Решение № 3778 от 28.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3778 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330105625 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Л., ЕГН ********** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2020 г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10; чл. 19, ал.

1 и ал. 4, чл. 33 ЗПК, чл. 68д, ал. 1 и ал.2, т.1, чл. 143 и сл. ЗЗП и за нарушаване на добрите нрави. Бил сключен и отделен договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на кредита с „Фератум Банк“ ЕАД, по който било уговорено възнаграждение за поръчителя, но платимо в полза на ответника, съобразно общ изготвен погасителен план.

Поради недействителността на договора, на осн. чл. 23 ЗПК, дължима била само главницата от 800 лева, а останалите суми – подлежали на връщане, поради плащането им без основание.

Моли за присъждане на сумите от 30 лева – дог. лихва за периода 21.11.2020 г.

– 12.03.2024 г. и 236,96 лева – възнаграждение за поръчител за същия период /вж. изм. по чл. 214 ГПК в о.с.з., проведено на 24.06.2025 г./, като недължимо платени във връзка с недействителния договор. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.

Признава сключването на дог. за кредит, но оспорва да е бил предоставен общ пог. план, обединяващ задължения и към трето лице, т.к. било предвидено кредитът да бъде погасен чрез еднократно плащане в рамките на един месец, при което изготвянето на пог. план изобщо не било необходимо. Нямало нарушения на ЗПК. Дог. за предоставяне на поръчителство не бил задължително условие за сключване на дог. за кредит, като възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР по кредита, съобр. чл. 19 и §1 ДР на ЗПК. Ищцата имала възможност за избор дали да посочи определено от нея ФЛ за поръчител, или да сключи дог. за предоставяне на поръчителство, в т.ч. с предложено от кредитора ЮЛ. Възнаграждението за поръчителя не било известно на кредитора, т.к. било уговорено с трето лице, съответно се дължало на това лице. ГПР бил правилно посочен, нямало нарушение на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК били спазени. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан процесният договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2020 г., по който предоставената сума от 800 лева е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 758/16.01.2025 г. – л. 47-48/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Според договора /л.8-9/ е предоставен кредит от 800 лева, при ГЛП 3,38 % 27,04 лева и ГПР – 49,85 %, платим с еднократно плащане на 23.12.2020 г., с посочена обща дължима сума от 827,04 лева.

В чл. 5 е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителството на „Фератум Банк“. Принципно не е спорно, че такъв договор е бил сключен, като по него е предвидено възнаграждение. Такова е било и платено от ищцата – в размер на 236,96 лева, съгл. данните от заключението на приетата ССЕ, което се кредитира като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, 2 ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и връщане на лихвата и други разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по кредита и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,85 %/.

Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от 3 него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, т.к. посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като в общата дължима сума не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция – 236,96 лева, което – освен че е задължително условие за предоставяне на кредита, е платимо именно в полза на ответника /ССЕ/. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Съобразно ССЕ, при включване в размера на ГПР на възнаграждението по договора за поръчителство, същият възлиза на 3112,64 %, който размер надхвърля законовото ограничение.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.

№ 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.

11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.

Както се посочи, в случая ГПР и общата сума на плащанията не отговарят на действителните, като посочването в договора за кредит на по – ниски стойности представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Това от своя страна означава, че 4 клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /трайна практика на ПОС - Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г.; Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д.

№ 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. и др./.

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания.

При сключването на договора за потребителски кредит, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита.

Кредитополучателят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не се споделят. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата по кандидатстване за кредита и условие за сключване на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото съгласно чл. 5 от договора за кредит, одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема, като е предвидено, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.