.

Спорен въпрос е дали съществува основание за събирането на таксата от ответника.

Ищецът поддържа становището, че, макар уредбата на таксата по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ да е обявена за противоконституционна на 10.08.2014г., тя е била протиковоконституционна още към датата на приемането на цитираните норми и в този смисъл не е имало основание за събиране на таксата през периода 01.01.2014г.

- 10.08.2014г. Ответната страна оспорва твърденията на ищеца, като се позовава на чл.151, ал.2 от Конституцията

Съдът намира изложените от ищеца доводи за неоснователни за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. Текстът на чл.151, ал.2 от Конституцията е пределно ясен и не се нуждае от тълкуване. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението на Конституционния съд в сила, т.е неговото действие е единствено занапред. По този начин се гарантира стабилитет на закона, дори и при наличието на порок в него. Целта е да се постигне правна сигурност и да не бъдат накърнени права, които вече са придобити при действието на нормативния акт до датата на установяване на неговата противоконституционност. Тъй като чл. 35а от ЗЕВИ е обявен за противоконституционен едва на 10.08.2014г., за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. същият е пораждал действие и в този смисъл таксата, събрана от ищеца за периода м.януари 2014г. до м.юли 2014г. не е получена без основание.

По отношение на таксата за м.август 2014г. се установява от допълнителното заключение на счетоводната експертиза, че е определена към 31.08.2014г. и е на стойност 13 275.27лв.

Тази такса е преведена от „ЕВН Б. Е.” ЕАД по сметка на КЕВР на 15.10.2014г. Единствено таксата за м.08.2014г. е получена без основание, тъй като считано от 10.08.2014г. чл.35 а от ЗЕВИ е обявен за противоконституционен, поради което искът в частта за сумата от 13 275.27лв. е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 254 471.19 лв., следва да бъде отхвърлен.

По предявения евентуален иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията на Р. Б.:

Ищецът основава иска си на твърдения за причинени имуществени вреди от нарушения на Конституцията и на правото на Европейския съюз, допуснати от държавен орган – Народното събрание на Р. Б.. Съгласно чл. 7 от Конституцията, Д. отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Част от хипотезите за отговорността на Д. за вреди са уредени в специалния ЗОДОВ, който в чл. 1 и чл.2 разграничава основанията за отговорност, според вида на извършваната дейност. Когато отговорността на Д. не може да бъде реализирана по ЗОДОВ/специалния закон, уреждащ отговорността на Д., при участие в процеса на съответните държавни органи, като нейни процесуални субституиенти/, отговорността за вреди се реализира по чл. 49 от ЗЗД./решение № 133 от 29.06.2016г. по гр.д. № 5002/2014г. на ВКС, трето гр. отделение/.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго.

За да бъде уважен предявеният иск, трябва да е осъществен следният ФС: 1/правоотношение по възлагане на работа; 2/осъществен ФС по чл.45 от ЗЗД от ФЛ – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3/вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работатата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко сързани с нея/така ППВД № 9/1996г./. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното / чл.45, ал.2 от ЗЗД/.

Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7248ade2-a5b9-4867-9f8c-c5c591af8eb9