Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 753 от 10.06.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2301/2021
Вид
Решение № 753
Подписан
10.06.2022
В сила
10.06.2022
Състав
Юлия Русева Бажлекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Невин Реджебова Шакирова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Варна, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100502301 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Моба”ЕООД гр.София срещу решение № №262119/30.06.2021г., постановено по гр.дело №12269/2020г. по описа на ВРС, в частите, с които са уважени предявените от В. Г. Д. искове с правно основание чл.143, ал.1, вр.150 вр. чл.262 от КТ, вр. чл.285 КТ и чл.86 ЗЗД и въззивното дружество е осъдено да му заплати сумите:

1246,66лв. неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г.-11.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата; 233,70лв. лихва за забава за периода 30.04.2018г.-30.09.2020г.; 336 лв., представляваща стойност на полагаща се храна за отработени общо 168 дни за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата; 66,84лв. лихва за забава за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г.; 400лв.съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят счита решението в посочените части за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че съдът не е събрал и обсъдил изцяло и в съвкупност всички доказателства, относими към правния спор. Не е взето предвид обстоятелството, установено с представения договор №394/07.03.2018г., че ищецът е назначен на длъжност „охранител-невъоръжена охрана“, с място на работа гр.Варна, х-л „Флагман“ и х-л „Адмирал“ и съгласно чл.9 от този договор е постъпил на работа на 12.03.2018г., който е първи работен ден, поради което и неправилно е определен периода на работа и реалното започване на полагане на труд. Не са обсъдени свидетелските показания на ангажираните от дружеството свидетели, които поясняват начина на работа в дружеството, какво представляват месечните графици и информацията, съдържаща се във форма 76. Счита, че от ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца за положен от него извънреден труд.

Излага, че работодателят е изпълнявал задълженията си по организиране и обезпечаване с брой и смени хора за изпълнение на функциите по охрана, без допускане на извънреден труд, а в случаите, в които такъв е бил положен, същият е надлежно отчетен и заплатен, съгласно правилата за сумарно отчитане на труда.

Счита за недоказана и неоснователна претенцията за заплащане на сумата от 336лв. за храна, тъй като за работодателя не е възникнало задължение и не съществува законово основание за заплащане на същата. Доколкото изпълняваната от ищеца длъжност, няма специфичен характер, то в случая са неприложими разпоредбите на Наредба №11/2005г. В заключение по изложените 1 съображения,моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна В. Г. Д. е депозирал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за правилност и законосъобразност на решението и моли същото да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявени са от В. Г. Д., срещу „Моба”ЕООД искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 143, ал. 1, чл. 262 и чл. 285 от КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сума от 1246q66 лева, представляваща сбор от дължимо е незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 07.03.2018г. – 11.02.2019г., ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

233,70лв. представляващи лихва за забава върху претендираната главница за периода 30.04.2018г.

– 30.09.2020г. и 366лв. представляващи стойност на храна за отработени 168 дни за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г., 67,32лв. лихва за забава върху главницата за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищеца по силата на трудов договор № 394/07.03.2018г. сключен с Дружество за охрана и сигурност „Моба“ЕООД е заемал длъжността «охранител – невъоръжена охрана», с работно място гр.Варна, х-л „Флагман“ и „Адмирал“ и обектите в района. С трудовият договор е уговорен 8-часов работен ден, 5 дни в седмицата, при основна заплата в размер на 510лв.. До прекратяване на трудовото правоотношение ищецът работил по месечни поименни графици за периода , за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на работодателя. За периода 07.03.2018г.-11.02.2019г. за всеки месец е получавал трудово възнаграждение в размер на 510лв., платимо на 30 число на следващия месец Работодателят не изпълнил задължението си да начисли и заплати трудово възнаграждение за положения извънреден труд, поради което и се претендира заплащане на положения по график труд за работа на 12 часови смени: дневни от 7ч. до 19 ч. и нощни от 19ч. до 7ч. на следващия ден. Посочва, че поредността на смените била: дневна, нощна и два почивни дни. Твърди също, че не са му изплатени суми за храна в размер на 2 лева на ден за отработени 168 смени. съгласно чл.285 КТ и Наредба №11/2006г., поради което и претендира сума в общ размер на 336лв., ведно със лихва за забава за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Не се оспорва, че между страните за процесния период е съществувало трудово правоотношение. Твърди, че съгласно договора, ищецът е постъпил на работа на 12.03.2018г. Оспорва твърденията на ищеца за положен от него извънреден труд. Твърди, че с трудовия договор ищецът се е съгласил да работи на пълно работно време, на смени , по график и при сумирано отчитане на работното време. Посочва, че със заповед № ЗД010-0045/17.01.2018г. на управителя на дружеството, в същото е било установено сумирано изчисляване на работното време на основание чл.142 КТ с период на отчитане 4 месеца, като били посочени и съответните периоди на отчитане , на смени, при норма 12 часа продължителност на смяната и два последователни почивни дни. За обекта на който ищецът е полагал труд са работили общо 5 лица, като същите са полагали труд по начин, който да не позволява надвишаване на месечната норма и да се избегне полагане на извънреден труд. Реално отработеното от ищеца време е надлежно отчетено от работодателя и дължимото възнаграждение е заплатено. Оспорва и претенцията за заплащане на сума за безплатна храна, като твърди, че в случая разпоредбите на Наредба №11/2005г. са неприложими, тъй като характерът на работата на ищеца не е със специфичен характер.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните е валидно учредено трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността ``охранител – невъоръжена охрана`, при уговорено пълно работно време по график и сумарно отчитане на отработените часове. Уговорено е работникът да постъпи на работа на 12.03.2018г. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №130/31.01.2019г., считано от 11.02.2019 г.

