Определение № 2826 от 14.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2826

Окръжен съд – Варна

11.09.2020 г.

Град Варна

II състав

На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20203100501958 по описа за 2020 година

Производството е образувано по ч а с т н а ж а л б а на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, чрез пълномощник срещу определение № 6796/29.05.2020г. по гр.д. № 1811/20г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти с-в, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото Oпределение № 4813/31.03.2020 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски над 637,72 лв. до предявения размер от 1632,00 лв. В жалбата се излага, че ВРС неправилно е зачел направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразявайки нормите на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към 15.05.2020г.

Сочи се, че приложение намира Наредбата в редакцията си към 19.02.2020г., когато е сключен договора за правна помощ и е заплатено възнаграждението.

Моли се за отмяна на определението и уважаване на искането за допълване на определението и присъждане на разноски до пълния претендиран размер от 1 632 лв.

В срока по чл.248 ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба „Бор 2016“ ЕООД. Същият оспорва жалбата и излага, че е неоснователна. Твърди, че е депозиран бланкетен отговор на исковата молба, поради което и не са налице за присъждане на адвокатското възнаграждение в поискания размер.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 1

ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.

Поради изложеното и жалбата е допустима, а по същество неоснователна, поради следното:

Ищецът „Бор-2016“ ЕООД е предявил срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 7 035,70 лв., претендирана като допълнително начислена стойност на еленергия по едностранна корекционна процедура. Препис от исковата молба е връчен на ответника на 18.02.2020г., който в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. С отговора е направено възражение за допустимост на производството, основаващо се на липса на подведомственост на съда да се произнесе по спора. Искането на ответника е предвид наличието на арбигражна клауза делото да бъде прекратено. Претендирано е присъждане и на разноски при прекратяването. Списък с разноски не е представен, нито доказателства за направени такива.

В евентуалност в отговора на исковата молба са изложени и съображения по съществото на спора.

С Определение № 4813/31.03.2020г. производството по делото е прекратено на основание чл.19 ГПК и чл.8 ЗМТА. В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба с вх. № 28717/19.05.2020 г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД, за допълване на постановеното по делото Oпределение № 4813/31.03.2020г. в частта за разноските. Ответникът поддържа, че разноските за процесуално представителство са действително направени и доколкото същите не са присъдени с прекратителното определение, моли за неговото допълване по реда на чл. 248 от ГПК. Приложен е списък с разноски, както и договор за правна защита и съдействие от 19.02.2020г. и фактура за сумата от 1 632 лв., издадена на 20.02.2020г.

Ищецът „Бор-2016“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на направеното искане, тъй като по делото не са провеждани открити съдебни заседания, а процесуалният представител на ответника е изготвил само отговор, без 2 практическа и правна сложност. В условията на алтернативност е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С атакуваното определение ВРС допълнил определението си в частта за разноските, като присъдил в полза на ответника сумата от 637,72 лв. и оставил без уважение молбата за разликата над 637,72 лв.

Настоящият състав намира определението в атакуваната част за незаконосъобразно.

Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото и по правилата на чл.80 ГПК най-късният момент, в който може да бъде направено това искане и представен списък ведно с доказателства, че разноски са направени, е откритото съдебно заседание, в което е турен край на съдебното дирене и е даден ход по същество. Когато открито съдебно заседание не е проведено или ход по същество не е даден, а делото е прекратено след внасянето му за разглеждане, т.е. когато основанието за прекратяване е по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника и с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на определението в частта за разноските. Настоящият състав е запознат с цитираната съдебна практика на ВКС, застъпена в Определение № 42 от 31.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 411/2012 г., I г. о., ГК, Определение №166/24.03.2017 по дело № 504/2017 на ВКС, ТК, II т.о. и др.

Съдът приема обаче, че тази практика е неприложима в настоящата хипотеза.

Ответникът с отговора на исковата молба е отправил именно искане за прекратяване на производството. И доколкото възражението за подведомственост е такова по допустимостта на производството, поради което и съдът дължи произнасяне преди насрочването в открито съдебно заседание, логично ответникът е отправил искането при прекратяване на 3 производството да му бъдат присъдени разноски. Това е бил е най-късният момент, в който е следвало да бъдат представени доказателства, че такива са направени. Необосновано се твърди в молбата, че ответникът не е знаел към момента на отговора на исковата молба какви разноски ще бъдат направени в производството. Видно е, че договорът за правна помощ датира от 19.02.2020г., а сумата за адвокатското възнаграждение е била заплатена по издадена още на 20.02.2020г. фактура, т.е. към момента на депозиране на отговора на исковата молба- 17.03.2020г., доказателствата вече са били факт.

Същите без основание не са представени още с отговора на исковата молба, когато е следвало това да бъде сторено именно във връзка с направеното от ответника искане по чл.78 ал.4 ГПК. Нямало е пречка при отказ на съда да прекрати производството, ответникът да представи нов списък с разноски при даване ход по същество на производството. Ответникът сам е сезирал съда да прекрати производството, поради което и неоправдано е твърдението му, че е изненадан от прекратяването му дори окончателният акт да е постановен без провеждане на устни състезания. Затова и съдът приема, че макар и искането да е направено своевременно, то доказателства за направените разноски не са представени своевременно. Молбата за допълване на определението в частта за разноските и с искане да бъдат присъдени такива и за разликата над 637,72 лв. до 1 632 лв. следва да бъде оставена без уважение. Определението на ВРС в горния смисъл, макар и с различни мотиви, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6796/29.05.2020г. по гр.д. № 1811/20г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти с-в, в частта, с която е оставена без уважение молбата н а „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, за допълване на постановеното по делото Oпределение № 4813/31.03.2020 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски над 637,72 лв. до предявения размер от 1632,00 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на 4 чл. 274 ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5