Решение № 614 от 19.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Д. М. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20232120201363 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В. Б. Б. с ЕГН ********** против електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5078370 издаден от ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.

С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен, като излагат твърдения в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от пълномощник.

Постъпила е молба от упълномощения защитник на жалбоподателя, с която се доразвиват изложените в жалбата твърдения. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган – ОД МВР-Бургас, редовно призовани, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.07.2021г. в 11:51 часа, в област Бургас, по път II-99 км.1+400 към гр.Созопол, техническо средство- мобилна система за контрол на скоростта СПУКС ARH CAM S1, заснела, движещ се със скорост от 108 км./ч лек автомобил мрака „***“ модел „***“ с рег.№ ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 за движение в извън населено място до 80 км/ч. Отчетен бил толеранс от 3% на измерената скорост. Въпросното нарушение било записано на файл. По-късно записите от системата за 1 контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „***“ модел „*** с рег.№ *** е собственост на *** ЕООД с ЕИК *** със седалище в гр.*** и ползвател В. Б.

Б. с ЕГН ********** от гр.*** ул.“***.

Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта ARH CAM S1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото документи - удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.21/ и протокол от проверка на Българския институт по метрология /л. 20 /. За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол и снимка /л. 22/ по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ всички законоустановени реквизити.

По делото не е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Електронният фиш е бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на 100 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От правна страна:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, тъй като по делото не сa представени доказателства, удостоверяващи датата на връчване на ЕФ на жалбоподателя. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства.

В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а/ стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, както е в настоящия случай. В случая, видно от протокола от проверката и удостоверението за 2 одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона - ARH CAM S1, с фабр. №11743d1.

Предвид обстоятелството, че скоростта, с която се е движил процесният автомобил е установена със система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се ползват, като годно доказателство. Скоростта е установена с одобрено от Български институт по метрология автоматизирано техническо средство, преминало последваща техническа проверка, съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, поради което следва да се приеме, че то е било годно да изпълнява предназначението си.

Съдът приема, че електронния фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението - област Бургас, по път II-99 км.1+400 към гр.Созопол, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 28 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Легалното определение на „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Законодателят препраща към ЗАНН относно процедурата по обжалване на ЕФ, съгласно чл. 189, ал.8 от ЗДвП, а в ал. 14 от същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така както е уредена в специалния закон и само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на електронния фиш се прилага общия закон ЗАНН. В чл. 189, ал.4 от ЗДвП са изчерпателно изброени реквизитите, които трябва да съдържа ЕФ, т.е. достатъчно е да съдържа тези реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед № 1з305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи. След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис, следва да се приеме, че този реквизит не е задължителен. Съдът не споделя изложените в жалбата възражения по този въпрос.

Относно възражението на жалбоподателя, че ЕФ не му е бил връчен по предвидения в закона начин, съдът приема, а и с оглед липсата на доказателства относно датата на 3 връчване на ел. фиш, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като правото му на защита не е било нарушено. Връчването на ЕФ има значение за упражняване правото на защита срещу издадения акт, в случая жалбоподателя надлежно е упражнил правото си да обжалва връчения му акт, запознал се е него и както беше посочено съдът е приел жалбата за допустима.

Съдът счита, че

АНО правилно е определил и субекта на административнонаказателната отговорност. Видно от представената, като писмено доказателство по делото справка за регистрация на МПС /л. 26 / се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор ПП е регистриран лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, собственост на “***“ ЕООД и с ползвател В. Б. Б.. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторното превозно средство. В разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът или ползвателят, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай първоначално издаденият срещу собственика или ползвателя електронен фиш се анулира и се издава нов електронен фиш срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В хода на съдебното следствие също не се ангажираха надлежни доказателства, които да изключват административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е депозирал декларация по чл.188 ЗДвП. Поради това съдът приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, като регистриран ползвател на превозното средство. Това, че в електронния фиш В. Б. е посочен и като собственик, освен като ползвател на МПС, не е съществено нарушение, което да обоснове отмяната на ЕФ.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство с превишена или несъобразена скорост е най-честата причина за настъпване на пътно транспортно произшествие, поради което извършеното нарушение се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5078370 издаден от ОДМВР-гр.Бургас, с който на В. Б. Б. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал.2 във 4 вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5