Решение № 276 от 07.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502704 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба вх. № 297028/27.08.2021 г., подадена от СТ. АНГ.

ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Белослав, ул. „***, чрез адв. Д.Б., срещу Решение № 262270/14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1171/2021 г. по описа на РС Варна, XLI състав, с коeто е отхвърлен предявеният от СТ. АНГ. ИВ., ЕГН **********, срещу М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, обл. Варна, ул. ***, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 20 666,67 лв. (Двадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.), представляваща получена част от продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 85, том III, рег. № 426/29.12.2020 г., на нотариус с рег. № 192 на НК и район на действие: района на Районен съд - Варна, която е част от дължимата на ищцата сума от продажната цена и с която сума ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателката счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, поставено при нарушение на материалния и процесуалния закон и настоява за неговата отмяна. Подробно аргументира становището, че твърдяното от ответницата намерение на ищцата, а именно обещание да раздели продажната цена, противоречи на закона, тъй като договорът за дарение е съглашение, по силата на което дарителят прехвърля на надарения незабавно и безвъзмездно определено имуществено право. Дарението трябва да има незабавен прехвърлителен ефект. Дарението на бъдещо имущество, както и обещанието за дарение са нищожни. Сочи, че ищцата не е имала 1 намерение да разпореди като дарение продажната цена от неджимите имоти. Изтъква, че съгласно разпоредителното пълномощно Р.Н. е упълномощена да осъществява правни и фактически действия относно процесните недвижими имоти, а не да се разпорежда със средствата на упълномощителката – С.И., въззивница в настоящото производство. Счита, че от показанията на свидетелите не се установява дарствено намерение. Застъпва още, че първоинстанционният съд е следвалото да съобрази чл. 172 от ГПК при преценка на показанията на свид. Д.Х.. Сочи, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и неправилно е оставил без уважение своевременно направеното искане на ищцата за събиране на гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля Р.Н..

Претендира разноски.

В законоустановения срок М.К., чрез адв. Б.Д.-П. – ВАК, е депозирала писмен отговор, с който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането на ищцата за допускане до разпит на един свидетел. Застъпва, че отношенията между упълномощителя и пълномощника са единствено между тях и ако ищцата счита, че упълномощеното от нея лице е действало извън представителната си власт, е следвало да заяви претенция срещу последното. Счита, че по делото безспорно се установява направеното от ищцата дарение, като негов предмет е вземането на последната за част от продажната цена, и е извършено, чрез пълномощника й Р.Н., с действията при изповядване на сделката – указанията купувачите да преведат продажната цена по банкови сметки на двете дъщери и какви да бъдат размерите на преведените на всяка от тях суми.

Настоява за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата СТ. АНГ. ИВ., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Д.Б.. Поддържа депозираната въззивна жалба, оспорва отговора на същата. Прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание въззиваемата М. Н. К., редовно призована, не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 2118/27.01.2022 г. процесуалният й представител оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от СТ. АНГ. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Белослав, ул. „***, срещу М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, обл. Варна, ул. ***, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 20 666,67 лв. (Двадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.), представляваща получена част от продажна цена по нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти № 85, том III, рег. № 426/29.12.2020 г. на нотариус с рег. № 192 на НК и район на действие: района на Районен съд - Варна, която е част от дължимата на ищцата сума от продажната цена и с която сума ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага, че ищцата заедно с дъщерите си Р.Н.Н. и ответницата М.

Н. К. притежавали собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.Белослав, ул. „***, при квоти 4/6 ид. ч. за ищцата и по 1/6 ид. ч. за всяка от дъщерите . С договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 74, том III, рег. № 3585, дело 426 от 2020 г. съсобственият недвижим имот бил продаден за сумата от 65 000 лева, която купувачите превели по сметките на Р.Н. – 33 500 лева, и М.К. – 31 500 лева. При продажбата ищцата била представлявана по пълномощие от дъщеря си Р.Н.. Ищцата твърди, че нейният дял от продажната цена, съответстващ на притежаваните 4/6 ид. ч. от имота, е преведен по сметките на нейните дъщери. Р.Н. превела по сметка на 2 ищцата сумата от 22666,67 лева, но ответницата М.К. отказала да преведе на ищцата сумата от 20666,67 лева и неоснователно я задържала. С телепоща № 14/12.01.2021 г. ищцата поканила ответницата да преведе полагащата й се сума от продажната цена, получена от ответницата и задържана неоснователно. Ответницата отказала, което породило за ищцата правен интерес от предявяване на иск.

Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна М.К. депозира писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана.

Не оспорва, че имотът, описан в исковата молба, бил съсобствен между ищцата и двете й дъщери при посочените квоти, както и че същият е продаден за сумата от 65 000 лева, която купувачите превели по банкови сметки на Р.Н. – 33 500 лева, и на ответницата – 31 500 лева. Твърди, че преводът по банкови сметки на двете дъщери на горните суми - в размер, по-голям от квотите на същите в съсобствеността, е извършен по волята на майка им, която желаела да дари своя дял от сумата от продажбата по равно на двете си дъщери.

