Решение № 144 от 02.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Перник, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500223 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 29/ 12.01.25 г. по гр.дело 2242/24 състав на районен съд Перник е постановил:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от С. П. Д. с адрес ***, ЕГН:**********, чрез пълномощника ЕАдвД „С. Д.” - гр. ***, ЕИК: ***, представлявано от адв.С. Д. с адрес за призоваване по делото *** против ОБЩИНА - гр.Перник, гр.Перник, ул.“Св.Иван Рилски“ № 1А иск да бъде осъден ответника „ОБЩИНА ПЕРНИК” град Перник да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало на левия крак, в резултат на претърпяна злополука на 15.06.2023 г. в ***, бул. “***“, вследствие попадане на крака му в шахта с липсващ капак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към министъра на РРБ с адрес гр. София, бул. “Македония“ №3, представлявана от Председателя на управителния съвет да заплати на С. П. Д. с адрес ***, ЕГН:********** сумата в размер на 18 000.00 1

/осемнадесет хиляди/лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало на левия крак, в резултат на претърпяна злополука на 15.06.2023 г. в ***, бул.“***“ вследствие попадане на крака ми в шахта с липсващ капак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до 20000.00 лв., като неоснователен.

Присъдени са съответни разноски.

Горното решение по отношение на Община Перник е влязло в сила.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответното дружество АПИ София, чрез юк Т.. Решението се обжалва в осъдителната му част по отношение на уважения размер от 18 000 лв. срещу това дружество и съответни разноски.

По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:

По делото не е установена точно фактическата обстановка и, че при приетите за установени от първия съд факти са направени неправилни и оттам незаконосъобразни правни изводи.

Акцентира се, на първо място, че инцидента от който е пострадал ищеца се дължи изцяло на негово виновно поведение изразяващо се в неправилно пресичане на пътното платно. Според жалбоподателя не е било налице задължително разпореждане на полицейски орган, както е приел районния съд, а дори и това да е така, то налице е била изрична законова забрана за пресичане на пътя в процесния участък.

На следващо място, макар и изрично да не е посочено, но очевидно алтернативно, се навеждат доводи за това, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД във връзка с ПП 4/68 на ВС. Не е отчетено според жалбоподателя и високата степен на съпричиняване от страна на пострадалия при определяне на обезщетението.

Иска се отмяна на решение изцяло в обжалваната му част и постановяване на ново такова с което предявените искове да се отхвърлят. Алтернативно се иска намаляване на присъденото обезщетение съобразно критериите на чл.52 ЗЗД и отчитане на наличното съпричиняване на вредоносния резултат. Претендират се разноски.

От въззиваемия не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание по същество въззивна жалба се оспорва изцяло. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Сочи се, че пострадалия е получил трайно увреждане при което ще изпитва дискомфорт до края на живота си.

Претендират се разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

2

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите са следните:

Не се спори между страните, че на 15.06.23 г. около 00.30- 01.00 часа ищеца се движел от *** в посока *** по бул. „***“. От заключението по изслушаната съдебно техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че същия е част от републиканската пътна мрежа. На територията на *** в района на жп гара „***“ Д. възприел, че в другото пътно платно /посока ***- ***/ е станал пътен инцидент и спрял, за да разбере дали може да помогне. Това се доказва от разпита на свидетелите Р. Е. и Н. Н.- полицейски служители.

Двамата били отцепили и обезопасили района и чакали пристигане на оперативна група за последващи действия. Пострадалия ги попитал имат ли нужда от помощ и свидетеля Н. му отговорил да идва, тъй като евентуално би могъл да послужи за поемно лице в последствие.

Макар и в този участък на скоростния път пресичането да било забранено Д. предприел такова, минал през своето пътно платно прескочил първата мантинела и между нея и следващата, пропаднал в шахта за отводняване и комуникации, която била без капак.

Двамата свидетели- полицейски служители му се притекли на помощ и възприели, че шахтата не се вижда в тъмното, тъй като била и силно обрасла с растителност.

Видно от изслушаната съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ следствие на инцидента пострадалия получил скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало. Това нараняване отнело трайно и в значителна степен основните функции на левия долен крайник- опора и ходене за период от около четири месеца и половина, включващо времето за лечение, рехабилитация и възстановяване на тези основни функции. Според вещото лице се очаква да са налични за около една година период в бъдеще болезненост в областта на глезенната става при физическо натоварване и периодични болки при промяна на атмосферните условия.

От тази експертиза се установява също, че към момента на прегледа- 28.06.24 г.основните функции на крайните – опора и ходене са възстановени в пълен обем и не са налице необратими последици за физическото здраве на пострадалия. Има намалена мускулна маса в областта на лявата подбедрица и клинични данни за леко накуцваща походка.

