Разпореждане № 889 от 31.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 889 гр. Благоевград, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500973 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 7492/22.05.2026 г., подадена от Д.

Б. Я., ЕГН ********** и Д. К. С., ЕГН **********, чрез адв.П. Б., насочена срещу Решение № 175/24.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 190/2024 г. по описа на РС-Разлог, с което са обявени за недействителни спрямо „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393, следните сделки:

1/ сключения между Д. Б. Я., ЕГН **********, и Д. К. С., ЕГН **********, договор за дарение на недвижим имот, а именно: 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр.Р., общ.Р., обл.Б., с адрес на поземления имот в гр.Р. п.к.* м. К., с площ от 4 352 кв.м., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том III, рег.№ 4609, дело № 457 от 25.07.2022 г., по описа на нотариус С.В., с район на действие РС - Разлог, с рег.

№ 489 на НК, и

2/ сключения между Д. Б. Я., ЕГН **********, и Д. К. С., ЕГН **********, договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., общ.Р., обл.Б., с адрес на имота: град Р., ул.„И. А." № , който самостоятелен обект се намира в сграда 1 с идентификатор ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, посочена в документа площ: 62.00 кв.м., прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, където е построена сградата, и мазе № 4, със застроена площ от 8 кв.м., обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 79, том III, рег.№ 4607, дело № 456 от 25.07.2022 г., по описа на нотариус С.В., с район на действие РС - Разлог, с рег.№ 489 на НК.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, за немотивираност и за постановяването му изцяло в противоречие е утвърдената съдебна практика и събраните доказателства по делото.

Въззивниците правят изложение на правната същност на Павловия иск и на предпоставките за уважаването му. Признава се, че поддържаното от ищеца-кредитор вземане може да не е изискуемо или ликвидно, нито пък е необходимо предварително да е установено с влязло в сила решение. Въпреки това се изразява се становище, че в случаите, в които има висящ спор относно съществуването на вземането на ищеца, то същият има преюдициален характер спрямо настоящето производство, при което последното следва да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

По съществото на спора, въззивникът се спира на предпоставките за уважаване на Павловия иск и в частност на момента на възникване вземането на кредитора, вида действия, с които може да се увреди кредитора и в какво се изразява увреждането, на отдаденото от нормата на чл.135 от ЗЗД значение на знанието за увреждане и на въведената презумпция за знание. Доводите си в жалбата, въззивникът подкрепя със съдебна практика по всеки един от засегнатите въпроси.

В заключение се обобщава, че в случая не са налице посочени предпоставки, поради което предявените искове са неоснователни и недоказани.

От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение на РС-Разлог, с което те са уважени.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от „Първа инвестиционна банка“ АД.

С отговора се оспорва подадената жалба. Според въззиваемия, в случая са налице като съвкупност и трите предпоставки на чл. 135 от ЗЗД за уважаване на предявения Павлов иск. Поддържа се, че направените в тази насока правни изводи на първоинстанционния съд са правилни, обосновани и основателни.

Заявява се, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е 2 приел, че по делото е безспорно установено от приетите по делото писмени доказателства - договори за кредит, заповеди за изпълнение, издадените по тях изпълнителни листове, удостоверенията за размера на дълга, че първият ответник дължи на банката - кредитор суми в качеството му на длъжник.

Отбелязва се, че според съдебната практика по отношение на този факт не е необходимо главно и пълно доказване. В тази насока се цитира решение № 639 от 6.10.2010г. на ВКС по гр.д.№ 754/2009 г., IV г.о., ГК, Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2017 г., ОСГТК. Освен това се подчертава, че в хода на производството дългът не е погасен, което се установява от представените писмени доказателства от водените изп.дела.

Ответникът поддържа, че е налице и втората предпоставка за уважаване на иска, а именно извършване на действие на разпореждане с имущество, след възникване на вземането, което уврежда кредитора. Сочи, че в случая договорите за кредит между „Първа инвестиционна банка“ АД и Д.

Б. Я. са сключени както следва: договор № 022LD-S-000434 е сключен на 30.06.2021 г., а договор № 022LD-R-011784, е сключен на 31.05.2019 г. Самите разпоредителни сделки, предмет на предявените искове са сключени след това – на 25.07.2022 г., към който момент вече ищецът има качеството кредитор, а ответникът Д. Я. – длъжник. Иразява се становище, подкрепено със съдебна практика, че длъжниковото имущество служи като общо обезпечение за вземането на кредитора, поради което увреждащо за кредитора е всяко действие на длъжника, с което той се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, като е без правно значение дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност. С оглед на това се обяснява, че наличието на увреждане на кредитора произтича от самата продажба и дарение на недвижим имот, които безспорно представляват увреждащо интересите на кредитора действие. Освен това, въззиваемият обръща внимание, че от приложените по изп. дело писмени доказателства, се установява, че не е налице друго имуществото на ответника — длъжник, както и предоставено обезпечение по кредита, чрез продажбата или събирането на които ищецът — кредитор да се удовлетвори.

Въззиваемият излага съображения, че районният съд правилно и обосновано е приложил и презумпцията, предвидена в разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД относно знанието за увреждане, с оглед установената родствена връзка между ответниците, която не е оборена от страна на последните, въпреки указанията в тази връзка от съда с доклада по делото. Заявява се, че ответниците, явяващи се дарител/продавач и надарен/купувач по процесните сделки са свързани лица - баба и внук, възходящ и низходящ, което се установява от представените удостоверения от Община Банско. При това се поддържа, че знанието се предполага не само относно дарението, а и относно 3 продажбата, съобразно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017г., ОСГТК и трайната практика на ВКС, която приема, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.

Като допълнителни аргументи относно знанието се отбелязва извършването на разпоредителните сделки в един и същи ден, със запазено право на ползване от длъжника - прехвърлител, извършване на продажбата на данъчна оценка и заплащане на цената в брой.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да потвърди изцяло обжалваното решение на Районен съд – Разлог като правилно, обосновано и законосъобразно, , респ. да отхвърли като неоснователна подадената от Д. Б.

Я. и Д. К. С. въззивна жалба.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

И двете страни в производството не правят доказателствени искания.

Съдът, като съобрази, че въззивнта жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в.гр.д.№ 973/2026 г. по описа на ОС-Благоевград на 13.10.2026 г. от 11.15 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4