Ответницата и сестра й се споразумяли помежду си последната да получи 2000 лева повече с оглед дейното й участие в намирането на купувач и подготовката на сделката. Заявява, че това дарствено разпореждане на ищцата било известно и на Р.Н., която като пълномощник на майка си в сделката дала указание на купувачите за заплащане на продажната цена именно по този начин, отразен и в нотариалния акт. Сочи, че в издаденото на името на сестра й пълномощно липсва банкова сметка на майка им, по която да бъде преведен нейният дял от сумата. Счита, че С. И. като дарител е предоставила на едната от надарените - Р.Н., представителна власт да извърши акта на облагодетелстване в своя полза и в полза на сестра си М.К.. Последната, след като била информирана лично от майка си за волята й, приела процесната сума като подарък, като своя и никога не е имала знание, че някой би приел, че сумата е чужда и тя я задържа без основание.

Излага, че преди сделката майка им живеела в съсобственото им жилище, но след продажбата на същото се преместила в апартамент в блока на сестра й, като след сделката ответницата е успяла само веднъж да осъществи телефонен контакт с нея – малко след Нова година, при което отношенията им били нормални, близки и обсъждали скорошна среща. По неизвестни за ответницата причини след това контактите с майка й били прекъснати, а сестра й я информирала за исканата сума. На 20.01.2021 г. ответницата получила приложената към исковата молба телепоща, почеркът в която, според нея, не бил на майка й, а посоченият телефон бил на сестра й. На 09.02.2021 г. получила съобщение от ЧСИ за наложен запор върху пенсията си. Едва тогава успяла да се свърже със сестра си, която й заявила, че няма да я пусне при майка им, докато не я задължи полиция. По тази причина ответницата подала жалба за съдействие до IV РУП, но до този момент, въпреки непрестанните опити, не успяла да осъществи контакт с нея. Навежда, че последната може би не знае за воденото от нейно име дело.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От Констативен нотариален акт за собственост, построена върху отстъпено държавна място по стопански начин, № 160, том VI, дело № 3157/1990 г., се установява, че К.Н.И. от гр. Белослав, обл. Варненска, ЕГН **********, е признат за собственик върху следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда, находяща се в в гр.Белослав, обл.

Варненска, ул. ***, състояща се от салон, три стаи, кухня на първия етаж и салон, три стаи и кухня на втория етаж, гараж и лятна кухня, застроени върху отстъпено държавно дворно място, съставляващо парцел Х-1455 в кв. 94 по регулационния план на гр. Белослав.

Видно от удостоверение за наследници изх. № УН-381/13.10.2020 г., издадено от 3

Община Белослав, област Варна, К.Н.И., ЕГН **********, починал на 03.03.2004 г. е оставил следните наследници по закон: СТ. АНГ. ИВ., ЕГН ********** – съпруга, М. Н. К., ЕГН ********** – дъщеря, Р.Н.Н., ЕГН ********** – дъщеря.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, рег.

№ 3585, дело 426 от 2020 г., на 29.12.2020 г. М. Н. К. и Р.Н.Н. лично, а СТ. АНГ. ИВ. чрез пълномощника си Р.Н.Н., действаща по пълномощно № 644 от 09.12.2020 г. и пълномощно № 645, том I, № 18 от 09.12.2020 г., издадено от изпълняващия нотариални функции при Община Белослав, са продали на Д.К.Т. и Т.К.Т. следния свой недвижим имот, придобит по наследство, находящ се в в гр.Белослав, община Белослав, област Варна, ул. „***, а именно: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 88,00 кв. м, състояща се от салон, три стаи, кухня на първия етаж и салон, три стаи и кухня на втория етаж, гараж с идентификатор ***, със застроена площ 58,00 кв. м, лятна кухня с идентификатор ***, със застроена площ 13,00 кв. м, всички разположени върху държавно дворно място, съставляващо имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Белослав, за сумата от 65000 лева, която купувачите са се задължили да преведат по банковите сметки на продавачите М. Н. К. и Р.Н.Н. в деня на подписване на НА.

От операционна бележка пореден номер 29 се установява, че на 29.12.2020 г. сумата от 31 500,00 лева е прехвърлена от разплащателна сметка с титуляр Д.К.Т. към разплащателна сметка с титуляр М. Н. К. с основание: покупка на имот гр. Белослав, ул.

***, къща, гараж, л.к.

Видно от текст на Телепоща изх. № 14 от 12.01.2021 г., СТ. АНГ. ИВ., като притежателка на 4/6 ид. ч. от продаден съсобствен имот в гр. Белослав, ул. „***, кани М. Н.

К. да преведе в срок от 10 дни по банковата й сметка сумата от 20 666,67 лева, съставляваща нейният дял от преведената от купувачите по сметка на К. сума от 31 500 лева, която последната е получила неоснователно. От известие за доставяне се установява, че горното е получено от М.К. лично на 20.01.2021 г.