Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8285 от 17.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12412/2025
Вид
Определение № 8285
Подписан
17.06.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Евгения Мечева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8285 гр. Варна, 17.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110112412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 37712/13.05.2026 г., подадена от ответника по делото Д. С.

А., чрез процесуалния му представител – адв. А. Р., с която е направено искане за допълване на постановеното по делото Определение № 6243/28.04.2026 г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че делото е прекратено поради направено оттегляне на иска, поради което моли да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 894.76 евро /1750 лева/, като представя списък на разноските и договор за правна помощ и консултантско съдействие.

Насрещната страна по така подадената молба Ф. Г., е депозирала отговор в предвидения по чл. 248, ал. 2 ГПК срок, в който изразява становище за неоснователност на молбата. Излага, че искът е оттеглен след проведена процедура по медиация между страните, преди провеждане на първото открито съдебно заседание, поради което счита, че не се следват разноски. В условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатското възражение.

Така депозираната молба съдът намира за допустима – същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, притежаваща процесуална легитимация да стори това. Предвид допустимостта на искането, съдът намира, че същото следва да бъде разгледано по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

При приключване на делото в съответната инстанция съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Такова е редовно заявено с подаване на отговора на исковата молба от ответника.

С Определение № 16459/26.11.2025 г. по гр.д. № 10850/2025 г. по описа на РС Варна насрещния иск с вх. № 95200/13.11.2025 г., подаден от Ф. С. Г. срещу Д. С. А., е отделен за разглеждане в отделно производство и е образувано настоящото гр.д. № 12412/2025 г. по описа на РС-Варна. След депозиране на отговор на исковата молба от ответника Д. С. А. и преди делото да бъде насрочено за разглеждане от съда, с нарочно Определение № ***/19.03.2026 г. съдът е задължил страните, на основание чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед възможността за доброволно разрешаване на спора и постигане на споразумение по делото. По делото са представени писмени доказателства за провеждането на информационна среща и процедура по медиация, проведена в Съдебен център по медиация към ОС-Варна. Видно от отразеното в информационен формуляр – л. 118, страните са постигнали съгласие за оттегляне на иска.

Предвид посоченото и съобразно молба вх. № 33095/24.04.2026 г., с Определение № 6243/28.04.2026 г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 12412/2025 г. по описа на 1

РС Варна, като в мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че от постъпилата информация от медиатора става ясно, че страните са постигнали съгласие за оттегляне на иска и че е постъпила молба от ищеца, в която посочва, че оттегля предявения срещу ответника иск и моли делото да бъде прекратено.

Въпреки че делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска от ищеца, то безспорно е обстоятелството, че молбата за оттегляне е депозирана по повод на успешно проведената процедура по медиация, за която съдът е бил задължил страните и в която Ф. С. Г. и Д. С. А. са постигнали общо съгласие, както е отразил медиатора в информационния формуляр.

Отделно от изложеното съдът намира, че претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 894.76 евро представлява злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК. Страната не е упражнила добросъвестно правата си и е представила списък на разноските и договор за правна помощ едва след прекратяването на делото и след като е била проведена успешно процедура по медиация, на която е било постигнато съгласие за оттегляне на иска. Същевременно в договора е отразено, че същият се сключва на 17.11.2025 г. с предмет водене, процесуално представителство, изготвяне и депозиране на отговор на насрещен иск по гр. д. № 10850/2025 г. по описа на РС-Варна. По посоченото дело, след подаване на насрещния иск, с определение от 26.11.2025 г., същият е бил отделен в отделно производство - гр. д. № 12412/2025 г. по описа на РС-Варна и едва след отстраняване на нередовностите по него от ищцата Ф. Г. е бил изпратен на ответника А. за отговор, който е получил съобщението на 25.02.2026 г. и е депозирал отговор на искова молба по гр. д. № 12412/2025 г. едва на 17.03.2026 г. Тоест, претенцията за разноски по представения договор за правна помощ от 17.11.2025 г. е по друго дело /това по вече приключилото между страните гр. д. № 10850/2025 г. по описа на ВРС, 46. състав/, а не по настоящото. Съобразявайки и обстоятелството, че възнаграждението се твърди, че е сторено няколко месеца преди изобщо ответникът да бъде конституиран като такъв по така предявени по делото иск, съдът намира, че претенцията за разноски представлява недобросъвестно упражняване на права от ответната страна, поради което и такива не й се следват.

Съдът не намира разумна причина ищецът да бъде държан отговорен за разноски на ответника, когато спорът е останал неразгледан по същество и доколкото са постигнали съгласие именно за оттегляне на иска в процедура по медиация, за която са били задължени от съда.

По изложените съображения молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 37712/13.05.2026 г., подадена от ответника по делото Д. С. А., чрез процесуалния му представител – адв. А. Р., с която е направено искане за допълване на постановеното по делото Определение № 6243/28.04.2026 г. в частта му за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски в размер на 894.76 евро /1750 лв./ - адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2