Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1314 от 12.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 72360/2021
Вид
Определение № 1314
Подписан
12.01.2026
В сила
12.01.2026
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.127 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139a · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.155 · Закон за енергетиката
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1314 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20211110172360 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ****, представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: ****, срещу Е. Б. В., с ЕГН: ********** от **** , с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответника дължи следните суми: сумата от 669.14лв., от която сумата от 563.26лв, главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /TЕ./ за периода от м.05.2016г. до м.11.20l6, ведно със законната лихва от 09.01.2020 г.. до изплащане на вземането и сумата от 105.88 лв — мораторана лихва за забава от 15.09.20l7г. до 27. 12.2019г., както и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един юрисконсулт, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 08.06.2020 г. по ч. гр. дело № 766/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 766/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.

Ищецът прави искане за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на трето лице помагач – „ФДР Бруната “ ООД, и за задължаване на третото лице – помагач да представи намиращи се у него документи по делото.

С Разпореждане от № 16959/23.02.2022г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от 1

ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е редовно връчено на 14.02.2025г. лично на ответника .

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран писмен отговор по подадената искова молба от ответника , с която се оспорва предявения иск , като неоснователен. Прави се възражение по изложеното в ИМ,като се твърди ищецът да уточни по повод каква точно услуга, която е предоставило дружеството, се претендират сумите, поради което намира ИМ за нередовна с оглед изискванията на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, като не се сочат обстоятелствата, на които се основава претенцията и конкретно - за каква точно услуга се претендира вземането.Излагат се съображения, въпреки че се претендира сума за няколко месеца, включително и мораторна лихва за всяко твърдяно да е закъсняло плащане, не е посочен падежът по време за всяка една от посочените като общ сбор суми, който и да е начален момент на дължимост на посочената мораторна лихва. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е оператор, предоставящ топлинни услуги, както и че до края на м.ноември 2016 година ответницата е била собственик на имота, за който се претендира плащане. След това собственик на имота е дъщеря й, приобретател по сделката, която встъпва в отношенията на продавачката с ищцовото дружество.Не се оспорва , че с представеното заявление — декларация от 10.01.2006 година, ответницата е встъпила в договор ни отношения с ищеца, като нов собственик на имота и правоприемник на неговите правни отношения с ищцовото дружество.

Оспорва се изпадане в забава, с аргумент, че никога не са връчвани за ползвани услуги по посочения абонатен номер, които да установяват възникването на задълженията за заплащане на услуга, а още по-малко — изпадането в забава. Посочва се, че за времето от 01.05.2016 до 30.06.2016 година е начислена сума за подгряване на вода в размер на 87,51 лева, и следващата начислена сума за същата услуга и за отопление е за значителен период от време, до м.април 2017 година, за общо девет месеца, като в нарушение на изискванията на Общите условия ЛИПСВА ЕЖЕМЕСЕЧНО ОТЧИТАНЕ.

Прави се възражение за погасяване на сумите по давност, с ъобразно възприетото по TP 3/2012 година на ОСГТК, вземанията по периодичните плащания / а претенцията на ищеца е такава/, се погасяват с тригодишна давност, и съобразно изложените в отговора възражения е видно, че не е налице юридически факт от посочените в нормата на чл.116 ЗЗД, който да е довел до прекъсване на давността или подновяване на същата за вземанията от периода до края на м.11.2016 година, поради което се твърди, че тези вземания са погасени към датата на депозиране на исковата 2 молба.Прави се изрично възражение, че вземанията за периодични плащания до края на 2016 година са погасени по давност — както главниците, така и лихвите по всяко едно от тези вземания.

Ответниците не възразяват срещу доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на експертиза, като молят да бъдат изготвени след попълаване на делото с писмени доказателства.

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.

По доказателствата:

Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 766/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.

Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за основателни.

Ищецът е обосновал правния си интерес от искането за привличане на трето лице – помагач с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от „ФДР Бруната “ ООД. Искането е своевременно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от привличането на дружеството, което осъществява дялово разпределение, тъй като евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресни права от страна на ищеца.

„ФДР Бруната “ ООД следва да бъде задължено да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, намиращ се в ****, аб. №387866, за периода от м.05.2016 г. до м.11.2016 г., по доказателственото искане на ищеца в тази насока.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2026г. от 09.50ч, за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в ****, аб. №387866, като същите в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответника не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задължението за сумата от 563.26лв, главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /TЕ./ за периода от м.05.2016г. до м.11.20l6, ведно със законната лихва от 09.01.2020 г.. до изплащане на вземането и сумата от 105.88 лв — мораторана лихва за забава от 15.09.20l7г. до 27. 12.2019г., както и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един юрисконсулт. Твърди се, че с разпореждане, постановено по , по ч. гр. дело № 766/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в. е уважено искането и е издадена заповед за изпьлнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 oт ГПК със съобщение, получено от дружеството на 18.11.2021г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжницте в едномесечен срок.Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, за които е издадена заповедта.

Твърди се, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (CEC), црисъединени към абонатна станция или към нейпо самостоятелно отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределещие по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба N. 16- 334/06.04.2007r. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицата са клиенти па ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергегиката.Облигационно правоотношение възникнало с ответниците е въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи 4 съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. . Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106a, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезни в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в rp. София, одобрени с Решение от 2016r. на публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ — „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.Като съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетепие за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ап.

2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавала обезщетение ъ размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в CEC се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистьр по чл. 139a от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на ил. 1386 от ЗЕ, собствениците ъ CEC, в която се намира имота на ответника, са склочили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма ФДР Бруната ООД за предоставяне на услугата дялове разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “,Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата — ФДР Бруната ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.