Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 700 от 07.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1038/2023
Вид
Решение № 700
Подписан
07.02.2024
В сила
07.02.2024
Състав
Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • § 1 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100501038 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 13584 от 28.11.2022 г., постановено по гр. дело № 37087 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, 37-ми състав, е оставил без уважение молбата на П. И.

С . , ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете К. П. Б., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу П. Й. Б., ЕГН **********. Отказал е да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника П. Б. да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Осъдил е П.

С. да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25.00 лева – държавна такса по молбата за защита. Оставил е без уважение искането на П. С. за присъждане на разноски по делото.

Молителката П. И. С. и молителката К. П. Б., действаща чрез нейната майка и законен представител (въззивници в настоящото производство), са останали недоволни от така постановеното Решение и са го обжалвали с въззивна жалба, вх. № 282919 от 19.12.2022 г. по описа на СРС. В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на първата инстанция, че действията на ответника не могат да се квалифицират като домашно насилие. Поддържа се, че от ангажираните доказателства се стигало точно до обратния 1 извод. Оспорват се изводите на първостепения съд, че се касае за спор относно родителски права, а не за домашно насилие. Молят въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да уважи молбата за съдебна защита, като постанови спрямо ответника мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Жалбата се поддържа в съдебно заседание във въззивното производство, чрез пълномощник. Претендират присъждане на разноски по делото.

Ответникът по молбата за защита П. Й. Б. (въззиваем в настоящото производство) не е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН.

Оспорва въззивната жалба в съдебно заседание, чрез пълномощник. Не претендира присъждане на разноски. Въззиваемият представя писмени бележки, чрез процесуалния му представител по делото.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирани страни при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени относимите доказателства по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

По делото не е било спорно обстоятелството, че страните П. С. и П. Б. са живели във фактическо съпружеско съжителство за периода от месец май 2015 г. до 01.06.2020 г. и същите са родители на детето К. Б., родена на **** г. (видно и от приетото в първата инстанция удостоверение за раждане № 4491180885 на К. П. Б. ). При постановяване на решението си първоинстанционният съд е обсъдил показанията на ангажираните от страните свидетели – М.Д.Ж. (доведена от молителите), и Н.К.Н. (доведен от ответника). Св. Ж.

(съседка на молителката С.) дала показания, че на 19.06.2022 г. около 18 00 часа е била очевидец на скандал между страните. Свидетелят чула, че господинът обиждал П. и казвал как може да има три деца от трима мъже, като заради тази реплика св. Ж. си помислила, че П. е бременна. Според св. Ж. молителката П. С. и детето били зад оградата на затворения комплекс, в който живеели, а господинът, който я обиждал, бил от външната страна. Детето К. плачело. Свидетелят Ж. дала показания, че е попитала П. С. има ли нужда от помощ, но тя й отказала. Ответникът треснал капака на багажника на колата и си тръгнал. Свидетелят Н.К.Н. дал показания, че представлява Асоциация на бащите в страната и по този повод се е запознал с ответника Б.. Последният имал разногласия с майката на детето как се броят седмиците от месеца, който е част от режима на лични отношения с детето му К.. На 19 юни, след обяд, ответникът Б. се обадил на свидетеля и му казал, че отново имат неразбирателства с майката за изпълнение на съдебното решение относно режима. Според заявеното от св. Н. ответникът му казал, че нямат други разногласия с майката, освен тези относно режима. Ответникът обяснил на този свидетел за какво е възникнал конфликта в този ден. Свидетелят Н. е сочил, че е присъствал един месец преди разпита му на среща между страните, на която майката П. е предала детето К. на бащата.

От допуснатата и приета от първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза (СТЕ) – неоспорена от страните, която е изследвала записи от охранителната камера на сградата, в която живее молителката П. С. с детето К. Б., е установено, че на 2 процесната дата мъж и жена разговарят с приповдигнат тон. Камерата не записва звук, но вещото лице е посочило при изследването на записа, че се вижда разговорът да е съпроводен с изразителни движения на тялото (клатене нагоре/надолу на главата и ръцете ). Разговорът приключва, когато мъжът отваря багажника на автомобила, слага в него велосипед и си тръгва.

При тези данни първата инстанция е приела, че поведението на ответника на датата и часа, посочени в молбата за защита не изпълва фактическия състав по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.