При така установените факти първия съд е направил правилни и законосъобразни правни изводи по отношение основателността на главния иск.

Със СТЕ и показанията на свидетелите Е. и Н. се доказва, че бул. „***“ е част от републиканската пътна мрежа, а процесната шахта се намира между мантинелите на този път и представлява елемент от пътната инфраструктура, предназначен за преминаване на комуникации и отводняване. Установява се и това, че същата е изпълнена така, че да бъде покрита с чугунен капак в бетонова основа, който капак и към момента на инцидента, и към 3 момента на проверката от вещото лице липсва. Въпросния път и прилежаща инфраструктура, като част от републиканската пътна мрежа се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“ София /АПИ/.

Разпоредбата на чл.49 ЗЗД предвижда, че „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа“. Ето защо напълно правилно първия съд е приел, че в случая е налице неправилна /липсваща/ поддръжка на вещта, тъй като е следвало да се правят регулярни проверки за нейното състояние и при констатиране на недостатъци да бъдат своевременно отстранени и за това е отговорен въззиваемия жалбоподател.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че процесния инцидент се дължи на изцяло виновно поведение на пострадалия. Неправилните, незаконосъобразни действия на ищеца не изключват задълженията на собственика на веща да я поддържа в такова състояние, че тя да не може да причини вреда никому.

След като е безспорно установено, че стопанисване и поддръжката на пътя и прилежащата му инфраструктура е възложено на ответника АПИ и тя не е положила грижи за обезопасяване на процесната шахта и следствие на това е последвала щета за пострадалия изразяваща се в увреждане на долен ляв крайник, то предявения иск е бил доказан в своето основание. Като е изложил доводи съобразно горепосоченото, първия съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение в тази му част.

По размера на обезщетението.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).

При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.

Пострадалия е ***- годишен. Приетата по делото медицинска документация и СМЕ установяват, че имобилизацията на крайника, рехабилитацията и възстановяване на основните му функции- опора и ходене са отнели около четири месеца и половина. С показанията на свидетелката Д. се доказва, че през първите два месеца от този период, пострадалия не е могъл изобщо да се обслужва сам. В битово и санитарно отношение е бил обгрижван от своите близки. Също така в продължение на около година Д. се е оплаквал от болки при промяна на времето, а и не е могъл да използва пълноценно левия си крак, като е накуцвал, което продължава и до днес.

При тези данни приетата от първия съд сума от 18 000 лв. се явява завишена.

Настоящия състав намира, че 15 000 лв. в пълна степен отговаря на критерия за справедливост залегнал в чл.52 ЗЗД, съобразно немладата възраст на Д., вида нараняване, не дотам продължителното време през което пострадалия е търпял силни болки и не е могъл да се обслужва сам, вида и продължителността на лечението. В този смисъл жалбата на АПИ се явява частично основателна.

4

Жалбата на АПИ София е основателна и по отношение на твърдянато от дружеството съпричиняване.

Ответникът е направил такова възражение за съпричиняване от страна на ищеца, още в отговора на исковата молба. Районния съд го е разгледал и приел, че пострадалия е изпълнил разпореждане на полицейски орган, поради и което неговото поведение не е допринесло с нищо за вредоносния резултат.

По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му установяване, доказателствена тежест носи навелия го. В течение на цялото производство ответника АПИ е твърдял, че пострадалия е преминал през пътното платно на място на което това не е разрешено и, че не е било налице полицейско разпореждане за това, което да е било задължително за изпълнение.

Това възражение е доказано, поради което и основателно.

Пострадалия е спрял след като е възприел настъпил пътен инцидент в насрещното платно в изпълнение на свой морален и етичен дълг и съобразно разпоредбата на чл.124 ЗДвП. С показанията на свидетелите Е. и Н. се установява, че те като служители на ОД МВР Перник са вече били на място, отцепили са и обезопасили мястото на инцидента и очаквали оперативна група за по- нататъшни действия. Следователно и съобразно чл.124 ЗДвП пострадалия не е могъл да извърши нищо от задълженията предписани в тази норма.

Въпреки това и като бивш служител в МВР той попитал дали може да помогне с друго. На това свидетеля Н. го поканил като му казал „Ела“. При така установените факти законосъобразния извод е, че липсва задължително разпореждане от страна на полицейски орган в пределите на неговите правомощия. Още повече, че и двамата служители- Е. и Н. по техни думи разбирали, че пресичането на пътя в този участък е забранено, поради което и дори да имаше издадено разпореждане, то не би било задължително за пострадалия /чл.64 ЗМВР/.