Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1109 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 699/2026
Вид
Определение № 1109
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1109 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500699 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.С. П., в качеството му на процесуален представител на ищцата М. Т. К. против Определение №115/ 29.01.2026г. постановено по гр.д.№1150/2025г. по описа на КРС, първи гр.с., с което се ИЗМЕНЯ Решение рег. № 444/28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1150/2025г. по описа на КрлРС в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. Ж. П., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., като вместо това е постановено, че се оставя без уважение молбата на адв. С. Ж. П., с адрес на упражняване на дейността: гр. П., пл. „С.“ № ..., ет. ..., офис ..., за осъждане на „КРЕДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5 да заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца - М. Т. К. от с. В., К. КТЗ № 17 с ЕГН ********** безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 780.60 лева, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.. В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения подробно изложени в същата, като основния довод касае погрешно представяне от страна на пълномощника, на договор за правна защита и съдействие, със страни 1 различни от тези в първоинстанционното производство. С жалбата се представя договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025г. сключен между ищцата и процесуалния и представител адв. П., като се иска от съда тази договор за бъде взет предвид при присъждане на разноски.. Иска отмяната на обжалвания първоинстанционен акт като неправилен и незаконосъобразн, като вместо това въззивния съд отхвърли молбата на „Кредирект“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.

Ответникът по жалбата „Кредирект“ ЕООД моли същата да се остави без уважение като неоснователна, по съображения изложени в депозирания отговор. Изразява становище, че представянето на поправен договор за правна защита и съдействие, е недопустимо в производството по чл.248 ГПК.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира частната жалба за допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес за обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е Определение №115/ 29.01.2026г. постановено по гр.д.№1150/2025г. по описа на КРС, първи гр.с., с което се ИЗМЕНЯ Решение рег. № 444/28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1150/2025г. по описа на КрлРС в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. Ж. П., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., като вместо това е постановено, че се оставя без уважение молбата на адв. С. Ж. П., за осъждане на „КРЕДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца - М. Т. безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 780.60 лева, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение не могат да бъдат присъдени, тъй като липсват доказателства, да е налице валидно сключен договор за правна защита и съдействие между конкретния адвокат и страната по делото, а липсата на такъв договор, изключва възможността съдът да присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не е установено основание за тяхното дължимо заплащане.

2

Настоящият съдебен състав споделя направения първоинстанционният съд правен извод по следните съображения: от

Съгласно чл. 80 ГПК страната, която има претенция за разноски, следва своевременно да направи съответното искане и да представи доказателства за заплатените от нея разноски. . В конкретният случай, в представения на л.6 от първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие, е сключен между адв. П. и третото за настоящия спор лице А. Н. Р., предвид на което обстоятелство, районният съд е направил извода, че не са налице предпоставките на чл.38 ал.1 т.3 ЗА за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят навежда твърдение за допусната грешна при представяне на договор за правна защита и съдействие пред първата инстанция. Пред настоящата инстанция представя договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025г. сключен между ищцата и процесуалния и представител адв. П., в която връзка иска от съда този договор за бъде взет предвид и да бъде прието, че е налице валидно сключен договор за правна защита и съдействие между конкретния адвокат и страната по делото, обуславящо наличие на предпоставките на чл.38 ал.1 т.3 ЗА за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Възможността за събиране на доказателства за извършени от страната разноски, в какъвто смисъл е представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025г. сключен между ищцата и процесуалния и представител адв. П., вече е преклудирана, доколкото практиката на ВКС е категорична, че „Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.“ /Определение № 36/26.01.2015 г., ВКС, ГК, по ч. гр. д. № 5936/2014 г./. Изключения от последното се допускат доколкото страната, поради развитието на процеса /напр. липсата на открити съдебни заседания; когато не са разменяни книжа/ не е могла да вземе участие в него, какъвто настоящия случай не е. Ето защо, дори да се приеме, че страната е представила погрешно друг договор сключен с трето за настоящия спор лице, то възможността да представи верния е преклудирана.

3

Предвид изложеното, съдът намира частната жалба за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от адв.С. П., в качеството му на процесуален представител на ищцата М. Т. К. против Определение №115/ 29.01.2026г. постановено по гр.д.№1150/2025г. по описа на КРС, първи гр.с.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4