Решение № 674 от 14.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Велико Търново, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Г Драгoстинов

Явор Данаилов при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Г Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500425 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.03.2023 година, постановено по гр. дело № 2162 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година, предявеният от М. С. В. против "ПНБ П."С.А и "КИИБГ" ЕАД, гр.С, иск, с който претендира да се приеме за установено, че не дължи сумите по издадения по частно гр.дело № 3106 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година изпълнителен лист, е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищеца са присъдени направените от ответниците разноски.

Решението е обжалвано от М. В. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо исковете с присъждане на разноски за две инстанции.

Позовава се на неправилно приложение на процедурния закон и на правилата от Закона за задълженията и договорите, регламентиращи погасителната давност.

Ответникът по жалбата "КИИБГ" ЕАД, гр.С, е изложил доводи за безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Ответникът по жалбата "ПНБ П."С.А становище не е изразил.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

По реда на чл. 439 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - М. С. В. - излага в исковата си молба, че е наследник по 1 закона – син, на С В. Й.ов, починал на 08.11.2020 година. В полза на първия ответник против С Й.ов бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1137 по описа на съдебен изпълнител Виктор Гев за 2011 година.

Вземанията по изпълнителения лист били покрити с давност, текла от 22.03.2012 година до 22.03.2017 година, заради което по реда на настоящото производство ищецът претендира да се приеме за установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист. Искането следва да се третира като отричащо правото на принудително изпълнение, заради изтичане на срока на погасителната давност. Това съдържание на искането следва от фактическия състав по исковата молба – бездействие на титуляра по изпълнителния лист в срока на погасителната давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, в съчетание с липсата на твърдения от страна на ищеца вземанията по изпълнителния лист да са платени или погасени по друг способ.

Ответникът "ПНБ П."С.А оспорва пасивната си легитимация по иска, защото е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на втория ответник.

Ответникът "КИИБГ" ЕАД, гр.С, оспорва исковете с възражения давността да е многократно прекъсвана с нарочни искания за процедурни действия по изпълнителното производство. С молбата за образуване на изпълнително дело първоначалният взискател "ПНБ П."С.А е възложил на съдебния изпълнител да процедира по реда на по реда на чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и документите по приложеното изпълнително дело № 1137 по описа на съдебен изпълнител Виктор Гев за 2011 година, че в полза на "ПНБ П."С.А против С В. Й.ов е издаден изпълнителен лист за парични вземания от потребителски кредит. Изпълнителното производство е образувано на 27.12.2011 година по молба на първия ответник. Взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извършва действията по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.

На 23.04.2014 година на длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение и за насрочен опис на движими вещи. На 04.08.2015 година вторият ответник е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание цедиране на вземанията по изпълнителния лист от страна на първоначалния взискател. На 29.11.2018 година е изпратена нова призовка за доброволно изпълнение с насрочване на опис на движими вещи.

На 04.12.2018 година е наложен запор върху банкова сметка на ответника. Длъжникът С В.

Й.ов е починал на 08.11.2020 година и за наследници по закон е оставили Г В. и ищеца М.

В., синове – удостоверение за наследници № 99 от 10.12.2020 година, издадено от Кмета на село О, Община П.Т. Няма спор, че ищецът е приел наследството на баща си.

Фактите налага извод за неоснователност на предявените искове. Съдът ги отхвърля, водим от следните съображения.

Изброените по-горе принудителни действия и тяхната хронология сочат, че 2 давността е била многократно прекъсвана по реда на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД в рамките на общия давностен срок, без да изминат пет години от последното искане взискателите. Това означава, че правото на принудително изпълнение съществува, а исковете, търсещи отричането му – неоснователни.

Доводите на ищеца са неоснователни.

Този за прекратяването на процедурното правоотношение със съдебния изпълнител, задето взискателят не поискал изпълнителни действие в рамките на две години, не държи сметка за възлагането по реда на чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители.

В хипотезата на цитирания законов текст от значение е поведението на съдебния изпълнител, а не искането на взискателя. Съдебният изпълнител действа квато квазимандатар на последния и бездействието в рамките на две години следва да се брои от последното принудително действие.

Вън от това, изтичането на срока по чл. 433, т. 8 от ГПК има за последица прекратяване на конкретно образувано и висящо изпълнително производство. Ако давността по чл. 110 и сл. от ЗЗД не е изтекла, за взискателя по прекратеното производство се запазва възможността да образува нов изпълнителен процес. Ако от последното искане за принудителни действия са изтекли не две, а пет години, взискателят не може да търси вземането си по принудителен ред. Посочената разлика в последиците на двата института този на погасителната давност и този на прекратяване на изпълнително производство, сочат неоснователността на развития от ищеца довод, че давността има пряко отношение към прекратяващото се по силата на закона изпълнително производство по реда на чл. 433, т. 8 от ГПК.

Изтичането на срока по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява нито изпълняемото право по издадения изпълнителен лист, нито правото на принудително изпълнение за събирането му. При настъпило към 2014 година прекратяване на изпълнителното производство взискателят е поискал образуване на нов изпълнителен процес. Изводът не може да бъде друг, щом на искането от 04.08.2015 година, макар и през следващата 2016 година, съдебният изпълнител е отговорил с конституиране на нов взискател, а самото искане отговаря на чл. 426 от ГПК и от към съдържание, и откъм приложения. Законът не изисква взискателят непременно да си вземе изпълнителния лист от преписката по прекратеното дело и с нова молба, наречена молба за образуване на изпълнително производство, да посочи изпълнителен способ. Няма и забрана искане по чл.

426 от ГПК да се направи по преписката на вече прекратен процес. Законът се интересува от форма и реквизити на процедурното действие, а не от канцеларската дейност по завеждането му и документооборота по него. Затова искането на "КИИБГ" ЕАД, гр.С, да бъде конституиран по изпълнителното дело има стойността на молба за образуване на изпълнителен процес, прекъсваща давността на основание чл. 116, ал. „в“ от Закона за задълженията и договорите.

Доводите относно противопоставимостта на цесията между двамата взискатели е въпрос материалноправен и няма отношение към погасителната давност.

3

Прехвърлянето на вземането без да е съобщено на длъжника в процедурен аспект има за последица запазването на процедурното правоотношение първоначален взискател – съдебен изпълнител. Самото уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е станало с молбата за конституиране, защото новият взискател е бил изрично оправомощен да съобщи прехвърлянето на длъжника – пълномощното със заверка на подписа от 08.06.2015 година, приложено към изпълнителното дело. В казуса решаващото, че между които и да е последователни изпълнителни действия не са изтекли пет години.

Правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК изисква в полза на втория ответник да бъдат репарирани направените във второинстанционното производство разноски, като сума доказани в размер на 300 лв. – юрисконсултко възнаграждение. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 20.03.2023 година, постановено по гр. дело № 2162 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година.

Осъжда М. С. В., ЕГН: **********, село О, Община П.Т, да заплати на "КИИБГ" ЕАД, гр.С, сумата от 300 (триста лева) разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4