Съдът е намерил, че се касае за спор за родителски права и промяна на режима на лични отношения на ответника с детето К.. Изложил е мотиви, че не са ангажирани доказателства по делото, въз основа на които да се заключи, че е осъществен акт на домашно насилие спрямо П. С. и малолетната К. Б.. За изнесеното от св. Ж. първата инстанция е сочила в мотивите си, че чутите реплики, изречени от ответника Б. спрямо молителката С. не могат да се квалифицират като заплашителни и унижаващи, а като оценъчни. Първостепенният съд не е кредитирал декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, за която е приел, че предвид наличните доказателства по делото тя не може да се ползва от доказателствената сила, придадена й с чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд. Освен това, първата инстанция е събрала всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснила изцяло делото от фактическа страна. Настоящата въззивна инстанция препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт. Предвид изложените с въззивната жалба оплаквания и на основание чл.

235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд излага и свои мотиви.

В трайната си практика настоящият въззивен състав е излагал аргументи, че това, което отличава домашното насилие от всички други видове противоправни, умишлени и виновно извършени актове на насилие, е не само средата, в която се извършва, но и продължителността на въздействието, интензитета на засягане на личността на лицето, трайността на последиците. Дали едно поведение е съставомерно или не е се преценява именно съобразно със следите, които поведението на лицето, сочено за “насилник”, оставя у лицето, което твърди да е “жертва”. Следите от такова увреждащо поведение са трайни, трудно преодолими и създават трудности на индивида да функционира социално. Жертвата е зависима, контролирана, заплашавана, у нея възниква чувство на малоценност, на страх, на депресия, на тревожност и прочие.

Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че конкретиката на процесния случай не е такава и то не само предвид доказателствената съвкупност по делото, но и предвид твърденията на самата молителка П. С. в сезиращата съда молба. Между страните не е имало спор, че на твърдяната в молбата за защита дата, час и място – 19.06.2022 г. около 18 0 0 часа в град София, жк”Витоша”, ул.”****, е имало конфликт помежду им.

Молителката С. сама е посочила, че срещата й с ответника е била по повод уговорка да върне детето К.. Първоначално тонът бил добър, според изявленията на самата П. С. в 3 сезиращата съда молба, но впоследствие възникнал спор относно точните дати, на които ответникът П. Б. да ползва част от 20-те дни, които му се полагат през лятото да бъде с детето. От свидетелските показания на св. Ж. се установява, че молителките не са имали нужда от помощ, а чутите реплики по отношение на майката П. С. правилно са преценени като оценъчни, но не и като заплашителни или унижаващи достойнството й. Няма данни нито майката, нито детето да са претърпели каквато и да била психологическа или емоционална травма от разговора с “приповдигнат тон”, който е воден на 19.06.2022 г.

Според св. Н. майката е дала детето на бащата за осъществяване на режим на лични контакти месец преди съдебното заседание, в което този свидетел е разпитан, т.е. след твърдения в молбата акт на домашно насилие.

Следователно, изводът на първостепенния съд, че скандалът, избухнал на 19.06.2022 г. около 18 00 часа и продължил около 10 минути е спор относно режима на лични отношения на въззиваемия - ответник с детето К. Б., е обоснован и правилен. Не всяка остра размяна на реплики, особено между родители, които имат разногласия помежду им относно общите им деца, може да се квалифицира като домашно насилие.

Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН също не би могла да се ползва с предвидената й в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН доказателствена сила, тъй като по делото са събрани гласни доказателства, както и е прието заключение на СТЕ, които я опровергават.

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията им за извършен акт на домашно насилие от страна на въззиваемия на процесната дата. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Съобразно изложеното обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде се остави в сила.

По разноските.

Въззивният съд постановява, на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата П. С. да заплати, по сметка на Софийския градски съд, сумата от 12.50 лева - държавна такса по въззивната й жалба.

На въззивниците при този изход на спора не се следват разноски по делото.

Въззиваемият не е заявил искане за разноски, предвид което въззивният съд не се произнася по този въпрос.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13584 от 28.11.2022 г., постановено по гр. дело № 37087 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 37-ми състав.

ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивниците П. И. С. и К. П. Б., действаща чрез нейната майка и законен представител П. И. С. за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

4

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5