Решение № 422 от 13.10.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Стара Загора, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20225530201669 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Ц. Р., подадена чрез адв. И. С. против наказателно постановление № 7712/06.06.2022г. на Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София.

В жалбата се твърди, че наказателното незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. постановление е

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но чрез адв. И. С. представя писмени бележки, в които излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност и прави искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Светлана Младенова моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

1

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 7712/06.06.2022г. на Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София на нарушителя Р. Ц. Р. е наложено на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 139, ал.

1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС - наричана по-долу Наредбата.

В наказателното постановление е посочено, че на 11.05.2022г. в 9,27 часа, на път I-5, км 217+800, на 4 км преди разклона за с. Ягода в посока гр.

Стара Загора – гр. Казанлък Р. Р. управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси марка: ***, модел: ***, с рег. № ***.

В процеса на проверката е установено, че водачът извършва превоз на фракция, като е направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел:

PW-10 № K0200008 и ролетка № 1308/18/5м, при което е констатирано следното:

1. при измерено разстояние между осите 1,39м сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29,950 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона – чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 10,950 тона.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата при надвишаването на нормите по чл.

7, ППС е тежко.

Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата.

Към момента на проверката Р. Ц. Р. е извършвал превоз на товари 2

/фракция/ без да има право на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата.

Наказващият орган е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като превишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 0008936 от 11.05.2022г, съставен от гл.инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.

София. При описване на нарушението актосъставителят е посочил в АУАН, че водачът не представил разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, което обстоятелство не е вписано в обжалваното наказателно постановление.

Към административнонаказателната преписка са приложени:

- протокол за измерване на превозно средство № 11/2022г., от което се установяват извършените замервания, посочени съответно в АУАН и НП, а именно: измерено е разстояние между осите 1,39м, като сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29,950 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, като превишението е с 10,950 тона

- СРМПС, част 2 на товарен автомобил марка: ***, модел: ***, с рег. № ***, собственост на ***;

- копие от лична карта на водача Р. Ц. Р.;

- пътен лист серия А № 448012, издаден от *** за осъществения превоз на товари на 11.05.2022г.;

Във връзка с техническата изправност на ел. везна модел: PW-10 № K0200008 са представени: заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване от 23.06.2021г., ведно с приложение, а във връзка с техническата изправност на ролетката е представено потвърждение на поръчка № 21830342 от 08.05.2018г. на неръждаеми джобни ролетки, разграфяване в мм.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени: заповед № РД-11-246/31.03.2022г. и заповед № РД-113 247/31.03.2022г., и двете на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“

От показанията на свидетелите А. М. А. /актосъставител/ и Д. Г. З.

/свидетел по акта/ се установява фактическата обстановка описана в АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротИ.речиви и съответстват на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

На първо място, при описване на нарушението наказващият орган не е посочил в обжалваното наказателно постановление един от съставомерните елементи на нарушението.

Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП административнонаказателна отговорност носи водач, който управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, което надвишава нормите, определение от министъра на регионалното развитие и благоустройството без да спазва установения за това ред.

Наказващият орган, не е описал словом какъв е реда, който приема, че не е бил спазен от водача в конкретния случай. За разлика от него, актосъставителят го е сторил, като е вписал в АУАН, че водачът не е представил пред проверяващите органи разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата.

Този пропуск от своя страна е довел до разминаване в обжалваното наказателно постановление между описанието на нарушението и посочените като нарушени законови разпоредби.

Наказващият орган е цитирал като част от квалификацията на нарушението разпоредбата на чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата, която предвижда издаването на разрешително за преминаване на извънгабаритни и/или тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, от администрацията, управляваща пътя, но както бе посочено по-горе, при описване на нарушението не е повдигнал словесно обвинението за това в 4 конкретния случай такова разрешително да не е било издадено и съответно да не е било представено.

На второ място, и актосъставителят, и наказващият орган не са посочили правилно нарушената законова разпоредба.

По делото безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя Р. на 11.05.2022г. в 9,27 часа, на път I-5, км 217+800, на 4 км преди разклона за с. Ягода в посока гр. Стара Загора – гр. Казанлък МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси марка: ***, модел: ***, с рег. № *** е тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата и извънгабаритно такова, съобразно § 1, т. 1 от ДР на същата Наредба.

Съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата, тъй като в конкретния случай натоварването на ос превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II от Наредбата - при измерено разстояние между осите 1,39м сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 29,950 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона – чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. При това положение, превишаването с 30 % е равно на 24,700 тона. Т.е. натоварването на ос в случая е по-голямо от 30 % от допустимите максимални натоварвания и е необходимо издаването на разрешително по чл.

8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата.

Като взе предвид горното, съдът прие, че в случая нарушението следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” ЗП, а административното наказание следва да бъде наложено на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че нарушението следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а административното наказание следва да бъде наложено на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, какъвто настоящият случай не е.

В този смисъл е и трайната съдебната практика: решение № 42/18.02.2019г., постановено по КАНД № 1/2019г., решение № 40/28.02.2018г., постановено по КАНД № 4/2018г., решение № 5

431/04.12.2018г., постановено по КАНД № 432/2018г. и решение № 140/03.05.2018г., постановено по КАНД № 111/2018г., решение № 201/21.07.2022г., постановено по КАНД № 163/2022г., всички по описа на Административен съд - Стара Загора.

Водим от всичко изложено по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По отношение на искането от адв. И. С. за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съдът намира, че същото е несвоевременно депозирано - след приключване на съдебното следствие и обявяване на делото за решаване - в писмени бележки, поради което и не следва да бъде уважено.

С оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Ако посочените по-горе процесуални нарушения не бъдат счетени за съществени, то следва да се приеме, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност. Същевременно обаче размерът на наложеното му наказание следва да бъде намален до предвидения от законодателя минимален размер, тъй като нарушението е извършено за първи път.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7712/06.06.2022г. на Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП на Р. Ц. Р., ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.