Със Заповед № ЗД010-0045/17.01.2018г., управителят на „Моба“ЕООД е наредил организацията на работата на лицата / работници/, осъществяващи непосредствена охрана, на смени, съгласно изготвени и утвърдени графици за всеки охраняван обект; максимална продължителност на работната смяна – 12 часа, работа на две смени по 12 часа- дневна и нощна / 2 от 8ч. до 20ч. и от 20ч. до 8ч. при сумарно изчисляване на работното време, което да се извършва на период от 4 месеца: до 30.04., до 31.08. и до 31.12. на съответната календарна година. Наредено е и разликата между нормалната продължителност на работното време по чл.136 КТ и действително отработените през съответният период часове да се начисляват към възнаграждението за последния месец с увеличение от 50%.

По делото са представени: правилник за вътрешния трудов ред в „Моба“ЕООД; таблици за отчитане явяването и неявяването на работа, книга за ежедневен инструктаж за безопасност, дневник за сдаване и приемане на обект за х-л „Флангман“ и х-л“Адмирал“.

От събраните пред пърата инстанция гласни доказателства се установява, че за периода 2018г. – 2019г. работата на обектите, които са се охранявали от служители на „Моба“ЕООД и на които е работил ищеца е била организирана на смени – дневна, нощна и два дни почивка. Не са се застъпвали последователно дневна и нощни смени. Сутрин смяната е започвала работа в 7 часа, като при постъпване на дежурство се разписвала книга за инструктаж. Смяната приключвала в 19 часа. Охраната на обектите била организирана на 4 смени от по 3 човека на смяна, общо 20 охранители.

В хода на първоинстанционното разглеждане на спора е изслушано заключение по съдебно - счетоводни експертизи, съобразно което вещото лице е установило, че при работодателя е водена книга за извънреден труд, считано от 2014г.. Във ведомостите за заплати на ищеца е начисляван извънреден труд в общ размер от 205,14лв., от които за нощен-152лв., за извънреден труд с увеличение 50%-10,64лв. и за извънреден труд по заповед 42,50лв.. Сумата от 205,14лв. е заплатена на ищеца. Общия размер на възнаграждението за извънреден труд за процесния период е 1451,80лв., от които 176лв. – нощен труд и 1275,80лв. извънреден труд с увеличение 50%.

Разликата между общо дължимото за извънреден труд възнаграждение и заплатеното е в размер на 1246,66лв., за която сума няма данни да е платена при отработени 229 дни. Мораторната лихва върху главницата е в размер на 233,70лв., като общо положените по график дежурства са 168бр., от които 83бр.-12ч. дневни дежурства и 85бр. нощни. Дължимата за положените дежурства храна е в размер на 336лв., а лихвата за забава върху тази сума – 66,84лв.

Съгласно приетото пред въззивния съд заключение на тричленната ССчЕ начисленото брутно трудово възнаграждение по платежни фишове и преведено по дебитна карта извънреден труд за процесния период м. март 2018г. – м. февруари 2019г. е в размер на 6128,04лв., като нетното трудово възнаграждение е в размер на 4 755,25лв. Изчисленото от експертите брутно трудово възнаграждение с вкл. Извънреден труд възлиза на 7 371,56лв., като нетния размер на възнаграждението с вкл. Извънреден труд е 5 720,19лв.; Разликата между начисленото от работодателя и определеното от експертите брутно трудово възнаграждение е в размер на 1243,52лв., съответно нетния размер на същото, след приспадане на лични осигуровки в размер на 13,78% и ДОД-10% е 964,94лв. В този размер същото следва да се изплати на ищеца. Вещите лица са посочили, че липсват данни, работодателят да е водил книга за регистрация на извънреден труд, като за изпълнение на задачите на експертизата за установяване на положения от В.Д. извънреден труд, са използвани данни от таблици за отчитане явяване и неявяване на работа, платежни фишове, книга за ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, обект ВПД х-л Флагман и Адмирал, месечни графици за работа. За периода м. март 2018г.м.февруари 2019г. на ищеца са начислени 42,50лв. извънреден труд за м. декември 2018г. От платежните фишове за възнаграждение по месеци се установява, че са изплатени допълнителни възнаграждения за извънреден труд в размер на 445,75лв. за периода м. март 2018г. – м. февруари 2019г. Часовете извънреден труд са изчислени като разлика между 8 часов работен ден и реално отработени часове за смени от ищеца, съгласно представените по делото таблици, графици и книга за инструктаж. Дължимата лихва за забава върху всяко едно от дължимите нетни възнаграждения за извънреден труд общо за процесния период е в размер на 194,57лв. Нормочасовете по календар за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г. са 1832 часа, като работните дни в периода са 229 по 8 часа.

Реално изработените от ищеца часове при спазване на заповед №ЗД-0045/17.01.2018г. са 1824 часа. Съгласно таблици за явяване или неявяване на работа и график, книга за инструктаж за периода м. март 2018г. – м. февруари 2019г. ищецът е положил 167 смени на работа, от които 83 дневни и 84 нощни.