Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 294 от 12.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 456/2026
Вид
Решение № 294
Подписан
12.06.2026
В сила
12.06.2026
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 164 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. ***, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500456 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба, подадени от И. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез адв. А. *** - ***, срещу Решение № 412/29.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1258/2024г. по описа на Районен съд ***.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил събрА.те по делото писмени и гласни доказателства, от които така и не се установяват елементите на договор за заем, какъвто се твърди от ищцата, че е сключен между стрА.те по делото, в качеството им на физически лица. Съдът изобщо не е обсъдил обстоятелствата дали между стрА.те е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за заем, както се твърди в исковата молба и ако е така, дължима ли е сумата по исковата претенция, и ако е дължима, то на какво основА.е е дължима и в какъв размер. Твърди се, че в производство пред първоинстанционния съд ищцовата страна не е ангажирала доказателства в подкрепа на своите твърдения, като свидетелските показА.я, са противоречиви и не дават конкретна яснота относно елементите на договор за заем, поради което не могат да бъдат кредитирА., като обосноваващи тезата на ищцата.

Представените писмени такива /разписка/ сочи единствено, че има съвкупност от цифри, посочване фирма на ответника, посочване на две дати, посочване на суми и име „***“, поради което твърдението на ищцовата страна за 1 сключване на договор за заем между стрА.те по делото и неизпълнението му от страна на ответника, се явява неоснователно и недоказано. Съдът е постановил решението си въз основа на една хвърчаща бележка. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - ЗЗД, който сочи кои са елементите на договора за заем. Сочи се, че правилно съдът е посочил кои факти подлежат на доказване, но неправилно е посочено, че от доказателството по делото – представен лист от тетрадка и показА.ята на свидетелите се установява сключването на договор за заем. По делото не се доказва нито един елемент на фактическия състав на договора за заем.

Представеният от ищцата лист не е достатъчно доказателство, от което може да се установи договор за заем, тъй като текстът в листа е изписан и дописан от ищцата и целият текст в листа представлява нейно изявление.

Твърди се, че липсва произнасяне на съда по направеното от ответника оспорване на съдържА.ето на т.нар. извлечение от тетрадка. Посочва се в жалбата, че съдът е постановил решението си в нарушение на процесуалния закон – събрА. са и са кредитирА. недопустими доказателства в нарушение на чл. 164 и сл. от ГПК. Неправилно са кредитирА. от съда показА.ята на ищцовите свидетели, като същите се явяват недопустими по смисъла на чл.

164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Отделно от това показА.ята на св. *** са противоречиви, тя е сестра на ищцата и е заинтересована от изхода на делото.

Иска се от въззивния съд да отмени изцяло Решение № 412/29.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1258/2024 г. по описа на Районен съд *** и да се произнесе по същество, като отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В допълнението към жалбата се сочи, че заповедният съд не е имал правомощието да издава заповед по чл. 410 ГПК, доколкото в заявлението по чл. 410 ГПК не са посочени индивидуализиращите белези на заемно правоотношение.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество решението е правилно, поради следните съображения:

Районен съд *** е сезиран с искова молба, след проведено заповедно производство. Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК, депозиран от ищцата И. Б. К. срещу ответника И. С. Р.. Ищцата сочи, че на 27.01.2022г. е дала на ответника в заем сумата от 5000 лв., като уговорката била сумата да бъде върната след един месец. За предадената сума се твърди, че е подписана разписка. След тази дата сумата не била върната, въпреки че са провеждА. многократни разговори в тази насока. Поради това ищцата депозирала заявление по чл. 410 ГПК, образувано е заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК. Поради това е направено искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 5 000 лв., ведно с законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

2

Ответникът оспорва иска, сочи че не получавал заем от ищцата, както и не е подписвал разписка за получаване на сумата. Прави искане за неговото отхвърляне.

СезирА.ят районен съд е уважил иска, приемайки че между стрА.те е сключено валидно заемно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника в заем сумата в размер на 5000 лв., както и че до датата на падежа сумата не е върната.

Пред първата съдебна инстанция са ангажирА. писмени и гласни доказателства, изслушА. са и две съдебно графологически експертизи, въз основа на които се установява следното от фактическа и правна страна:

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между стрА.те по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В производството по иск с правно основА.е по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца тежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основА.е, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основА.е е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.

Съдът намира, че в случая се доказва наличието на процесното заемно правоотношение. Това се установява на първо място от показА.ята на разпитА.те по делото свидетели - *** и ***. И двамата посочват, че в началното на януари 2021г. ищцата е дала на ответника сумата от общо 5 000 лв. /в банкноти от по 100 лв./, за което се подписал, като уговорката била да ги върне след един месец. Свидетелските показА.я в случая са допустими, за тях не важи забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото се касае за установяване на договор на стойност 5000 лв., а посочената процесуална норма забранява установяване на договори на стойност над 5000 лв.

Неоснователни са възраженията за това, че показА.ята на свидетелите не следва да бъдат кредитирА. предвид възможната тяхна заинтересованост и това, че същите са противоречиви. След внимателен прочит на същите се установява, че и двамата свидетели категорично сочат, че са били очевидци на предаване на сумата от 5000 лв. от ищцата на ответника с уговорка да бъде върната до един месец. Това, че свидетелката *** е сестра на ищцата не е основА.е нейните показА.я да не бъдат кредитирА.. ПоказА.ята й са логични и последователни, съответстват на показА.ята на другия свидетел /***/, който е 3 без родствена връзка със стрА.те по делото. ПоказА.ята и на двамата свидетели са в съответствие и с разписката приложена по делото, видно от която ответникът се е разписал срещу сумата 5000 лв. Това, че подписът е на ответника се установява по категоричен начин от назначените по делото две експертизи.

По делото не се установява сумата от 5000 лв. да е получена на някакво друго основА.е, а и ответникът не твърди конкретно такова, което да е предмет на изследване. Това, че стрА.те са били съдружници също не доказват предаването й на основА.е различно от процесното. Обстоятелството, че в разписката фигурират и други предавА. суми, както и различните основА.я за тях не основА.е да се приеме, че процесните 5000 лв. са предадени за нещо различно, а не въз основа на договора за заем.

Неоснователно се сочи, че съдът не е имал право да издава заповед по чл. 410 ГПК. В заповедното производство, съдът, сезиран със заявление по чл.

410 ГПК издава заповед по чл. 410 ГПК само и единствено въз основа на твърдения на заявителя. В случая те са били, че в заем са дадени 5000 лв., което е достатъчно за издаване на заповедта.

Районният съд е постановил съдебно решение, с което е уважил иска.

Решението е правилно и законосъобразно. Поради съвпадение на изводите на първата инстанция с изводите на настоящата съдебна инстанция атакувА.ят съдебния акт ще следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати за насрещната страна сторените по делото разноски, а именно 300 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основА.е чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 412/29.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1258/2024г. по описа на Районен съд ***.

ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН ********** от гр. ***, обл. *** да заплати на И.

Б. К., ЕГН ********** от гр. ***, обл. *** сторените пред въззивния съд разноски в размер на 300 евро.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4