Решение № 204 от 09.07.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №160

№ 204 гр. Самоков, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870100368 по описа за 2025 година

Самоковският районен съд е сезиран с искова молба от М. В. М., ЕГН **********, подадена от процесуалния й представител – адв. Д.Г., с която се предявени два отрицателно установителни искове, съответно – срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ...., за прогласяване на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2930333/28.02.2024 г., и срещу „А.Т.“ ЕООД за прогласяване нищожността на сключения между това дружество и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между ищеца и „К.“ ЕАД на 28.02.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 2930333, съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 2100,00 лева, със срок на погасяване 24 месеца, при годишен лихвен процент 40 %, годишен процент на разходите – 48,21% и обща сума за връщане 3108,84 лева.

Твърди се, че със сключването на заемното правоотношение и съгласно чл. 4 от него, ищецът сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник – „А.Т.“ ЕООД. Изложени са подробни съображения за недействителност на посочената клауза, както и на целия договор за потребителски кредит, включително че същата не е индивидуално уговорена, цели да увеличи печалбата на кредитодателя с едно скрито възнаграждение, предвид свързаността на двете дружества, като по този начин противоречи на добрите нрави и поставя в неравноправно положение страните по договора.

С оглед посочените съображения ищецът счита сключеният договор за потребителски кредит за недействителен, като противоречащ на императивните разпоредби на ЗПК и в частност на нормите уреждащи ГПР, 1 доколкото предвиденото възнаграждение за поръчителя в размер на 2479,04 лева се твърди да е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него. Същото е разсрочено на 24 вноски и е дължимо заедно с погасителните вноски по кредита, независимо дали отговорността на поръчителя бъде ангажирана поради длъжниково неизпълнение или не. По този начин според ищеца ГПР в договора е погрешно посочен, като умишлено таксата за възнаграждението на поръчителя, която е изначално известна на кредитора, не е включена при изчислението му, което води до недействителност на договора на оснвоание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В тази връзка ищецът се позовава и на практика на СЕС.

По отношение недействителността на договора за поръчителство ищецът посочва различни основания за неговата нищожност, като сключен без основание, предвид липсата на насрещна престация и като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 , предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.

С оглед на горното ищецът моли съда да уважи предявените искове, като се претендират и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК от „К.“ ЕАД е подаден отговор на исковата молба, с който искът срещу дружеството се оспорва като неоснователен. Този ответник не оспорва обстоятелството, че между него и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № 2930333/28.02.2024 г., с посочените в исковата молба условия на договора. Не се оспорва твърдението, че при формиране на ГПР не е включен разходът представляващ възнаграждение по договора за поръчителство, като са изложени подробни доводи в тази връзка.

Претендират се разноски.

Отговор е подаден и от ответника „А.Т.“ ЕООД, като дружеството оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните на 28.02.2024 г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка със сключения между ищеца и „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит. Претендират се разноски в производството.

В срока за отговор и на основание чл. 211 ГПК ответникът „К.“ ЕАД е подал насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане от ответника по насрещния иск – М. В. М., на сумата от 1 650,00 лева, представляваща незаплатената част от предоставената главница по договора за потребителски кредит. Искът е предявен в условията на евентуалност, като се посочва, че в случай че процесният договор бъде приет за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, то следва да се приложи последицата предвидена в нормата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане на чистата стойност по договора, която в случая е 2100,00 лева. Посочва се, че ответникът по насрещният иск е направил плащания по договора за кредит в общ размер на 450,00 лева, с оглед на което се претендира именно сумата от 1650,00 лева. Направено е искане за присъждане на разноски, включително и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Отговор на подадения насрещен иск не е депозиран от М. В. М. в предоставения й срок по чл. 131 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, но 2 съгласно депозираните молби – поддържат доводите си и нямат възражения по проекто-доклада, обективиран в Определение № 313/28.04.2026 година.

В съдебното заседание съдът е обявил за окончателен, изготвения прокто-доклад, съгласно който като безспорни по делото са отделение следните обстоятелства: че на 28.02.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 29300333 между М. В. М. и „К.“ ЕАД по силата на който дружеството кредитор е отпуснал кредит/заем на ищеца в размер на 2100,00 лв., които кредитополучателят се е съгласил да върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, или общо сумата в размер на 3108,84 лв., 24 месечни вноски, като последната вноска е с падеж 10.03.2026 г.; че сумата е предоставена на кредитополучателя в деня на подписване на процесния Договор; че договорът е сключен при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21 %. че във връзка с този договор е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. между ищеца и „А.Т.” ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило срещу възнаграждение, дължимо от кредитополучателя, да сключи договор с „К.“ ЕАД, и да отговаря пред него солидарно с длъжника за всички негови задължения съгласно договора за кредит и приложенията към него че ищецът по главните искове, съответно ответник по насрещния иск, е сторил плащания в общ размер от 450,00 лева по договора за потребителски кредит.

Също така с доклада по делото за служебно известно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство е обявено обстоятелството, че от служебно извършената справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал (едноличен собственик на капитала) на поръчителя „А.Т.“ ЕООД, е „К.“ ЕАД.

Съдът, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното.

Сключеният между ищеца и ответника „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2930333/28.02.2024 г., безспорно е потребителски по своя характер и попада в приложното поле на ЗПК. По силата на този договор дружеството кредитор „К.“ ЕАД е поело задължение да предостави на ищеца определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размерът, начинът и сроковете за връщане на сумата са уговорени между страните в Приложение 1 към договора, където е обективиран и погасителния план.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 7 – 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В конкретния случай сключеният договор за потребителски кредит № 2930333/28.02.2024 г., формално отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като обаче не са спазени всички задължителни изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената норма договорът за потребителски 3 кредит следва да съдържа както годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, така и посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В настоящия случай в договора за кредит е посочен размер на ГПР в размер 48,21 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран и какво е взето предвид при калкулацията му. Действително посоченият размер на ГПР не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но всъщност не отразява общите разходи по кредита, дължими от потребителя и известни на кредитора към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които кредитополучателят трябва да заплати и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В задължителното за всички национални съдилища Решение от 13.03.2025 г. на СЕС, по дело C‑337/23, се прие, че „разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

Настоящият случай е именно такъв, като макар формално двата договора – този за потребителски кредит и този за поръчителство, да изглеждат относително самостоятелни, то следва да се разглеждат като едно цяло. Това е така предвид обстоятелството, че двата договора са сключени в един и същи ден, между длъжникът – ищец в настоящото производство, и двете ответни дружества, които помежду си са свързани лица. Обвързаността на двата договора се извежда и от изричната уговорка за приоритетно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, в случай че длъжникът е заявил предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество (така чл. 4 от договора за кредит), както и от изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, визирано в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.

С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за потребителски кредит се включва в общия разход по кредита. Следователно 4 следвало е да бъде взет предвид при определяне на ГПР по процесния договор за кредит.

Не е спорно обстоятелството, че „К.“ ЕАД не е включило възнаграждението за предоставяне на поръчителство при формирането на ГПР по процесния договор за кредит, като в тази връзка следва да се има предвид изричното становище на този ответник, обективирано още в отговора на исковата молба, както и в последващи молби-становища, депозирани по делото. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР в договора за кредит, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Както беше посочено по-горе между двата договора – за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, е налице взаимовръзка, поради което настоящият състав намира, че прогласяването нищожността на договора за потребителски кредит, влече след себе си и недействителността на договора за поръчителство.